БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Воден габър, Обикновен воден габър. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.
Ostrya carpinifolia Scop. - чете се "остриа карпинифолиа".
Родовото име "Ostrya" идва от гръцката дума "ostrua", означаваща "костен", "като кост", което се отнася до твърдостта и здравината на дървесинана на Водния габър - сиреч дървото е твърдо като кост[1].
Видовото име "carpinifolia" - означава "габъролистен" - от латинското име на Габъра - Carpinus и folium - лист. Това име е дадено поради приликата на листата на Водния габър с тези на Обикновения габър (Carpinus betulus).
Scop. е съкратено име на учения описал растението за пръв път за науката. В случая това е италианският учен Giovanni Antonio Scopoli (1723-1788). При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Водният габър е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 91W0 "Мизийски букови гори", 9260 "Гори от Castanea sativa", 92C0 "Гори om Platanus orientalis" и 9530 "Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор"[2].
Водният габър е листопадно дърво високо до 20 m, по-рядко е храст. Кората отначало гладка, светлосива, по-късно с надлъжно и напречно напукан ритидом. Младите клонки малко или много влакнести. Пъпките остро конични, голи, покрити с многочислени, на върха тъпи люспи. Листата са яйцевидно продълговати до ланцетни, заострени, най-широки под средата си, в основата закръглени или слабо сърцевидни, 5—10 см дълги и 3—6 см широки, по ръба остро двойно напилени, с 11—17 двойки странични жилки, само отдолу по ъглите на жилките влакнести; листните дръжки 5—10 мм дълги, влакнести. Мъжките цветове без околоцветник, по един в пазвите на трапецовидни, зеленикави, на върха кафявочерни покривни люспи, без прицветници, събрани в презимуващи реси, до 12 см дълги и 5—7 мм в диаметър, обикновено в групи по 2—4, със зеленикави, на върха червеникаво обагрени покривни люспи. Женските цветове по 2 в пазвите на опадливи ланцетни покривни люспи, всеки цвят в продълговато яйцевидна, заострена плодна люспа, 10-—25 мм дълга и 6—14 мм широка, сламеножълта, с 10—18 надлъжни жилки, отчасти сплесната, в основата и на върха със снопче власинки. Яйчникът двугнезден, околоцветникът слабо развит, по края ситно назъбен. Орехчетата яйцевидни, заострени, слабо сплеснати отстрани, голи, светлокафяви, на върха си ресничести. Орехчетата са разположени в разраснали се мехурести плодни люспи събрани в шишарковидни съплодия. Цъфти април-май[3].
Водният габър формира както горски, така и храстови ценози предимно на варовикова, по-рядко на силикатна скална основа. Терените са предимно скалисти. Почвената покривка най-често е слабо развита, хумусно карбонатна от типа рендзини (Leptosols Rendzic). Местообитанията са установени предимно на стръмни склонове, предпочитани са тези със северно изложение и в дълбоки влажни дерета, обезпечени с висока влажност на въздуха и почвите. Значителна част от ценозите са първични, но на места има и появили се вторично[4].
Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (средна и западна), Средна гора (западна), Знеполски район, Западни гранични планини, Рила, Беласица, Славянка, Долината на Струма, Долината на Места, Родопи[5].
Карта, показваща разпространението на Водния габър по флористични райони (оцветените в сиво)[6]:
Европа, Кавказ, Югозападна Азия[7].
Водният габър има твърда, тежка дървесина, която се използва за изработване на дребни предмети. Кората съдържа дъбилни вещества и служи за щавене на кожи. Листата се използват като фураж. Подходящо е за парково дърво[8].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Бесно дърво; Дяволско дърво; Пиклив габър (с. Габровица, Пазарджишко); Черен габър (с. Ветрен дол, Црънча, Варвара - Пазарджишко); Църн габър (с. Габровица, Пазарджишко)[9].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Wikipedia: Hop Hornbeam.
[2] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
[3] Китанов, Б. 1966. Флора на Н. Р. България, том ІІІ, София.
[4] Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ. 2015.
[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[6] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
[7] Китанов, 1966. Пос. източник.
[8] Китанов, 1966. Пос. източник.
[9] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.