Полски бряст

Ulmus minor

Снимки на Полски бряст (Ulmus minor)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Полски бряст.

Латинско име

Ulmus minor Miller - чете се "у́лмус ми́нор".^[1] Видовото име minor означава "дребен", "по-малък", "малък".^[2]

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Полският бряст е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 91F0 "Крайречни смесени гори om Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)", 91I0 "*Eвpo-cuбupcku степни гори с Quercus spp." и 92A0 "Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba."^[3]

Описание и разпознаване

Полският бряст е дърво високо до 40 m. Младите клонки голи или редковлакнести с жълтеникава кора, старите клонки голи, обикновено с криловидни коркови образувания, със сиво-кафява кора. Листата последователни, яйцевидни, обратно яцевидни, до обратно ланцетни, асиметрични, двойно до тройно напилени по ръба, до 8 cm дълги и 4 cm широки, с вилужно разклонени странични жилки, отгоре голи, отдолу влакнести, на дръжка дълга 1-1,5 cm. Цветовете двуполови, с прост околоцветни, със зеленикав цвят, обикновено 4-5 делен, дълъг около 3 mm, събрани в снопчести съцветия. Плодът e орехче с обратно яйцевидна крилатка с диаметър 7-17 mm. Орехчето разположено близо до изреза на крилатката. Цъфти март-април, преди разлистването.^[4]

Местообитание

Смесени широколистни гори и влажни крайречни низини.^[5]

Биологични и екологични особености

Плодоношението започва към 15 годишна възраст и се редува през 2 години. Плодовете узряват през май-юни и веднага се разнасят от вятъра. Семената са с ниска кълняемост (20-40%) и я губят скоро след узряването. Полският бряст е сравнително бързорастящ вид. Нараства най-интензивно между двадесет и четиридесет годишна възраст. След тази възраст растежът му силно намалява. Освен чрез семена, се размножава с пъни и коренови издънки. Кореновата система е дълбока и мощна. Централният корен нараства интензивно докъм 15-годишна възраст, след което закърнява и се замества от дълбоко проникващи странични разклонения. Продължителността на живота е около 300 години. Средно светлолюбив вид. По отношение на почвените условия е един от най-взискателните. Предпочита свежи, дълбоки и добре проветриви плодородни почви. Максимални размери достига на алувиални почви. Върху сухи и солени почви расте бавно и загива рано. Предпочита по-мек и топъл климат, но в нашата страна понася успешно и най-студените зими.^[6]

Разпространение в България

У нас се среща почти в цялата страна, най-често край реките. Най-често срещаният бряст в България.^[7]

Общо разпространение

Европа, Средиземноморието и Югозападна Азия.^[8]

Значение

Лечебно, декоративно и горскостопанско растение.

Употребяема част за лечебни цели (билка)

Кора от полски бряст - Cortex Ulmi.

Време и начин на бране на билката

Използва се кората на младите клони, като се обелва преди започване на сокодвижението.^[9]

Първична обработка на билката

Събраната кора се суши на сянка или в сушилня до 40°С.^[10]

Лечебно действие и приложение на билката

Използва се при диария, болки в стомаха и червата, кожни увреждания.^[11]

Начин на лечебно приложение

Приготвя се декот: 1 супена лъжица нарязана кора ври 100 минути в 500 ml вода; след прецеждане от течността се пие по 1 винена чаша 4 пъти на празен стомах. Прави се и унгвент: 100 грама прах от кората се размесва с 1 килограм вазелин и с него се мажат трудно зарастващи рани, циреи, сухи лишеи, кожни изриви.^[12] Тези рецепти са примерни, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.

Дървесина

Дървесината е ядрова, с много добри физико-механични свойства. Беловината е светла и тясна, а ядрото е широко и тъмнокафяво. Годишните пръстени са сравнително широки. Дървесината е твърда, трайна и средно тежка (670 kg/m³). Обработва се трудно, но добре се полира и байцва. Намира широко приложение.^[13]

Бележки

В последните десетилетия участието на Полския бряст в състава на смесените широколистни гори е ограничено поради масовото му загиване. След определена възраст повечето индивиди страдат от т. нар. "холандска болест", която се причинява от гъбата Graphium ulmi и предизвиква частично или цялостно загиване на дърветата.^[14]

Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България

Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

[3] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

[4] Георгиев, Т. & Ем. Палмарев. 1966. Флора на Н. Р. България. Том ІІІ. София.

[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[6] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[7] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[8] Георгиев, Т. & Ем. Палмарев. 1966. Пос. източник.

[9] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции.

[10] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[11] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции.

[12] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции.

[13] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[14] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

Ulmus minor in English