БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Полски бряст

Ulmus minor

Снимки на Полски бряст (Ulmus minor)

Ulmus minor Ulmus minor Ulmus minor Ulmus minor Ulmus minor Ulmus minor Ulmus minor Ulmus minor Ulmus minor Ulmus minor Ulmus minor Ulmus minor Ulmus minor Ulmus minor

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Полски бряст.


Латинско име

Ulmus minor Miller - чете се "улмус минор".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Полският бряст е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 91F0 "Крайречни смесени гори om Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)", 91I0 "*Eвpo-cu6upcku степни гори с Quercus spp." и 92A0 "Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba"[1].


Описание и разпознаване

Полският бряст е дърво високо до 40 m. Младите клонки голи или редковлакнести с жълтеникава кора, старите клонки голи, обикновено с криловидни коркови образувания, със сиво-кафява кора. Листата последователни, яйцевидни, обратно яцевидни, до обратно ланцетни, асиметрични, двойно до тройно напилени по ръба, до 8 cm дълги и 4 cm широки, с вилужно разклонени странични жилки, отгоре голи, отдолу влакнести, на дръжка дълга 1-1,5 cm. Цветовете двуполови, с прост околоцветни, със зеленикав цвят, обикновено 4-5 делен, дълъг около 3 mm, събрани в снопчести съцветия. Плодът e орехче с обратно яйцевидна крилатка с диаметър 7-17 mm. Орехчето разположено близо до изреза на крилатката. Цъфти март-април, преди разлистването[2].


Местообитание

Смесени широколистни гори и влажни крайречни низини[3].


Биологични и екологични особености

Плодоношението започва към 15 годишна възраст и се редува през 2 години. Плодовете узряват през май-юни и веднага се разнасят от вятъра. Семената са с ниска кълняемост (20-40%) и я губят скоро след узряването. Полският бряст е сравнително бързорастящ вид. Нараства най-интензивно между двадесет и четиридесет годишна възраст. След тази възраст растежът му силно намалява. Освен чрез семена, се размножава с пъни и коренови издънки. Кореновата система е дълбока и мощна. Централният корен нараства интензивно докъм 15-годишна възраст, след което закърнява и се замества от дълбоко проникващи странични разклонения. Продължителността на живота е около 300 години. Средно светлолюбив вид. По отношение на почвените условия е един от най-взискателните. Предпочита свежи, дълбоки и добре проветриви плодородни почви. Максимални размери достига на алувиални почви. Върху сухи и солени почви расте бавно и загива рано. Предпочита по-мек и топъл климат, но в нашата страна понася успешно и най-студените зими[4].


Разпространение в България

У нас се среща почти в цялата страна, най-често край реките. Най-често срещания бряст в България[5].


Общо разпространение

Европа, Средиземноморието и Югозападна Азия[6].


Значение

Лечебно, декоративно и горскостопанско растение.


Употребяема част за лечебни цели (билка)

Кора от полски бряст - Cortex Ulmi.



Време и начин на бране на билката

Използва се кората на младите клони, като се обелва преди започване на сокодвижението[7].


Първична обработка на билката

Събраната кора се суши на сянка или в сушилня до 40°С[8].


Лечебно действие и приложение на билката

Използва се при диария, болки в стомаха и червата, кожни увреждания[9].


Начин на лечебно приложение

Приготвя се декот: 1 супена лъжица нарязана кора ври 100 минути в 500 ml вода; след прецеждане от течността се пие по 1 винена чаша 4 пъти на празен стомах. Прави се и унгвент: 100 грама прах от кората се размесва с 1 килограм вазелин и с него се мажат трудно зарастващи рани, циреи, сухи лишеи, кожни изриви[10]. Тези рецепти са примерни, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.


Дървесина

Дървесината е ядрова, с много добри физико-механични свойства. Беловината е светла и тясна, а ядрото е широко и тъмнокафяво. Годишните пръстени са сравнително широки. Дървесината е твърда, трайна и средно тежка (670 kg/m3). Обработва се трудно, но добре се полира и байцва. Намира широко приложение[11].


Бележки

В последните десетилетия участието на Полския бряст в състава на смесените широколистни гори е ограничено поради масовото му загиване. След определена възраст повечето индивиди страдат от т. нар. "холандска болест", която се причинява от гъбата Graphium ulmi и предизвиква частично или цялостно загиване на дърветата[12].


Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

[2] Георгиев, Т. & Ем. Палмарев. 1966. Флора на Н. Р. България. Том ІІІ. София.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[5] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[6] Георгиев, Т. & Ем. Палмарев. 1966. Пос. източник.

[7] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции.

[8] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[9] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции.

[10] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции.

[11] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[12] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.


Ulmus minor in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2008 - 2019 BGflora.net