БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Смокиня

Ficus carica

Снимки на Смокиня (Ficus carica)

Ficus carica Ficus carica Ficus carica Ficus carica Ficus carica Ficus carica Ficus carica Ficus carica Ficus carica Ficus carica

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Смокиня, Смоковница.


Латинско име

Ficus carica L. - чете се "фикус карика".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червена книга на Н. Р. България с категория "рядък"[1].


Описание и разпознаване

Смокинята е листопадно дърво или храст, достигащо височина до десетина метра, с широка, но слабо разклонена корона и рядко облистване.

Листата са последователно разположени, твърде различни по отношение на формата им, често повече или по-малко несиметрични, от долната страна жлезисто влакнести, отгоре с корави четинки, от 8 до 28 cm дълги и 6 - 18 cm широки, дланевидно разделени на 3-5 дяла, рядко до 7, а се срещат и почти цели листа, по ръба назъбени или по по-голямата част целокрайни, в основата сърцевидни, със закръглени изрези между дяловете; листната дръжка е 2 до 7 cm дълга.

При Смокинята се срещат както двуполови, така и разделнополови индивиди.

Мъжките цветове са с 3-5 делен околоцветник и 3-5 тичинки, а женските цветове са с 5-делен околоцветник и едногнезден яйчник с по една семепъпка.

При смокинята се развиват 3 типа цветове:

Цветовете са събрани в разположени в пазвите на листата съцветия, уникални по своя строеж, наречени сикониум (syconium). Сикониумите са с кълбеста или крушовидна форма, с куха вътрешност, върху стените на която са разположени дребни цветове, невидими отвън. В противоположния на дръжката край има отвор, който чрез тръбица през стената води до кухата вътрешност на сикониума.

Според това какви цветове съдържа съцветието, се различават 2 типа съцветия:

От фигите по-късно се развиват едрите, ядливи, меки и сладки съплодия, известни като плодовете смокини.

През годината по смокинята се развиват три поколения съцветия, които си имат собствени имена[2]:

.

Размножаване

Опрашването и оплождане на цветовете на смокинята е много сложно и се извършва с участието на вид дребна (дълга 1-2 mm) оса - Бластофага (Blastophaga psenes - чете се бластофага псенес). Женските на този вид са крилати, черни, лъскави, с яйцеполагало. Мъжките са безкрили и по-светли.

По-долу сме поместили схема, показваща цикъла на опрашването на Смокинята, а под нея следват обясненията.

В схемата: 1 - е пролетно съцветие (профики), 2 - е същото съцветие в края на пролетта, 3 - е лятно съцветие с дълги стълбчета (маммони), 4 - есенно съцветие (маммея), 5 - същото съцветие след презимуването му; I - пролетно поколение на Бластофага, II - лятно поколение на Бластофага; "а" - женски късостълбчести (галови) цветове, "б" - мъжки цвят, "в" - женски дългостълбчести цветове[3]:

Ficus carica

Опрашването се извършва по следния начин: оплодените и презимували женски оси (I на схемата) през пролетта долитат до профиките (1) и през тръбицата се промъкват във вътрешната празнина, покрита с женски цветове с къси стълбчета (означени с "а" на схемата). Тук те кацат на всеки женски цвят и със своето яйцеполагало снасят по едно яйце във всеки плодник, след което умират. От снесеното яйце се излюпва ларва, която се храни със семепъпката предизвиквайки образуването на гала, в която се развива възрастно насекомо - крилата женска или безкрил мъжки. След какавидирането мъжките оси живеят само няколко часа, през което време оплождат женските и скоро след това умират вътре в съцветието профика (2) - т. е. целия техен живот преминава в това съцветие. Оплодените женски (II) излизат навън през отвора на тръбицата, при което биват обсипвани с прашец от тичинковите цветове (б) и прелитат до други растения, по които вече са се развили маммони, т. е. второто поколение съцветия - припомняме те са главно фиги (3) - имат дългостълбчести цветове (в). Женската оса може да снесе яйце само в плодниците на цветове с къси стълбчета, тъй като дългите стълбчета не ѝ позволяват да достигне плодника. Влязла в съцветие тип фига (съставено от дългостълбчести цветове), осата търси късостълбчести цветове пълзейки по дългостълбчестите женски цветове, при което ги опрашва с прашец от профика. Не намирайки късостълбчести цветове, осата излита, посещава други фиги и опрашва и тях, и така докато не намери лятна (непоказана на схемата) или есенна каприфига (4). Тук тя най-сетне намира късостълбчести женски цветове, снася в тях яйца и умира. В есенните каприфиги - маммея, презимуват ларвите. Напролет оплодените женски излитат от презимувалите маммеи (5) и посещават профиките, като така се затваря цикълът на опрашване на Смокинята[4][5].

Скъпи читатели, успяхте ли да разберете как става опрашването на цветовете при Смокинята? Аз (Кирил Методиев) си признавам, че от първия път не успях, не успях и от втория. А сега си помислете как този сложен процес би могъл да възникне от само себе си по начина обясняван в учебниците по еволюционна теория. "Възникването" на този сложен начин на опрашване едновременно в два съвсем различни организма чрез случайни повреди (мутации) в тяхната ДНК (както би трябвало да се е случило според тази "теория") е напълно непредставимо и немислимо. За доказателства, че това се е случило, както обикновено, изобщо и не говорим - такива няма!


Местообитание

Сухи скалисти места[6].


Разпространение в България

Естествено разпространение на Смокинята по флористични райони (оцветените в сиво)[7]:

Ficus carica

От 0 до 300 метра надморска височина[8].

От нас е установявана да расте и на Бесапарските ридове (Тракийска низина)[9].

В литературата, разглеждаща разпространението на Смокинята в България, обикновено се допуска, че в нашата страна тя е пренесена от човека още в античността. Но за това допускане не се привеждат убедителни доказателства. Данните от литературата, а и нашите наблюдения по Черноморското ни крайбрежие, показват, че тук Смокинята се размножава без намесата на човека в естествени местообитания, като диворастящите растения са в много добро състояние. Това, а и фактът, че този район на практика граничи с тези места, за които се смята, че е първоначалното разпространение на вида, ни дава основание да приемем, че най-малко по нашето Черноморско крайбрежие Смокинята е естествено разпространена[10].


Общо разпространение

Средиземноморието, Балкански полуостров, Югозападна Азия[11].


Смокинята в Библията

Смокинята е първото растение споменато в Светата Библия - в разказа за Адам и Ева, когато те "съшиха смокинени листа и си направиха препасници", след като яли от плодовете на "дървото за познаване добро и зло" и осъзнали, че са голи (Битие 3:7). Поради това, някои смятат, че дървото за познаване на добро и зло в Едем е било именно Смокиня.

След това споменаване следват още множество други в Библията (обикновено под името Смоковница). Тук ще споменем някои по-важни (по наша преценка):

"И живееха Иуда и Израил спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавия, през всички Соломонови дни" (3 Царства 4:25).

"Който варди смоковницата, ще яде плодовете ѝ, и който пази господаря си, почетен ще бъде" (Притчи 27:18).

"Не се бойте, полски добитъци, защото пасбищата на пустинята ще се покрият с трева, дървото ще даде своя плод, смоковницата и лозата ще покажат силата си." (Иоил 2:22).

Смокиня използва за пример и сам Господ Иисус Христос:

"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете." (Матей 7:15-20).

"А на утринта, връщайки се в града, огладня; видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата? А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде; и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите." (Матей 21:18-22).

"От смоковницата вземете подобие: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата." (Матей 24:32-33).


Значение

Смокиновите плодове се използват за храна в прясно или изсушено състояние, а също и за приготвяне на сладка. На Изток се прибавят към хляба. Използват се и за приготвяне на различни други храни.

Най-добрата реколта се получава от маммоните, поради това че се състоят от фиги, но и профиките дават известен добив. Докато маммето, поради това, че са съставени само от каприфиги, и то малки, не се получават ядливи съплодия[12].

Свежите смокинови плодове са много богати на захар - 12,1-20,3% от сухото вещество, от която монозахариди 12-19,3% и захароза 1,8-3,69%, а в сухите плодове тези цифри са съответно 56,6-62,9%, 54,9-60,3% и 1,7-2,6%. Киселините в свежите плодове (главно лимонена и яблъчна) възлизат на 0,22-0,58%. Съдържат още витамините С, В1, В2, каротин, като количеството на витамин С се мени през течени на годината и достига до 300 мг% в средата на лятото. Има и значително количество калиеви, калциеви и фосфатни соли[13].

Смокиновите плодове са не само ценна храна, но имат и лечебни свойства. В пресен и изсушен вид те се използват като диетична храна. Смокинята стимулира храносмилането и действа до известна степен разхлабващо, потогонно и пикочогонно. Отварата от зрели плодове е ефикасно средство против кашлица, ангина и други болести на дихателните органи. Смокиновото кафе се препоръчва против болести на гърлото и белите дробове - коклюш, бронхит и др. Лапи от плодовете се употребяват за налагане на циреи и на сливиците при ангина. Смокини сварени с мляко, се употребяват против пресипналост. В нашата народна медицина сок от листата служи като средство против брадавици[14].



Други български имена

Дива смокина; инджири (тур.); инджир (тур.); неранджи (тур., с. Суходол - Соф.); обикновена смокина; смоква; смокина; смоковница; смукиня (Търново); табани[16].


Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Иван Маринов. 1984. В: Червена книга на Н. Р. България. Том 1. Растения. Издателство на БАН.

[2] Китанов, Б. 1986. Културните растения в България. Издателство "Наука и изкуство". София.

[3] Тахтаджян, А. и кол. 1980. Жизнь растений. Том 5, част Первая. Издательство "Просвещение". Москва.

[4] Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

[5] Тахтаджян, А. и кол. 1980. Пос. източник.

[6] Иван Маринов. 1984. Пос. източник.

[7] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България. 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[8] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.

[9] К. Методиев - собствено наблюдение.

[10] К. Методиев.

[11] Иван Маринов. 1984. Пос. източник.

[12] Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

[13] Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

[14] Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

[15] Б. Давидов, А. Явашев, Б. Ахтаров, 1939. Материали за български ботанически речник. София.


Ficus carica in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2019 BGflora.net