БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Смокиня, Смоковница.
Ficus carica L. - чете се "фикус карика".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червена книга на Н. Р. България с категория "рядък"[1].
Смокинята е листопадно дърво или храст, достигащо височина до десетина метра, с широка, но слабо разклонена корона и рядко облистване.
Листата са последователно разположени, твърде различни по отношение на формата им, често повече или по-малко несиметрични, от долната страна жлезисто влакнести, отгоре с корави четинки, от 8 до 28 cm дълги и 6 - 18 cm широки, дланевидно разделени на 3-5 дяла, рядко до 7, а се срещат и почти цели листа, по ръба назъбени или по по-голямата част целокрайни, в основата сърцевидни, със закръглени изрези между дяловете; листната дръжка е 2 до 7 cm дълга.
При Смокинята се срещат както двуполови, така и разделнополови индивиди.
Мъжките цветове са с 3-5 делен околоцветник и 3-5 тичинки, а женските цветове са с 5-делен околоцветник и едногнезден яйчник с по една семепъпка.
При смокинята се развиват 3 типа цветове:
Цветовете са събрани в разположени в пазвите на листата съцветия, уникални по своя строеж, наречени сикониум (syconium). Сикониумите са с кълбеста или крушовидна форма, с куха вътрешност, върху стените на която са разположени дребни цветове, невидими отвън. В противоположния на дръжката край има отвор, който чрез тръбица през стената води до кухата вътрешност на сикониума.
Според това какви цветове съдържа съцветието, се различават 2 типа съцветия:
От фигите по-късно се развиват едрите, ядливи, меки и сладки съплодия, известни като плодовете смокини.
През годината по смокинята се развиват три поколения съцветия, които си имат собствени имена[2]:
Опрашването и оплождане на цветовете на смокинята е много сложно и се извършва с участието на вид дребна (дълга 1-2 mm) оса - Бластофага (Blastophaga psenes - чете се бластофага псенес). Женските на този вид са крилати, черни, лъскави, с яйцеполагало. Мъжките са безкрили и по-светли.
По-долу сме поместили схема, показваща цикъла на опрашването на Смокинята, а под нея следват обясненията.
В схемата: 1 - е пролетно съцветие (профики), 2 - е същото съцветие в края на пролетта, 3 - е лятно съцветие с дълги стълбчета (маммони), 4 - есенно съцветие (маммея), 5 - същото съцветие след презимуването му; I - пролетно поколение на Бластофага, II - лятно поколение на Бластофага; "а" - женски късостълбчести (галови) цветове, "б" - мъжки цвят, "в" - женски дългостълбчести цветове[3]:
Опрашването се извършва по следния начин: оплодените и презимували женски оси (I на схемата) през пролетта долитат до профиките (1) и през тръбицата се промъкват във вътрешната празнина, покрита с женски цветове с къси стълбчета (означени с "а" на схемата). Тук те кацат на всеки женски цвят и със своето яйцеполагало снасят по едно яйце във всеки плодник, след което умират. От снесеното яйце се излюпва ларва, която се храни със семепъпката предизвиквайки образуването на гала, в която се развива възрастно насекомо - крилата женска или безкрил мъжки. След какавидирането мъжките оси живеят само няколко часа, през което време оплождат женските и скоро след това умират вътре в съцветието профика (2) - т. е. целия техен живот преминава в това съцветие. Оплодените женски (II) излизат навън през отвора на тръбицата, при което биват обсипвани с прашец от тичинковите цветове (б) и прелитат до други растения, по които вече са се развили маммони, т. е. второто поколение съцветия - припомняме те са главно фиги (3) - имат дългостълбчести цветове (в). Женската оса може да снесе яйце само в плодниците на цветове с къси стълбчета, тъй като дългите стълбчета не ѝ позволяват да достигне плодника. Влязла в съцветие тип фига (съставено от дългостълбчести цветове), осата търси късостълбчести цветове пълзейки по дългостълбчестите женски цветове, при което ги опрашва с прашец от профика. Не намирайки късостълбчести цветове, осата излита, посещава други фиги и опрашва и тях, и така докато не намери лятна (непоказана на схемата) или есенна каприфига (4). Тук тя най-сетне намира късостълбчести женски цветове, снася в тях яйца и умира. В есенните каприфиги - маммея, презимуват ларвите. Напролет оплодените женски излитат от презимувалите маммеи (5) и посещават профиките, като така се затваря цикълът на опрашване на Смокинята[4][5].
Скъпи читатели, успяхте ли да разберете как става опрашването на цветовете при Смокинята? Аз (Кирил Методиев) си признавам, че от първия път не успях, не успях и от втория. А сега си помислете как този сложен процес би могъл да възникне от само себе си по начина обясняван в учебниците по еволюционна теория. "Възникването" на този сложен начин на опрашване едновременно в два съвсем различни организма чрез случайни повреди (мутации) в тяхната ДНК (както би трябвало да се е случило според тази "теория") е напълно непредставимо и немислимо. За доказателства, че това се е случило, както обикновено, изобщо и не говорим - такива няма!
Сухи скалисти места[6].
Естествено разпространение на Смокинята по флористични райони (оцветените в сиво)[7]:
От 0 до 300 метра надморска височина[8].
От нас е установявана да расте и на Бесапарските ридове (Тракийска низина)[9].
В литературата, разглеждаща разпространението на Смокинята в България, обикновено се допуска, че в нашата страна тя е пренесена от човека още в античността. Но за това допускане не се привеждат убедителни доказателства. Данните от литературата, а и нашите наблюдения по Черноморското ни крайбрежие, показват, че тук Смокинята се размножава без намесата на човека в естествени местообитания, като диворастящите растения са в много добро състояние. Това, а и фактът, че този район на практика граничи с тези места, за които се смята, че е първоначалното разпространение на вида, ни дава основание да приемем, че най-малко по нашето Черноморско крайбрежие Смокинята е естествено разпространена[10].
Средиземноморието, Балкански полуостров, Югозападна Азия[11].
Смокинята е първото растение споменато в Светата Библия - в разказа за Адам и Ева, когато те "съшиха смокинени листа и си направиха препасници", след като яли от плодовете на "дървото за познаване добро и зло" и осъзнали, че са голи (Битие 3:7). Поради това, някои смятат, че дървото за познаване на добро и зло в Едем е било именно Смокиня.
След това споменаване следват още множество други в Библията (обикновено под името Смоковница). Тук ще споменем някои по-важни (по наша преценка):
"И живееха Иуда и Израил спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавия, през всички Соломонови дни" (3 Царства 4:25).
"Който варди смоковницата, ще яде плодовете ѝ, и който пази господаря си, почетен ще бъде" (Притчи 27:18).
"Не се бойте, полски добитъци, защото пасбищата на пустинята ще се покрият с трева, дървото ще даде своя плод, смоковницата и лозата ще покажат силата си." (Иоил 2:22).
Смокиня използва за пример и сам Господ Иисус Христос:
"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете." (Матей 7:15-20).
"А на утринта, връщайки се в града, огладня; видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата? А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде; и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите." (Матей 21:18-22).
"От смоковницата вземете подобие: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата." (Матей 24:32-33).
Смокиновите плодове се използват за храна в прясно или изсушено състояние, а също и за приготвяне на сладка. На Изток се прибавят към хляба. Използват се и за приготвяне на различни други храни.
Най-добрата реколта се получава от маммоните, поради това че се състоят от фиги, но и профиките дават известен добив. Докато маммето, поради това, че са съставени само от каприфиги, и то малки, не се получават ядливи съплодия[12].
Свежите смокинови плодове са много богати на захар - 12,1-20,3% от сухото вещество, от която монозахариди 12-19,3% и захароза 1,8-3,69%, а в сухите плодове тези цифри са съответно 56,6-62,9%, 54,9-60,3% и 1,7-2,6%. Киселините в свежите плодове (главно лимонена и яблъчна) възлизат на 0,22-0,58%. Съдържат още витамините С, В1, В2, каротин, като количеството на витамин С се мени през течени на годината и достига до 300 мг% в средата на лятото. Има и значително количество калиеви, калциеви и фосфатни соли[13].
Смокиновите плодове са не само ценна храна, но имат и лечебни свойства. В пресен и изсушен вид те се използват като диетична храна. Смокинята стимулира храносмилането и действа до известна степен разхлабващо, потогонно и пикочогонно. Отварата от зрели плодове е ефикасно средство против кашлица, ангина и други болести на дихателните органи. Смокиновото кафе се препоръчва против болести на гърлото и белите дробове - коклюш, бронхит и др. Лапи от плодовете се употребяват за налагане на циреи и на сливиците при ангина. Смокини сварени с мляко, се употребяват против пресипналост. В нашата народна медицина сок от листата служи като средство против брадавици[14].
Дива смокина; инджири (тур.); инджир (тур.); неранджи (тур., с. Суходол - Соф.); обикновена смокина; смоква; смокина; смоковница; смукиня (Търново); табани[16].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Иван Маринов. 1984. В: Червена книга на Н. Р. България. Том 1. Растения. Издателство на БАН.
[2] Китанов, Б. 1986. Културните растения в България. Издателство "Наука и изкуство". София.
[3] Тахтаджян, А. и кол. 1980. Жизнь растений. Том 5, част Первая. Издательство "Просвещение". Москва.
[4] Китанов, Б. 1986. Пос. източник.
[5] Тахтаджян, А. и кол. 1980. Пос. източник.
[6] Иван Маринов. 1984. Пос. източник.
[7] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България. 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[8] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
[9] К. Методиев - собствено наблюдение.
[10] К. Методиев.
[11] Иван Маринов. 1984. Пос. източник.
[12] Китанов, Б. 1986. Пос. източник.
[13] Китанов, Б. 1986. Пос. източник.
[14] Китанов, Б. 1986. Пос. източник.
[15] Б. Давидов, А. Явашев, Б. Ахтаров, 1939. Материали за български ботанически речник. София.