БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Кестен, Обикновен кестен, Сладък кестен, Ядлив кестен, Питомен кестен.
Castanea sativa L. - чете се "кастанеа сатива".
Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете[1].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[2].
Видът формира природно местообитание 9260 "Гори от Castanea sativa" - предмет на опазване на защитени зони от мрежата НАТУРА 2000[3].
Кестенът е листопадно дърво с височина до 40 метра и диаметър на ствола до 2 метра. Единичните дървета имат мощна корона, а тези в горите право стъбло и тясна корона.
Кората в млада възраст е маслиненозелена и гладка, а след това тъмносива с характерно дълбоко надлъжно и плитко напречно напукване.
Листата са прости, разположени на къса дръжка, с продълговато елиптична форма, по ръба едро назъбени, отгоре тъмнозелени отдолу по-светли, дълги от 8 до 25 см.
Мъжките и женските цветове са разположени отделно върху едно растение (еднодомни). Мъжките цветове са събрани в съцветия сферични дихазии, разположени по дължината на реса, дълга от 10 до 35 см. Женските цветове са единични или по няколко, разположени в основата на по-високо разположени реси.
Плодовете са орехи с диаметър 1,5-3 cm, обхванати от сферична бодлива купула[4].
Цъфти юни-юли. Цветовете се опрашват преобладаващо от вятъра, когато времето е сухо и предимно от насекоми, когато времето е влажно[5].
Влажни склонове, върху силикатна основа[6].
Кестенът расте естествено в следните флористични райони: Стара планина (западна), Беласица, Славянка, Пирин, Родопи (западни)[7]. Култивира се в цялата страна.
Карта на общото разпространение на Кестена[8]:
Плодовете на Кестена са ядливи и вкусни и се използват за храна от човека. Имат високото съдържание на скорбяла и захар (43,7%), но също така на протеин (3,8% ), тлъсто масло (2,5%) и минерални соли (2,09%)[9]. Използват се най-често печени, но също така захаросани, варени, сушени или смлени на брашно[10].
Дървесината е с добри технически качества, сравнително леко се обработва и с цени в строителството, за добив на целулоза, производство на мебели, редица сечива и прочие. Използва се и за декоративни цели, а листата се употребяват в медицината[11]. Дървесината е особено подходяща за външна употреба, тъй като има високо съдържание на танини, което я прави устойчива на гниене[12].
Цветовете на Кестена са богати на прашец и нектар, поради което е ценен от пчеларите като медоносно растение[13].
Растенията подредени по окраската на цвета
Опрашването на цветовете при орхидеите от род Пчелица (Ophrys)
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] К. Методиев.
[2] Закон за биологичното разнообразие.
[3] Закон за биологичното разнообразие.
[4] Топалова-Жежиха, А., Г. Гогушев, Р. Иванова и С. Костадинова-Илкова. 2010. Интересните растения на Беласица. Българска фондация "Биоразнообразие.
[5] Conedera, M., Tinner, W., Krebs, P., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Castanea sativa in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e0125e0+.
[6] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[7] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[8] Conedera, M., Tinner, W., Krebs, P., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Castanea sativa in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e0125e0+.
[9] Бондев, Ив. 1966. В: Флора на Н. Р. България. Том ІІІ, София.
[10] Conedera, M., Tinner, W., Krebs, P., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Castanea sativa in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e0125e0+.
[11] Бондев, Ив. 1966. В: Флора на Н. Р. България. Том ІІІ, София.
[12] Conedera, M., Tinner, W., Krebs, P., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Castanea sativa in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e0125e0+.
[13] Conedera, M., Tinner, W., Krebs, P., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Castanea sativa in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e0125e0+.