БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Кестен

Castanea sativa

Снимки на Кестен (Castanea sativa)

Castanea sativa Castanea sativa Castanea sativa Castanea sativa Castanea sativa Castanea sativa Castanea sativa Castanea sativa Castanea sativa Castanea sativa Castanea sativa Castanea sativa Castanea sativa Castanea sativa

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Кестен, Обикновен кестен, Сладък кестен, Ядлив кестен, Питомен кестен.


Латинско име

Castanea sativa L. - чете се "кастанеа сатива".

Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете[1].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[2].

Видът формира природно местообитание 9260 "Гори от Castanea sativa" - предмет на опазване на защитени зони от мрежата НАТУРА 2000[3].


Описание и разпознаване

Кестенът е листопадно дърво с височина до 40 метра и диаметър на ствола до 2 метра. Единичните дървета имат мощна корона, а тези в горите право стъбло и тясна корона.

Кората в млада възраст е маслиненозелена и гладка, а след това тъмносива с характерно дълбоко надлъжно и плитко напречно напукване.

Листата са прости, разположени на къса дръжка, с продълговато елиптична форма, по ръба едро назъбени, отгоре тъмнозелени отдолу по-светли, дълги от 8 до 25 см.

Мъжките и женските цветове са разположени отделно върху едно растение (еднодомни). Мъжките цветове са събрани в съцветия сферични дихазии, разположени по дължината на реса, дълга от 10 до 35 см. Женските цветове са единични или по няколко, разположени в основата на по-високо разположени реси.

Плодовете са орехи с диаметър 1,5-3 cm, обхванати от сферична бодлива купула[4].

Цъфти юни-юли. Цветовете се опрашват преобладаващо от вятъра, когато времето е сухо и предимно от насекоми, когато времето е влажно[5].


Местообитание

Влажни склонове, върху силикатна основа[6].


Разпространение в България

Кестенът расте естествено в следните флористични райони: Стара планина (западна), Беласица, Славянка, Пирин, Родопи (западни)[7]. Култивира се в цялата страна.


Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Кестена[8]:

Castanea sativa


Значение

Плодовете на Кестена са ядливи и вкусни и се използват за храна от човека. Имат високото съдържание на скорбяла и захар (43,7%), но също така на протеин (3,8% ), тлъсто масло (2,5%) и минерални соли (2,09%)[9]. Използват се най-често печени, но също така захаросани, варени, сушени или смлени на брашно[10].

Дървесината е с добри технически качества, сравнително леко се обработва и с цени в строителството, за добив на целулоза, производство на мебели, редица сечива и прочие. Използва се и за декоративни цели, а листата се употребяват в медицината[11]. Дървесината е особено подходяща за външна употреба, тъй като има високо съдържание на танини, което я прави устойчива на гниене[12].

Цветовете на Кестена са богати на прашец и нектар, поради което е ценен от пчеларите като медоносно растение[13].



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Опрашването на цветовете при орхидеите от род Пчелица (Ophrys)

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] К. Методиев.

[2] Закон за биологичното разнообразие.

[3] Закон за биологичното разнообразие.

[4] Топалова-Жежиха, А., Г. Гогушев, Р. Иванова и С. Костадинова-Илкова. 2010. Интересните растения на Беласица. Българска фондация "Биоразнообразие.

[5] Conedera, M., Tinner, W., Krebs, P., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Castanea sativa in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e0125e0+.

[6] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[7] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[8] Conedera, M., Tinner, W., Krebs, P., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Castanea sativa in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e0125e0+.

[9] Бондев, Ив. 1966. В: Флора на Н. Р. България. Том ІІІ, София.

[10] Conedera, M., Tinner, W., Krebs, P., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Castanea sativa in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e0125e0+.

[11] Бондев, Ив. 1966. В: Флора на Н. Р. България. Том ІІІ, София.

[12] Conedera, M., Tinner, W., Krebs, P., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Castanea sativa in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e0125e0+.

[13] Conedera, M., Tinner, W., Krebs, P., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Castanea sativa in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e0125e0+.



Castanea sativa in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2018 BGflora.net