Дървовидна ружа, Градински хибискус, Сирийски хибискус.
Hibiscus syriacus L. - чете се "хиби́скус сири́акус"1.
Дървовидна ружа e листопаден храст или ниско дърво, достигаща 3 м височина.
Листата яйцевидни в основата клиновидно стеснени, често повече или по-малко дълбоко триделни; едро двойно назъбени; от двете страни зелени; голи или с единични прости и звездовидни власинки по жилките.
Цветовете многобройни; единично разположени в пазвите на листата.
Външните чашелистчета 6-9 на брой, линейни, понякога в горната част разширени, заострени; почти свободни: равни, по-дълги или по-къси от вътрешните с разпръснати звездовидни власинки до голи; вътрешните чашелистчета 12-20 мм дълги, сраснали до половината, с триъгълни остри свободни дялове; жълтозелени или жълточервени; гъсто звездовидно влакнести.
Венчелистчетата 35-65 mm дълги, продълговато обратно яйцевидни, на върха закръглени, червенорозови или червенолилави, рядко бели.
Тичинковата тръбица гола, по-къса от венчелистчетата.
Кутийката 20-27 mm дълга, овална с гъсти звездовидни власинки.
Семената сплеснати, тъмнокафяви, по ръба с гъсти и дълги власинки.
Цъфти юни-септември2.
В България видът не е естествено разпространен - отглежда се в парковете и градините. Произхожда от Китай и Индия3.
Декоративно растение - има големи и красиви цветове и цъфти продължително през втората половина на лятото, когато повечето от другите декоративни храсти и дървета са прецъфтели4.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Маркова, М. 1979. В: Флора на Република България. Том VІІ. Издателство на БАН, София.
3 Маркова, М. 1979. Пос. източник.
4 К. Методиев.