БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Бадем

Amygdalus communis

Снимки на Бадем (Amygdalus communis)

Amygdalus communis Amygdalus communis Amygdalus communis Amygdalus communis Amygdalus communis Amygdalus communis Amygdalus communis Amygdalus communis Amygdalus communis Amygdalus communis Amygdalus communis Amygdalus communis

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Бадем, Обикновен бадем, Миндал.


Латинско име

Amygdalus communis L. - чете се "ами́гдалус кому́нис"1. Видовото име communis означава "общ, обикновен"2.


Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Обикновеният бадем е неголямо листопадно дърво, 4-8 м високо.

Листата са ланцетни, продълговатояйцевидни или тесноелиптични, 4-7 см дълги и 1,3-3,0 см широки, към върха си заострени, просто или жлезисто дребно назъбени, понякога целокрайни, с къса (1,5-2 cm) дръжка и малки (2-5 мм дълги) шиловидни прилистници.

Цветовете са правилни, бели или светло розови, развиващи се преди листата, най-често по двойки, едри — 3,0-4,5 см в диаметър. Цветното легло е чашевидно разширено, голо, 5-6 мм дълго и 3 - 4 мм широко, на горния край на което са разположени чашечните и венечните листчета и тичинките, а в основата му едногнездният, рядко двугнезден плодник, гъсто влакнест. Чашелистчетата и венчелистчетата са по 5 на брой, а тичинките - 15-30, малко по-къси от венчето, разположени в 3 концентрични кръга и най-често с жълти прашници.

Плодът е костилков, 3,5-6,0 см дълъг и до 3 см широк, продълговатояйцевиден, сплеснат, късо кадифеновлакнест, с полусух, месест, неядлив околоплодник, който при узряването се разпуква главно по коремния шев, като се отделя от кафеникавата костилка, в която се намира семето. Повърхността на костилката е грапаво набраздена, откъм вътрешната страна гола, 2,0-3,5 см дълга.

Семето (ядката) е 1-2 см дълго, до см дебело, сладко или горчиво (при диворастящите и често при подивелите дървета)3.

Цъфти февруари-април4.


Местообитание

Отглежда се из градините, лозята и край пътищата; на много места подивял. Расте по каменисти чакълести места с южно изложение. Непридирчив много към почвените условия, но по-добре се развива върху варовити терени5.


Разпространение в България

Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Източна Стара планина, Знеполския район, Струмската долина, Тракийската низина, Тунджанската хълмиста равнина и по-рядко в другите райони6.


Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Бадема7:

Amygdalus communis


Значение и произход

Медоносно, декоративно и хранително растение.

За храна се използват семената (ядките) на Бадема.

Произходът на отглеждания Бадем е ясен — представлява културна форма на диворастящия, чийто ареал обхваща Средна Азия (планините Тяншан и Копетдаг), южните райони на Армения, Иран, Месопотамия, Кюрдистан, Мала Азия и Северна Африка (Алжир). Въвеждането му в култура е било на базата на подбиране на форми с основен показател по-сладък вкус на ядката.

Счита се, че това е станало в Средна Азия около 4000 г. пр. Хр. Оттук културният бадем постепенно се пренася както на изток, в Западен Китай, така и на запад — в Средиземноморието и в Европа. В Египет е бил отглеждан около 1700 г. пр. н. е. В Гърция е бил пренесен от Понтийската област през V в. пр. н. е. чрез гръцките заселници по Черноморското крайбрежие, което дава основание да се счита, че още от онова време той е бил познат и на старите траки. Почти по същото време бадемът е бил внесен от финикийците в Португалия, От Гърция той е бил пренесен в Италия, което вероятно е станало към 200 г. пр. н. е, тъй като по това време Катон (III—П в. пр. н, е.) говори за бадемови градини в Италия, като самия плод нарича nux graeca (гръцки орех). Много по-късно бадемовата култура се разпространява в европейските страни, преди всичко във Франция, но едва през VIII в. от пр. Хр. В по-ново време, към края на XIX в. , бадемът започва да се отглежда в Съединените щати, като се създават и първите промишлени насаждения.

В нашата страна бадемът е бил пренесен от гръцките колонисти по нашето Черноморско крайбрежие към V в. пр. Хр., както се спомена вече, като след това постепенно е бил въведен и във вътрешността на страната, но никога не е бил промишлена овощна култура. У нас най-много се отглежда в Ивайловградско, Тополовградско и Кърджалийско. Освен това разпръснати бадемови дървета се срещат в Старозагорско и в лозята край Варна, Търново, Свищов и др.

У нас са застъпени две форми бадем — обикновен, или сладък (Amygdalus communis L. var. sativa Koch), и горчив (Amygdalus communis L. var. amara Koch)

Може да се приеме, че нашата страна има значителни възможности за отглеждане на бадемовата култура, без да се изключва възможността през отделни години реколтата да бъде увредена поради късни зимни и пролетни студове. Най-подходящи, са източните части на страната Черноморското крайбрежие, Източна Стара планина, Свиленградско-Сакарският район, южните склонове на Средна гора, Източните и отчасти Средните Родопи и Благоевградско.

Средните добиви у нас варират твърде много – от 40-50 до 120 кг от декар, но в някои стопанства, например в с. Гълъбец, Бургаско, са получавани и над 190-200 кг от декар, чрез което се изравняват с най-високите добиви, достигнати в някои страни.

В света, поради ранния му цъфтеж и изискване към висока температура, културата му е ограничена главно в зоните със сух средиземноморски или преходно средиземноморски климат между 30° и 45° с. ш. главно в средиземноморските страни – Испания, Италия, Гърция, Мароко и др., сетне Иран, САЩ (Калифорния) и други8


Хранителни и лечебни свойства

Семената на бадема се използват многостранно, което определя и големия интерес към него.

Вкусните хранителни ядки на сладкия бадем освен за непосредствена консумация в прясно състояние намират широко приложение в сладкарската промишленост при изготвянето на торти, марципани и др.

Особено ценна съставна част на семената е неизсъхващото бадемово масло, застъпено според изследванията на Института по овощарство — Пловдив, на образци, произлизащи от различни райони на страната от 50,25 до 64,57%.

За маслодобив се използва предимно горчивият бадем, докато сладкият бадем има приложение в сладкарската промишленост. Кюспето от ядки на сладък бадем също се употребява в сладкарството. От това кюспе се приготвят и бадемови трици, които в смес с оризова скорбяла се използват в козметиката за производство на пудра, Маслото намира приложение в хранителната промишленост, медицината, парфюмерията, а от по-лошите сортове в сапуненото производство.

Високата стабилност на бадемовото масло срещу окисление и гранясване, което се обуславя от неговия мастнокиселинен състав (олеинова, линолова, палмитинолеинова и стеаринова), и голямата му емулгираща способност го правят незаменимо в козметиката и фармацията за приготвяне на различни маслени кремове и лекарства. Значението му за тези производства няма да се загуби и в бъдеще – то е едно от най-търсените и скъпи растителни масла.

Бадемова емулсия се употребява в медицината при чревни заболявания за приготвяне на бадемова паста, бадемово-лавровишнева вода и др.

Горчивият бадем съдържа освен маслото, използвано в сапуненото производство, и гликозида амигдалин, който под действието на ензима емусин се разпада на циановодородна киселина и на ароматично масло — бензалдехид (C5H5CHO); то придава характерната миризма на горчивия бадем. Очистено от циановодородната киселина, това ароматно масло намира приложение в парфюмерията и при приготвянето на спиртни напитки. От бадемовите костилки се получава въглен с голяма адсорбционна способност по отношение на газовете9.


Химичен състав на семената (ядките) на Бадема

Според проведени у нас изследвания съдържанието на белтъчини е от 11,2% до 17,6%, а количеството на захарите е малко — в сладките бадеми между 2,34% и 5,77%, като преобладава захарозата — от 2,11% до 3,78%. Минералният състав е 3,02%, като преобладават калиеви и фосфорни соли. Дъбилните вещества, които в голяма степен влияят на вкусовите качества на ядките, са 1,33%, а фосфолипидите — 1,33%. Ядките на бадема са и богат източник на витамини — С — 5, А 0,17, B1 — 0,2-0,4, В2 – 0,65, РР 4,5, P=lOO мг%, а също и пантотенова киселина, перидоксин, фолиева киселина и биотин10


Бадемът в Библията

Бадемът под името Миндал, Миндали, е упоменато в много места в Божието слово - Библията.

Най-забележителен е Аароновият жезъл (тояга), който бил бадемов. По време на 40 годишния изход на Божия народ от Египет в обетованата земя, някои от народа оспорили водачеството на свети пророк Мойсей Боговидец и брат му – св. праотец Аарон. Бог, за да потвърди, че Той стои зад това водачество, извършил следното чудо с Аароновия жезъл (кн. Числа, гл. 17):

"И рече Господ на Моисея, думайки: кажи на синовете Израилеви и вземи от тях по жезъл от коляно, от всичките им началници според колената, дванайсет жезъла, и името на всекиго напиши върху жезъла му;

Аароновото име напиши на Левиевия жезъл, защото (те трябва да дадат) един жезъл от началника на своето коляно;

и ги тури в скинията на събранието, пред ковчега на откровението, дето ви се явявам;

и когото Аз избера, неговият жезъл ще покара; и така ще умиря ропота на синовете Израилеви, който дигат против вас.

И рече Моисей на синовете Израилеви, и всичките им началници му дадоха, от всеки началник по жезъл, дванайсет жезъла, според колената си; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.

Тогава Моисей тури жезлите пред лицето Господне в скинията на откровението.

На другия ден влезе Моисей (и Аарон) в скинията на откровението, и ето, Аароновият жезъл, от Левиевия дом, бе покарал, напъпил, цъфнал и родил миндали.

И изнесе Моисей всички жезли от пред лицето Господне пред всички синове Израилеви; и те видяха това и взеха всеки жезъла си."

Бог оценил това чудо за толкова значимо, че наредил покаралия жезъл на Аарон да бъде пазен в най-святото място на скинията:

"И рече Господ на Моисея: тури пак Аароновия жезъл пред ковчега на откровението да се пази, като личба за непокорните, та ропотът им против Мене да престане, и те да не измрат.

Моисей направи това: както му заповяда Господ, така и направи."

С разцъфтелия жезъл е изобразяван свети Аарон на иконите:

Икона на светия праотец Аарон. В дясната си ръка държи разцъфтелия жезъл, който е от бадемово дърво11:

Икона на св. Аарон

Разцъфтелия Ааронов жезъл, според отците на Църквата, е предобраз на:

Чашките на златния светилник от скинията били във формата на "миндалов цвят" (Изход 25:33).



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Китанов, Б. 1986. Културните растения в България, издателство "Наука и изкуство", София.

4 Китанов, Б. 1986. Пос. източник, К. Методиев - собств. наблюдение.

5 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

6 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

7 Prunus amygdalus Batsch. | Plants of the World Online | Kew Science.

8 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

9 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

10 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

11 Чудесно расцветший и принесший плоды сухой жезл Аарона. Толкование на книгу Чисел Гл.17 | Храм Иоанна Златоуста, Харьков.

12 Чудесно расцветший и принесший плоды сухой жезл Аарона. Толкование на книгу Чисел Гл.17 | Храм Иоанна Златоуста, Харьков.


Amygdalus communis in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2024 BGflora.net