БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Черна мура

Pinus heldreichii

Снимки на Черна мура (Pinus heldreichii)

Pinus heldreichii Pinus heldreichii Pinus heldreichii Pinus heldreichii Pinus heldreichii Pinus heldreichii Pinus heldreichii Pinus heldreichii Pinus heldreichii

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Черна мура.


Латинско име

Pinus heldreichii Christ - чете се "пи́нус хелдре́ихии"[1]. Известен е и под синонимното име Pinus leucodermis Ant.


Природозащитен статут и заплахи

Черната мура НЕ е пряко защитена от Закона за биологичното разнообразие, но на опазване - в мрежата от защитени зони "НАТУРА 2000" - подлежат местообитанията, които видът формира - "95A0 Гори от бяла и черна мура".


Описание и разпознаване

Черната мура е вечнозелено иглолистно дърво, високо до 25-30 m. Кората сива, върху старите дървета се напуква ромбично - наподобяващо броня. Листата (игличките) са дълги 4-9 cm и 1-1,3 mm дебели, островърхи, бодливи, тъмнозелени, събрани по две в снопчета върху скъсени клонки (брахибласти). Шишарките са приседнали (без дръжки), до 7-8 cm дълги, овално-конични. Шишарковите люспи от двете страни са с еднакъв, бледокафяв цвят (видовоспецифична особеност на черната мура). Апофизата изпъкнала, пъпчето ѝ е бодливо. Цъфти май-юли[2][3].

За различаването на Черната мура от другите български видове бор, посетете нашата страница Разпознаване (определяне) на видовете от род Бор (Pinus), които са естествено разпространени в България.


Местообитание

Расте от 1400 до около 2200 m надморска височина. Скалната основа е карбонатна – мраморизирани варовици. Предпочитани са добре осветени изпъкнали форми на релефа с южно или източно, много рядко северно изложение, тъй като видът е изразено светлолюбив. Заеманите от съобществата на Черната мура терени най-често са стръмни до много стръмни, скалисти. Почвите в повечето случаи са каменливи, неутрални или алкални от типа хумусно-карбонатни, като не се изключват кафявите планинско- и тъмноцветно планински горски почви (Cambisols). Те са добре дренирани[4].


Разпространение в България

Черната мура в България расте единствено в планините Славяннка и Пирин[5].


Общо разпространение

Балкански полуостров и Южна Италия[6].


Значение

Черната мура се използва като украсно дърво в паркове в Европа[7], горите ѝ са с високо природозащитно значение, тъй като в тях растат много редки и ендемични растения[8].

Дървесината на Черната мура е ядрова, богата на смола. Ядрото е тъмнокафяво и добре очертано. Тя е средно тежка (690 kg/m3), хомогенна и много трайна. Обработва се трудо поради високата ѝ твърдост. За разлика от останалите наши борове, смолата на Черната мура не се втвърдява при излагане на въздух[9].


Бележки

Може би най-известното дърво в България - Байкушевата мура е Черна мура. Наречена е на откривателя си - лесовъда Константин Байкушев. Възрастта ѝ се оценява на над 1300 години. Намира се в близост до хижа Бъндерица, Национален парк Пирин[10]. Височината на Байкушевата мура е около 20 метра, а диаметърът ѝ около 2,4 метра[11].



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Опрашването на цветовете при орхидеите от род Пчелица (Ophrys) или какво е сексуална измама в света на Орхидеите?

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Стоянов Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Владимир Вълчев, Веска Русакова. 2015. В: Бисерков, В. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ.

[5] Стоянов Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.

[6] Стоянов Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.

[7] К. Методиев.

[8] Владимир Вълчев, Веска Русакова. 2015. Пос. източник.

[9] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[10] К. Методиев.

[11] Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.


Pinus heldreichii in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2011 - 2020 BGflora.net