Черна мура.
Pinus heldreichii Christ - чете се "пи́нус хелдре́ихии"[1]. Известен е и под синонимното име Pinus leucodermis Ant.
Черната мура НЕ е пряко защитена от Закона за биологичното разнообразие, но на опазване - в мрежата от защитени зони "НАТУРА 2000" - подлежат местообитанията, които видът формира - "95A0 Гори от бяла и черна мура".
Черната мура е вечнозелено иглолистно дърво, високо до 25-30 m. Кората сива, върху старите дървета се напуква ромбично - наподобяващо броня. Листата (игличките) са дълги 4-9 cm и 1-1,3 mm дебели, островърхи, бодливи, тъмнозелени, събрани по две в снопчета върху скъсени клонки (брахибласти). Шишарките са приседнали (без дръжки), до 7-8 cm дълги, овално-конични. Шишарковите люспи от двете страни са с еднакъв, бледокафяв цвят (видовоспецифична особеност на черната мура). Апофизата изпъкнала, пъпчето ѝ е бодливо. Цъфти май-юли[2][3].
За различаването на Черната мура от другите български видове бор, посетете нашата страница Разпознаване (определяне) на видовете от род Бор (Pinus), които са естествено разпространени в България.
Расте от 1400 до около 2200 m надморска височина. Скалната основа е карбонатна – мраморизирани варовици. Предпочитани са добре осветени изпъкнали форми на релефа с южно или източно, много рядко северно изложение, тъй като видът е изразено светлолюбив. Заеманите от съобществата на Черната мура терени най-често са стръмни до много стръмни, скалисти. Почвите в повечето случаи са каменливи, неутрални или алкални от типа хумусно-карбонатни, като не се изключват кафявите планинско- и тъмноцветно планински горски почви (Cambisols). Те са добре дренирани[4].
Черната мура в България расте единствено в планините Славяннка и Пирин[5].
Балкански полуостров и Южна Италия[6].
Черната мура се използва като украсно дърво в паркове в Европа[7], горите ѝ са с високо природозащитно значение, тъй като в тях растат много редки и ендемични растения[8].
Дървесината на Черната мура е ядрова, богата на смола. Ядрото е тъмнокафяво и добре очертано. Тя е средно тежка (690 kg/m3), хомогенна и много трайна. Обработва се трудо поради високата ѝ твърдост. За разлика от останалите наши борове, смолата на Черната мура не се втвърдява при излагане на въздух[9].
Може би най-известното дърво в България - Байкушевата мура е Черна мура. Наречена е на откривателя си - лесовъда Константин Байкушев. Възрастта ѝ се оценява на над 1300 години. Намира се в близост до хижа Бъндерица, Национален парк Пирин[10]. Височината на Байкушевата мура е около 20 метра, а диаметърът ѝ около 2,4 метра[11].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Стоянов Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Владимир Вълчев, Веска Русакова. 2015. В: Бисерков, В. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ.
[5] Стоянов Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[6] Стоянов Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[7] К. Методиев.
[8] Владимир Вълчев, Веска Русакова. 2015. Пос. източник.
[9] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[10] К. Методиев.
[11] Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.