БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Джанка.
Prunus cerasifera Ehrh. - чете се "пру́нус церази́фера"[1]. Видовото име cerasifera буквално означава "носещ череши"[2].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Листопадно дърво високо до 8 m с многобройни изправени или увиснали, преплетени клони, понякога с тръни. Младите едногодишни клонки червеникавокафяви, голи и лъскави, по-старите многогодишни клони с тъмносива кора. Листата по удължените клонки последователни, по скъсените - сближени и почти седящи в снопчета. Листните петури 4-7 cm дълги и 2-3,5 cm широки, продълговато обратно яйцевидни, елиптично яйцевидни до елептично ланцетни, в основата клиновидни, към върха постепенно заострени, тъпо, рядко остро, понякога двойноназъбени, отгоре тъмнозелени и лъскави, отдолу (поне по жилките) с разредени или гъсти снопчета; листните дръжки 1-1,5 cm дълги, голи или с редки власинки. Цветовете единични, по-рядко по 2 върху скъсените или удължени едногодишни клонки, 2-3 cm в диаметър, разпукват се малко преди разлистването. Хипантият цилиндрично звънчевиден, 1,5-3 cm дълъг. Чашелистчетата 5, яйцевидни, обърнати назад. Венчелистчетата са 5 бели или възрозови към прецъфтяването, 8-10 mm дълги и 3-10 mm широки, яйцевидни или елиптично яйцевидни, понякога лопатовидни, на върха остри или възтъпи, понякога врязани. Тичинките 20-30. Плодникът гол, с дълго стълбче. Плодовете са кълбести, яйцевидни, елипсовидни, продълговато яйцевидни или обратно яйцевидни, 20-30 mm в диаметър, със слабо изразена бразда, голи, при узряване червени, вишневочервени, розови или жълти; костилките полукълбести, лодковидни, елипсовидни или яйцевидно елипсовидни, на върха заострени, в основата понякога отсечени, гладки или грапави, понякога с трапчинки, около шевовете набраздени. Цъфти март-април[3].
Каменисти места из храсталаци и гори, из долове и речни долини, край пътища, ниви и по слогове в низините и планинските склонове[4].
Видът е установен в цялата страна от морското равнище докъм 1500 m[5].
Джанката е медоносно и овощно дърво[6].
Дървесината ѝ е с виолетово-червено ядро и светложълта беловина. Тя е твърда, тежка (750 kg/m3) и се използва за направа на дребни предмети и в мебелното производство[7].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: джангурки; дженки; джагали (Софийско); джандерица (Трънско); дива слива; трънкосливка; кьопек-ери (тур., Омуртаг)[8].
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Вълев, Ст. 1973. В: Флора на Народна Република България, том V, София.
[4] Вълев, Ст. 1973. В: Флора на Народна Република България, том V, София.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[6] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[7] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[8] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.