БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Джанка

Prunus cerasifera

Снимки на Джанка (Prunus cerasifera)

Prunus cerasifera Prunus cerasifera Prunus cerasifera Prunus cerasifera Prunus cerasifera Prunus cerasifera Prunus cerasifera Prunus cerasifera

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Джанка.


Латинско име

Prunus cerasifera Ehrh. - чете се "пру́нус церази́фера"[1]. Видовото име cerasifera буквално означава "носещ череши"[2].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Листопадно дърво високо до 8 m с многобройни изправени или увиснали, преплетени клони, понякога с тръни. Младите едногодишни клонки червеникавокафяви, голи и лъскави, по-старите многогодишни клони с тъмносива кора. Листата по удължените клонки последователни, по скъсените - сближени и почти седящи в снопчета. Листните петури 4-7 cm дълги и 2-3,5 cm широки, продълговато обратно яйцевидни, елиптично яйцевидни до елептично ланцетни, в основата клиновидни, към върха постепенно заострени, тъпо, рядко остро, понякога двойноназъбени, отгоре тъмнозелени и лъскави, отдолу (поне по жилките) с разредени или гъсти снопчета; листните дръжки 1-1,5 cm дълги, голи или с редки власинки. Цветовете единични, по-рядко по 2 върху скъсените или удължени едногодишни клонки, 2-3 cm в диаметър, разпукват се малко преди разлистването. Хипантият цилиндрично звънчевиден, 1,5-3 cm дълъг. Чашелистчетата 5, яйцевидни, обърнати назад. Венчелистчетата са 5 бели или възрозови към прецъфтяването, 8-10 mm дълги и 3-10 mm широки, яйцевидни или елиптично яйцевидни, понякога лопатовидни, на върха остри или възтъпи, понякога врязани. Тичинките 20-30. Плодникът гол, с дълго стълбче. Плодовете са кълбести, яйцевидни, елипсовидни, продълговато яйцевидни или обратно яйцевидни, 20-30 mm в диаметър, със слабо изразена бразда, голи, при узряване червени, вишневочервени, розови или жълти; костилките полукълбести, лодковидни, елипсовидни или яйцевидно елипсовидни, на върха заострени, в основата понякога отсечени, гладки или грапави, понякога с трапчинки, около шевовете набраздени. Цъфти март-април[3].


Местообитание

Каменисти места из храсталаци и гори, из долове и речни долини, край пътища, ниви и по слогове в низините и планинските склонове[4].


Разпространение в България

Видът е установен в цялата страна от морското равнище докъм 1500 m[5].


Значение

Джанката е медоносно и овощно дърво[6].

Дървесината ѝ е с виолетово-червено ядро и светложълта беловина. Тя е твърда, тежка (750 kg/m3) и се използва за направа на дребни предмети и в мебелното производство[7].



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: джангурки; дженки; джагали (Софийско); джандерица (Трънско); дива слива; трънкосливка; кьопек-ери (тур., Омуртаг)[8].


Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Високопланинските растения в България


Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

[3] Вълев, Ст. 1973. В: Флора на Народна Република България, том V, София.

[4] Вълев, Ст. 1973. В: Флора на Народна Република България, том V, София.

[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[6] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[7] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[8] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.



Prunus cerasifera in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2010 - 2020 BGflora.net