Джанка

Prunus cerasifera

Снимки на Джанка (Prunus cerasifera)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Джанка.

Латинско име

Prunus cerasifera Ehrh. - чете се "пру́нус церази́фера"^[1]. Видовото име cerasifera буквално означава "носещ череши"^[2].

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Листопадно дърво високо до 8 m с многобройни изправени или увиснали, преплетени клони, понякога с тръни. Младите едногодишни клонки червеникавокафяви, голи и лъскави, по-старите многогодишни клони с тъмносива кора. Листата по удължените клонки последователни, по скъсените - сближени и почти седящи в снопчета. Листните петури 4-7 cm дълги и 2-3,5 cm широки, продълговато обратно яйцевидни, елиптично яйцевидни до елептично ланцетни, в основата клиновидни, към върха постепенно заострени, тъпо, рядко остро, понякога двойноназъбени, отгоре тъмнозелени и лъскави, отдолу (поне по жилките) с разредени или гъсти снопчета; листните дръжки 1-1,5 cm дълги, голи или с редки власинки. Цветовете единични, по-рядко по 2 върху скъсените или удължени едногодишни клонки, 2-3 cm в диаметър, разпукват се малко преди разлистването. Хипантият цилиндрично звънчевиден, 1,5-3 cm дълъг. Чашелистчетата 5, яйцевидни, обърнати назад. Венчелистчетата са 5 бели или възрозови към прецъфтяването, 8-10 mm дълги и 3-10 mm широки, яйцевидни или елиптично яйцевидни, понякога лопатовидни, на върха остри или възтъпи, понякога врязани. Тичинките 20-30. Плодникът гол, с дълго стълбче. Плодовете са кълбести, яйцевидни, елипсовидни, продълговато яйцевидни или обратно яйцевидни, 20-30 mm в диаметър, със слабо изразена бразда, голи, при узряване червени, вишневочервени, розови или жълти; костилките полукълбести, лодковидни, елипсовидни или яйцевидно елипсовидни, на върха заострени, в основата понякога отсечени, гладки или грапави, понякога с трапчинки, около шевовете набраздени. Цъфти март-април^[3].

Местообитание

Каменисти места из храсталаци и гори, из долове и речни долини, край пътища, ниви и по слогове в низините и планинските склонове^[4].

Разпространение в България

Видът е установен в цялата страна от морското равнище докъм 1500 m^[5].

Значение

Джанката е медоносно и овощно дърво^[6].

Дървесината ѝ е с виолетово-червено ядро и светложълта беловина. Тя е твърда, тежка (750 kg/m³) и се използва за направа на дребни предмети и в мебелното производство^[7].

Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: джангурки; дженки; джагали (Софийско); джандерица (Трънско); дива слива; трънкосливка; кьопек-ери (тур., Омуртаг)^[8].