БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Миризлива върба1, Теснолистна миризлива върба, Дива маслина2.
Elaeagnus angustifolia L. - чете се "елеа́гнус ангустифо́лиа"3. Видовото име angustifolia означава теснолистен4.
Миризливата върба е листопадно дърво или храст.
Стъблата от 2 до 10 м високи, разклонени, с червенокафява кора.
Клонките сребристобели от гъсто разположени щитовидни власинки, без или със остри, 7—30 мм дълги тръни.
Листата 25-80 мм дълги и 4-25 мм широки, обратно ланцетни или линейно ланцетни, тъпи, в основата леко стеснени; дръжките от 4 до 8 (10) мм дълги, сребристобели; отгоре сивозелени, отдолу сребристобели, изцяло плътно покрити с щитовидни и звездовидни власинки, рядко отгоре оголени.
Цветовете 8-15 мм дълги, единични или по 2-3 в пазвите на листата, появяващи се заедно с тях; дръжките 2-5 мм дълги.
Хипантият при мъжките цветове 5-6 мм дълъг и 2,5-3,0 мм широк, цилиндрично фуниевиден, с гъсти сребристобели щитовидни и редки, дребни, жълтеникави звездовидни власинки; чашечните дялове 4,2-3,0 мм дълги, триъгълно ланцетни, яйцевидни или ланцетни, отвън със сребристобели щитовидни власинки, отвътре кафеникавожълти, голи. Тичинките обхванати в основата от тръбовиден диск, с почти приседнали, продълговати прашници.
Хипантият при двуполовите цветове 8-10 мм дълъг и 1-3 мм широк, в долната си част обгръщащ плътно яйчника, нагоре камбановидно рязко разширен; чашечните дялове и тичинките подобии на тези при мъжките цветове; яйчникът яйцевиден до продълговат, стълбчето по-дълго от чашечните дялове; близалцето главесто.
Плодът 7-20 мм дълъг и 5-10 мм широк, закръглено овален, закръглен или почти кръгъл, сочен, незрелият покрит с гъсти, сребристобели, щитовидни власинки, зрелият жълтокафяв с редки, кафяви, щитовидни власинки до почти гол5.
Близък вид е с Многоцветната миризлива върба (Elaeagnus multiflora) от Югоизточна Азия, установен като подивял за Черноморско крайбрежие и Софийски район. Отличава се от Теснолистна миризлива върба (Elaeagnus angustifolia) по червеникаво-кафявите си клонки без бодли, голи по горната си повърхност листа и червени с бели точки при узряване плодове6.
Опрашва се от насекоми, цъфти май–юни, плодоноси август–септември.
Размножава се успешно семенно и вегетативно, чрез издънки.
Плодовете и семената се разпространяват от птици и дребни бозайници.
Започва да плодоноси още на 5-годишна възраст.
В основата на стъблото при засипване с пясък се образуват придатъчни корени, добре се възобновява и със стъблови издънки.
Бързорастящ, особено в първите години. Силно сухоустойчив, светлолюбив, невзискателен към почвата и газоустойчив вид. Има способност да фиксира атмосферния азот, поради което обогатява бедни и изтощени почви. Успява както на влажни, така и на добре дренирани почви; предпочита песъчливи, средноплодородни, успешно се развива и на бедни и сухи, но не обича плитки варовити почви. Изисква припечни изложения. Доста сухо- и ветроустойчив вид. Предпочита континентален климат7.
Произхожда от Югозападна и Централна Азия. Въведено в страната като декоративно растение в края на 19 век. За първи през 1891 г. се съобщава като подивяло за крайморски пясъци и скали.
Разпространен в Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина (Източна), Софийски район, Знеполски район, Струмска долина, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина и Странджа, докъм 1000 m н.в.
В Европа се отглежда като декоративно в паркове и градини, откъдето се разпространява в естествените местообитания. Предпочитан вид за култивиране в много страни, натурализиран на много места в Южна и Средна Европа, Северна Африка, Северна Америка8.
Карта на общото разпространение на Миризливата върба (със зелено е показано естественото разпространение, а с лилаво, където е въведен)9:
Декоративно, медоносно и инвазивно растение.
Използва се за озеленяване, като укрепител на сухи и ерозирани терени, за полезащитни пояси10.
Издръжливо на прах и отровни газове във въздуха.
Дървесината е твърда и се употребява за изработка на дърводелски и музикални инструменти.
Кората и листата се употребяват при щавене на кожи. Отвара от корените и листата се употребява в народната медицина11.
Като бързорастящ вид, който образува плътни масиви, конкурира местните видове по отношение на воден режим, хранителни вещества, светлина, като променя структурата и облика на местообитанията12.
Премахването на дърветата трябва да предхожда образуването на плодовете, за да се предотврати разпространението им.
Биологичен контрол не е известен.
Превантивните мерки включват популяризиране на инвазивния характер на вида и ограничаване на използването му като декоративно, полезащитно и почвоукрепващо растение.
По-младите растения могат да бъдат изкоренявани. Старите дървета се изрязват до основата и веднага е необходимо третиране с хербициди. При необходимост младият подраст се третира също с хербициди (глифозат, 2,4-D или 2,4,5-T и др.)13.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Маркова, М. 1979. Във: Флора на Народна Република България, том VII, София.
2 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
3 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
4 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
5 Маркова, М. 1979. Във: Флора на Народна Република България, том VII, София.
6 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
7 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
8 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
9 Elaeagnus angustifolia L. | Plants of the World Online | Kew Science.
10 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
11 Маркова, М. 1979. Във: Флора на Народна Република България, том VII, София.
12 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
13 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.