БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Миризлива върба

Elaeagnus angustifolia

Снимки на Миризлива върба (Elaeagnus angustifolia)

Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia Elaeagnus angustifolia

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Миризлива върба1, Теснолистна миризлива върба, Дива маслина2.


Латинско име

Elaeagnus angustifolia L. - чете се "елеа́гнус ангустифо́лиа"3. Видовото име angustifolia означава теснолистен4.


Описание и разпознаване

Миризливата върба е листопадно дърво или храст.

Стъблата от 2 до 10 м високи, разклонени, с червенокафява кора.

Клонките сребристобели от гъсто разположени щитовидни власинки, без или със остри, 7—30 мм дълги тръни.

Листата 25-80 мм дълги и 4-25 мм широки, обратно ланцетни или линейно ланцетни, тъпи, в основата леко стеснени; дръжките от 4 до 8 (10) мм дълги, сребристобели; отгоре сивозелени, отдолу сребристобели, изцяло плътно покрити с щитовидни и звездовидни власинки, рядко отгоре оголени.

Цветовете 8-15 мм дълги, единични или по 2-3 в пазвите на листата, появяващи се заедно с тях; дръжките 2-5 мм дълги.

Хипантият при мъжките цветове 5-6 мм дълъг и 2,5-3,0 мм широк, цилиндрично фуниевиден, с гъсти сребристобели щитовидни и редки, дребни, жълтеникави звездовидни власинки; чашечните дялове 4,2-3,0 мм дълги, триъгълно ланцетни, яйцевидни или ланцетни, отвън със сребристобели щитовидни власинки, отвътре кафеникавожълти, голи. Тичинките обхванати в основата от тръбовиден диск, с почти приседнали, продълговати прашници.

Хипантият при двуполовите цветове 8-10 мм дълъг и 1-3 мм широк, в долната си част обгръщащ плътно яйчника, нагоре камбановидно рязко разширен; чашечните дялове и тичинките подобии на тези при мъжките цветове; яйчникът яйцевиден до продълговат, стълбчето по-дълго от чашечните дялове; близалцето главесто.

Плодът 7-20 мм дълъг и 5-10 мм широк, закръглено овален, закръглен или почти кръгъл, сочен, незрелият покрит с гъсти, сребристобели, щитовидни власинки, зрелият жълтокафяв с редки, кафяви, щитовидни власинки до почти гол5.

Близък вид е с Многоцветната миризлива върба (Elaeagnus multiflora) от Югоизточна Азия, установен като подивял за Черноморско крайбрежие и Софийски район. Отличава се от Теснолистна миризлива върба (Elaeagnus angustifolia) по червеникаво-кафявите си клонки без бодли, голи по горната си повърхност листа и червени с бели точки при узряване плодове6.


Биология и екология

Опрашва се от насекоми, цъфти май–юни, плодоноси август–септември.

Размножава се успешно семенно и вегетативно, чрез издънки.

Плодовете и семената се разпространяват от птици и дребни бозайници.

Започва да плодоноси още на 5-годишна възраст.

В основата на стъблото при засипване с пясък се образуват придатъчни корени, добре се възобновява и със стъблови издънки.

Бързорастящ, особено в първите години. Силно сухоустойчив, светлолюбив, невзискателен към почвата и газоустойчив вид. Има способност да фиксира атмосферния азот, поради което обогатява бедни и изтощени почви. Успява както на влажни, така и на добре дренирани почви; предпочита песъчливи, средноплодородни, успешно се развива и на бедни и сухи, но не обича плитки варовити почви. Изисква припечни изложения. Доста сухо- и ветроустойчив вид. Предпочита континентален климат7.


Разпространение в България

Произхожда от Югозападна и Централна Азия. Въведено в страната като декоративно растение в края на 19 век. За първи през 1891 г. се съобщава като подивяло за крайморски пясъци и скали.

Разпространен в Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина (Източна), Софийски район, Знеполски район, Струмска долина, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина и Странджа, докъм 1000 m н.в.

В Европа се отглежда като декоративно в паркове и градини, откъдето се разпространява в естествените местообитания. Предпочитан вид за култивиране в много страни, натурализиран на много места в Южна и Средна Европа, Северна Африка, Северна Америка8.


Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Миризливата върба (със зелено е показано естественото разпространение, а с лилаво, където е въведен)9:

Elaeagnus angustifolia


Значение

Декоративно, медоносно и инвазивно растение.

Използва се за озеленяване, като укрепител на сухи и ерозирани терени, за полезащитни пояси10.

Издръжливо на прах и отровни газове във въздуха.

Дървесината е твърда и се употребява за изработка на дърводелски и музикални инструменти.

Кората и листата се употребяват при щавене на кожи. Отвара от корените и листата се употребява в народната медицина11.

Като бързорастящ вид, който образува плътни масиви, конкурира местните видове по отношение на воден режим, хранителни вещества, светлина, като променя структурата и облика на местообитанията12.


Контрол над разпространението

Премахването на дърветата трябва да предхожда образуването на плодовете, за да се предотврати разпространението им.

Биологичен контрол не е известен.

Превантивните мерки включват популяризиране на инвазивния характер на вида и ограничаване на използването му като декоративно, полезащитно и почвоукрепващо растение.

По-младите растения могат да бъдат изкоренявани. Старите дървета се изрязват до основата и веднага е необходимо третиране с хербициди. При необходимост младият подраст се третира също с хербициди (глифозат, 2,4-D или 2,4,5-T и др.)13.



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

1 Маркова, М. 1979. Във: Флора на Народна Република България, том VII, София.

2 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.

3 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

4 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

5 Маркова, М. 1979. Във: Флора на Народна Република България, том VII, София.

6 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.

7 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.

8 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.

9 Elaeagnus angustifolia L. | Plants of the World Online | Kew Science.

10 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.

11 Маркова, М. 1979. Във: Флора на Народна Република България, том VII, София.

12 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.

13 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.


Elaeagnus angustifolia in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2023 BGflora.net