БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Киселица (произнася се ки́селица), Дива ябълка. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.
Malus sylvestris Mill. - чете се "ма́лус силве́стрис"[1].
Видовото име "sylvéstris" - означава "горски".
Mill. е съкратено име на учения описал растението за пръв път за науката. В случая това е английският учен Philip Miller (1691 – 1771). При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Киселицата е неголямо листопадно дърво високо до 10 m със силно разклонена корона разположена върху нисък и често изкривен и извит ствол. Може да бъде също и храст. Клонките може да са с шипове или без. Кората кафява до сиво-кафява, напукана. Листата са последователно разположени, закръглени или продълговато-елиптични, дълги от 4 до 10 cm. Цветовете са широки 3-4 cm, чисто бели или червеникави (розови) - особено от външната си страна. Плодовете (ябълките) са сферични, жълто-зелени, с диаметър едва от 2 до 4 cm, кисели на вкус (откъдето идва и българското име на дървото - К. Методиев). Цъфти април-май[2].
Киселицата предпочита мощни и богати на хранителни вещества почви. Не се среща често и не образува самостоятелни гори[3]. Расте в храсталаци и гори, окрайнини на гори, по брегове на реки, потоци и ровини в предпланински и планински райони[4].
Установен е в цялата страна[5].
В по-голямата част на Европа, на север до Скандинавския полуостров (66° северна ширина), Кавказ[6].
Плодовете на Киселицата се употребяват за храна под различна форма от далечното минало и досега. Явява се прародител на множество от сега култивираните сортове ябълки[7]. Ценен вид за подложка на културните сортове ябълки[8].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: абълка; ябълкиица; дива ябълка; лисница; я̀бока; ябо̀лкница (Крушево, Македония); я̀бука (Трън); ябълка; ябълкница; ябълчница; ябълчници[9].
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Кремер, Б. 1998. Деревья, Внешсигма, Москва.
[3] Кремер, Б. 1998. Деревья, Внешсигма, Москва.
[4] Вълев, Ст. 1973. В: Флора на Народна Република България, том V, издателство на БАН, София.
[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[6] Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.
[7] Кремер, Б. 1998. пос. съч.
[8] Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.
[9] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.