БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Бяла топола

Populus alba

Снимки на Бяла топола (Populus alba)

Populus alba Populus alba Populus alba Populus alba Populus alba Populus alba Populus alba Populus alba Populus alba Populus alba Populus alba Populus alba Populus alba Populus alba

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Бяла топола. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.


Латинско име

Populus alba L. - чете се "популус алба".

Думата "alba" означава бял на латински. Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете [К. Методиев].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Бялата топола е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 91E0 "* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)", 92A0 "Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba" и 92C0 "Гори om Platanus orientalis",[1].


Описание и разпознаване

Бялата топола е листопадно двудомно силно разклонено, 18-35 м високо дърво. Короната широка, рядко пирамидална. Кората зеленикавосива; при младите стъбла гладка, при старите напукана и в основата на ствола възчерна. Младите клонки кръгли, сивозелени, покрити с паяжинеста плъст. Пъпките заострени, кафеникави, в началото паяжинесто влакнести, после голи. Листата на дългите клонки дълбоко дланесто три-петделни, грубо назъбени, младите от двете страни гъсто покрити с бели власинки, старите само отдолу. Листата на късите клонки закръглени, едро назъбени, понякога леко три-петделни, отдолу трайно влакнести. Прилистниците опадват много рано. Мъжките реси 3-7 см, женските - 10-12 см, дълги, цилиндрични, увиснали, без листчета в основата; развиват се едновременно с листата. Прицветниците червенокафяви, неравномерно назъбени до почти целокрайни, с редки власинки. Тичинките 8-10, с прашници, равни на дължината на дръжките. Яйчницнте продълговатоконусовидни, голи, на къси дръжки. Стълбчето 1, късо. Близалцата 2, двуразделни, с тесни дялове, розовочервени или жълти. Семената предълговато крушовидни, в основата набраздени, е хвърчилка. Цъфти март-април.[2]


Местообитание

Край реките. Участвува в състава на крайречни, заливни горски съобщества заедно с някои видове върби[3].


Разпространение в България

Разпространена из цялата страна, до 1000 м надморска височина[4].


Общо разпространение

Централна, Източна и Югозападна Европа, Югозападна и Централна Азия, Японо-Китайската област[5].

Карта на общото разпространение на Бялата топола в Европа (в зелено е показано естественото разпространение)[6]:

Populus alba


Екология и биология на вида

Бързорастящо дърво, нуждаещо се от много светлина и влага. Може да расте и в засолени почви. Най-добре расте на алкални почви, но понася и кисели. Размножава се главно вегетативно - чрез коренови издънки. Самата кореновата система може да достигне до 30-50 метра от растението. Кореновите издънки на едно дърво могат бързо да обрастнат съседните му територии, при което засенчват конкурентната растителност. Всяка една жива част от дървото също може да даде начало на ново растение при подходящи условия. Зрелите женски дървета отделят голямо количество семена с хвърчилки, които могат да бъдат разнесени от вятъра на големи разстояния[7].


Значение

Дървесината се използува в хартиената промишленост и в строителството[8]. Засажда се като парково дърво и по места застрашени от водна ерозия за укрепване на почвата[9].



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: пнрин; сребрец; сребриста топола; сребролистна топола; сребролиста топола; сребърна топола; топола.[10]


Вижте също

Дърветата в България


Източници на информация

[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

[2] Велчев В. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.

[3] Велчев В. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.

[4] Велчев В. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.

[5] Велчев В. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.

[6] Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Populus alba in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e010368+.

[7] Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Populus alba in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e010368+.

[8] Велчев В. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.

[9] Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Populus alba in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e010368+.

[10] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.



Populus alba in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2017 BGflora.net

ban