Орех

Juglans regia

Снимки на Орех (Juglans regia)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Орех, Обикновен орех.

Латинско име

Juglans regia L. - чете се "йу́гланс ре́гиа"¹. Видовото име regia означава "царски"².

Природозащитен статут и заплахи

Орехът НЕ е защитен вид по смисъла на чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие³ и не е включен в Червената книга на Република България.

Съгласно Регистърът на вековните дървета в България 18 орехови дървета в нашата страна са обявени за защитени (вековни)⁴ и като такива са защитени от Глава пета на Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Орехът е листопадно дърво, достигащо 30 м височина и до 1,5 м в дебелина, с мощна, силно развита корона. Листата са последователни, нечифтоперести, без прилистници, 20—60 см дълги, с доста дълга дръжка, с 3-5 (11) продълговати до яйцевидни целокрайни листчета, 5-15 см дълги и 2,5-8 см широки; връхното листче е по-голямо, до 25 см дълго, с дълга дръжчица. Цветовете са еднополови, еднодомни, със зеленикав, слабо развит 4-разделен околоцветник, сраснал с двата си прицветника, като се получава 6-разделна обвивка. Мъжките цветове са събрани в многоцветни, увиснали единични реси, до 12 см дълги, с 6 до 30 тичинки. Женските цветове са единични или събрани по няколко по върховете на тазгодишните клонки, с долен яйчник, с късо стълбче и червени близалца. Плодът е нетипична костилка с едно семе. Външната му обвивка (екзокарпът) е месеста, гладка, отначало зелена, по-късно сиво-кафява и при узряването му се разпуква неправилно. Вътрешната обвивка е дървениста, тънка, твърда ("орех") сферична до яйцевидна, 2-8 см дълга и 1—5 см в диаметър. Вътре в ореха е семето, с два едри, неправилно надиплени семедела, богати на масло и при покълване се разпуква на две половинки. Цъфти април-май⁵.

Местообитание и екологични особености

Скалисти и каменливи места, край реките и в долове и други⁶.

Разпространение в България

В цялата страна от морското равнище докъм 1300 метра надморска височина^7.

Общо разпространение

Естественото разпространение на Ореха не е ясно, тъй като се отглежда от човека на много места от дълбока древност. Счита се, че в диво състояние се среща в Средна Азия, областта на Хималаите (Северна Индия, Афганистан, Китай), Иран, отчасти Кавказ (Талиш) и Мала Азия, към които много от ботаниците включват още и Балканския полуостров⁸.

Биологични и екологични особености

Листопадно дърво, достигащо възраст 350 и дори 1000 години. Дървото на снимките в сайта е обявено за вековно дърво и според заповедта за обявяване, тази Орех е на възраст 200 години⁹. Плодоношението започва около 12 годишна възраст при свободнорастящите дървета и около 40 годишна възраст при дърветата в насаждения. Пълните плодоносни години се повтарят обикновено през 2-3 години. Кълняемостта на семената е около 95%, но се запазва сравнително кратко време. Обикновеният орех е средно светлолюбив и топлолюбив вид. Често страда от ниските зимни температури. Чувствителен е към късните пролетни и ранните есенни студове. Взискателен е към почвата. Най-добре се развива на леки, свежи, дълбоки и плодородни почви¹⁰.

Значение и стопанско приложение

Орехът е декоративно, овощно, лечебно, багрилно и горскостопанско дърво¹¹. Всяко от приложенията и значенията е разгледано по-долу.

Орехът като декоративно дърво

Орехът е красив със своята голяма, равномерно широко разперена корона, която дава плътна сянка, особено ценена през горещото лято, което съчетано с многобройните му полезни свойства го е направило любимо дърво на нашия народ¹².

Орехът като овощно (хранително) дърво

За храна се използват плодовете на Ореха, които се използват за директна консумация (суровите или изпечени семена - "ядки"), влагат се в различни храни и за добив на масло.

Маслото от орехови ядки, получено чрез студено пресоване, известно под името шарлан, до Първата световна война е имало най-широка употреба като масло за готвене наред с маслиненото масло (зехтина). То е почти безцветно или светложълтеникаво, с приятен вкус и аромат. Мазнините са основна съставка на ореховата ядка. От дългогодишни изследвания на Института по овощарство Пловдив, на множество орехови сортове и форми се установило, че съдържанието им е от 62,7% до 79,95%. Ореховото масло съдържа около 87% ненаситени мастни киселини (линолова, олеинова и линоленова) и 7% наситени (палмитинова и стеаринова). Ценна съставка на ядките са и белтъчините, които са от 12,3% до 22,3%, а така също и фосфолипидите, достигащи до 0,43%, което е от значение за тяхната хранителна и лечебна стойност. Съдържанието на захари е ниско от 2,73% до 3,98%, главно захароза и по-малко инвертна захар, а минералните вещества са до 2,73%. Маслото съдържа много провитамин А. Ядките са богат източник на витамини - 0,06 каротин, 0,3-0,5% витамин В1, 0,1% витамин В2, 1,0-1,2% витамин PP, 0,8% пантотенова киселина. В зелените плодчета витамин С е в извънредно голямо количество 3068 мг%, а по време на беритбата на плодовете едва 47 мг%¹³.

Ореховото масло се използва още за получаване на маслени бои, употребява се и в парфюмерията за извличане на скъпи етерични масла: розово, теменужно, портокалово и др. Има приложение и в медицината. Маслото, получено чрез горещо пресуване пък, има тъмен цвят, горчив вкус и неприятна миризма и бързо гранясва. Това масло се употребява главно за технически цели¹⁴.

Орехът като билка и багрилно

Листата на ореха се използват в официалната и народната медицина¹⁵, а също и като естествен репелент срещу молци¹⁶. Месестата обвивка на плода и листата се използват за боядисване на вълна и вълнени изделия в кафяво¹⁷.

Дървесина на Ореха

Дървесината е ядрова, с красива текстура. Беловината е светлосива, а ядрото е сиво-кафяво. Тя е умерено твърда, средно тежка (680 kg/m³) и много трайна. Годишните кръгове са широки и добре очертани. Обработва се много добре и много се цени в мебелното производство, при производство на фурнир (за облицовки), паркет, музикални инструменти, в самолетостроенето, автомобилостроенето и така на татък¹⁸.

Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: джевиз (тур.); о́ра (Велес, Призрен, Скопие, Щип); орах; орей (с. с. Бобище, Загоричене, Ресен); орек (Воден); о́реф (Охрид, Прилеп, Дебър); орехово дърво; орях (Търново); урех; (Воден, Енидже - Мак.); чер орех¹⁹.