БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Орех

Juglans regia

Снимки на Орех (Juglans regia)

Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia Juglans regia

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Орех, Обикновен орех.


Латинско име

Juglans regia L. - чете се "йу́гланс ре́гиа"1. Видовото име regia означава "царски"2.


Природозащитен статут и заплахи

Орехът НЕ е защитен вид по смисъла на чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие3 и не е включен в Червената книга на Република България.

Съгласно Регистърът на вековните дървета в България 18 орехови дървета в нашата страна са обявени за защитени (вековни)4 и като такива са защитени от Глава пета на Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Орехът е листопадно дърво, достигащо 30 м височина и до 1,5 м в дебелина, с мощна, силно развита корона. Листата са последователни, нечифтоперести, без прилистници, 20—60 см дълги, с доста дълга дръжка, с 3-5 (11) продълговати до яйцевидни целокрайни листчета, 5-15 см дълги и 2,5-8 см широки; връхното листче е по-голямо, до 25 см дълго, с дълга дръжчица. Цветовете са еднополови, еднодомни, със зеленикав, слабо развит 4-разделен околоцветник, сраснал с двата си прицветника, като се получава 6-разделна обвивка. Мъжките цветове са събрани в многоцветни, увиснали единични реси, до 12 см дълги, с 6 до 30 тичинки. Женските цветове са единични или събрани по няколко по върховете на тазгодишните клонки, с долен яйчник, с късо стълбче и червени близалца. Плодът е нетипична костилка с едно семе. Външната му обвивка (екзокарпът) е месеста, гладка, отначало зелена, по-късно сиво-кафява и при узряването му се разпуква неправилно. Вътрешната обвивка е дървениста, тънка, твърда ("орех") сферична до яйцевидна, 2-8 см дълга и 1—5 см в диаметър. Вътре в ореха е семето, с два едри, неправилно надиплени семедела, богати на масло и при покълване се разпуква на две половинки. Цъфти април-май5.


Местообитание и екологични особености

Скалисти и каменливи места, край реките и в долове и други6.


Разпространение в България

В цялата страна от морското равнище докъм 1300 метра надморска височина7.


Общо разпространение

Естественото разпространение на Ореха не е ясно, тъй като се отглежда от човека на много места от дълбока древност. Счита се, че в диво състояние се среща в Средна Азия, областта на Хималаите (Северна Индия, Афганистан, Китай), Иран, отчасти Кавказ (Талиш) и Мала Азия, към които много от ботаниците включват още и Балканския полуостров8.


Биологични и екологични особености

Листопадно дърво, достигащо възраст 350 и дори 1000 години. Дървото на снимките в сайта е обявено за вековно дърво и според заповедта за обявяване, тази Орех е на възраст 200 години9. Плодоношението започва около 12 годишна възраст при свободнорастящите дървета и около 40 годишна възраст при дърветата в насаждения. Пълните плодоносни години се повтарят обикновено през 2-3 години. Кълняемостта на семената е около 95%, но се запазва сравнително кратко време. Обикновеният орех е средно светлолюбив и топлолюбив вид. Често страда от ниските зимни температури. Чувствителен е към късните пролетни и ранните есенни студове. Взискателен е към почвата. Най-добре се развива на леки, свежи, дълбоки и плодородни почви10.


Значение и стопанско приложение

Орехът е декоративно, овощно, лечебно, багрилно и горскостопанско дърво11. Всяко от приложенията и значенията е разгледано по-долу.


Орехът като декоративно дърво

Орехът е красив със своята голяма, равномерно широко разперена корона, която дава плътна сянка, особено ценена през горещото лято, което съчетано с многобройните му полезни свойства го е направило любимо дърво на нашия народ12.


Орехът като овощно (хранително) дърво

За храна се използват плодовете на Ореха, които се използват за директна консумация (суровите или изпечени семена - "ядки"), влагат се в различни храни и за добив на масло.

Маслото от орехови ядки, получено чрез студено пресоване, известно под името шарлан, до Първата световна война е имало най-широка употреба като масло за готвене наред с маслиненото масло (зехтина). То е почти безцветно или светложълтеникаво, с приятен вкус и аромат. Мазнините са основна съставка на ореховата ядка. От дългогодишни изследвания на Института по овощарство Пловдив, на множество орехови сортове и форми се установило, че съдържанието им е от 62,7% до 79,95%. Ореховото масло съдържа около 87% ненаситени мастни киселини (линолова, олеинова и линоленова) и 7% наситени (палмитинова и стеаринова). Ценна съставка на ядките са и белтъчините, които са от 12,3% до 22,3%, а така също и фосфолипидите, достигащи до 0,43%, което е от значение за тяхната хранителна и лечебна стойност. Съдържанието на захари е ниско от 2,73% до 3,98%, главно захароза и по-малко инвертна захар, а минералните вещества са до 2,73%. Маслото съдържа много провитамин А. Ядките са богат източник на витамини - 0,06 каротин, 0,3-0,5% витамин В1, 0,1% витамин В2, 1,0-1,2% витамин PP, 0,8% пантотенова киселина. В зелените плодчета витамин С е в извънредно голямо количество 3068 мг%, а по време на беритбата на плодовете едва 47 мг%13.

Ореховото масло се използва още за получаване на маслени бои, употребява се и в парфюмерията за извличане на скъпи етерични масла: розово, теменужно, портокалово и др. Има приложение и в медицината. Маслото, получено чрез горещо пресуване пък, има тъмен цвят, горчив вкус и неприятна миризма и бързо гранясва. Това масло се употребява главно за технически цели14.


Орехът като билка и багрилно

Листата на ореха се използват в официалната и народната медицина15, а също и като естествен репелент срещу молци16. Месестата обвивка на плода и листата се използват за боядисване на вълна и вълнени изделия в кафяво17.


Дървесина на Ореха

Дървесината е ядрова, с красива текстура. Беловината е светлосива, а ядрото е сиво-кафяво. Тя е умерено твърда, средно тежка (680 kg/m3) и много трайна. Годишните кръгове са широки и добре очертани. Обработва се много добре и много се цени в мебелното производство, при производство на фурнир (за облицовки), паркет, музикални инструменти, в самолетостроенето, автомобилостроенето и така на татък18.



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: джевиз (тур.); о́ра (Велес, Призрен, Скопие, Щип); орах; орей (с. с. Бобище, Загоричене, Ресен); орек (Воден); о́реф (Охрид, Прилеп, Дебър); орехово дърво; орях (Търново); урех; (Воден, Енидже - Мак.); чер орех19.


Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Закон за биологичното разнообразие.

4 Регистър на вековните дървета в България..

5 Китанов, Б. 1986. Културните растения в България, издателство "Наука и изкуство", София.

6 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

7 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

8 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

9 Заповед за обявяване на вековен Обикновен орех край с. Карабунар с код в регистъра № 2178..

10 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

11 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Пос. източник.

12 К. Методиев.

13 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

14 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

15 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

16 К. Методиев.

17 Китанов, Б. 1986. Пос. източник.

18 Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.

19 Б. Давидов, А. Явашев, Б. Ахтаров, 1939. Материали за български ботанически речник. София.



Juglans regia in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2023 BGflora.net