Ливански кедър

Cedrus libani

Снимки на Ливански кедър (Cedrus libani)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Ливански кедър

Латинско име

Cedrus libani A.Rich. - чете се "це́друс ли́бани"¹. Видовото име libani означава "ливански"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът не е естествено разпространен в България и съответно НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Ливанският кедър е вечнозелено иглолистно дърво, което достига до 40 метра височина и 250 см диаметър на ствола при основата, с единичен масивен колоновиден ствол или често стволът разклонен още в долната си част.

Короната на младите дървета е широкопирамидална, а при възрастните става чадъровидна, с дебели, мощни хоризонтални разклонения.

Младите клонки са голи или леко овласени.

Пъпките са овални, кафяви, с много тъмна връхна част.

Клонките, върху които са разположени листата са два вида - удължени (дълги) и скъсени. Листата (иглите) върху удължените клонки са единично спирално разположени. Върху скъсените клонки листата са прикрепени радиално в снопчета от 20 до 35 на брой, дълги 20-25 mm, широки 1-1,5 mm, линейни, прави до извити, четириръбести, с устица на всяка страните, светло до тъмнозелени, понякога сивкави.

Мъжките размножителни органи са разположени в поленови (мъжки) шишарки, Поленовите шишарки са разположени на скъсените клонки и са изправени, многобройни, дълги 4-5 см, цилиндрични, извити при узряване, бледозелени, до бледокафяви при узряването им.

Семенните (женските) шишарки, в които се образуват семената, също са разположени върху скъсени клонки. Те са изправени, без дръжка, яйцевидни (бъчвовидни) до цилиндрични, с тъп до вдлъбнат връх, високи са от 8 до 12 cm и широки 3-6 см, първоналачно са светлозелени, при узряване сивокафяви. Шишарките узряват в края на третия вегетационен период, след което постепенно се разпадат върху клоните на дървото. Разпадането на шишарките започва от върха към основата им, при което семенните люспи заедно със семената се отделят от оста на шишарката и биват отнесени от вятъра или падат на земята под дървото, а върху клоните остава да стърчи само шишарковата ос.

Семенните люспи са широко правоъгълни, ветрилообразни, тънки, кожести, с размери 3-3,5 × 3,5-4 см (по-широки, отколкото дълги); голи, с оранжево-кафяво окосмяване в основата.

Семената са с размери 10-14 × 4-6 мм, кафяви, с клиновидно крило, дълго 20-30 мм.

Цъфти от юни до септември^{3, 4, 5}.

Ливанският кедър е близък с Атлаския кедър (Cedrus atlantica). Основните белези, по които се отличават са размерите и формата на шишарките:

При Ливанския кедър семенните шишарките обикновено са по-дълги от 8 cm, а при Атлаския са под 8 cm дължина - както се вижда на снимка 16.
При Атлаския кедър семенните шишарки обикновено са с цилиндрична форма, а при Ливанския са бъчвовидни (вижте снимка 16).
При Атлаския кедър поленовите шишарки са до 4 cm, а при Ливанския са по-дълги от 4 cm.

Ливанският кедър се различава от Хималайския кедър (Cedrus deodara) по това, че при Хималайския младите клонки са увиснали, а листата са по-дълги - достигат дължина до 5 cm.

Местообитание и екологични особености

Ливанският кедър в родината си расте на надморска височина от 1300 до 3000 метра (рядко и по-ниско – до 500 метра), обикновено на северозападни и западни изложения върху добре дренирани, предимно варовити почви. Климатът е хладен с обилни зимни снеговалежи в по-високите надморски височини и общи годишни валежи от 1000 до 1500 мм. Обикновено се среща в чисти насаждения или расте заедно с Abies cilicica, Juniperus excelsa, J. foetidissima, J. oxycedrus, Pinus nigra, P. brutia и широколистни видове като Quercus cerris, Sorbus torminalis и Prunus ursina. Горите обикновено преминават към доминиране на Pinus nigra и P. brutia на по-ниски надморски височини⁶.

Ливанският кедър е бързорастящ дървесен вид, но расте по-бавно от атлаския и хималайския кедър. Той е светлолюбив и не е взискателен към почвените условия. В България понася летните засушавания. В млада възраст страда от ниските температури, но възрастните дървета ги понасят без повреди⁷.

Разпространение в България

В България се отглежда в паркове, градини и горски култури⁸.

Общо разпространение

Ливанският кедър е естествено разпространен в Турция, Сирия и Ливан, а се отглежда от човека в цялото Средиземноморие от хилядолетия.

В Турция се среща от западните планини Тавър, на изток до провинция Хаят; има и две находища близо до Черно море; общата площ, върху която расте в Турция е около 993 km².

В Сирия се среща на едно място от източната страна на Джабал ан-Нусайрия, върху площ от само 1,5 km².

В Ливан се среща а планината Ливан със заета площ 22 km².

Само някои от насажденията в планините Тавър могат да бъдат определени като здрави, непокътнати гори; в останалата част от ареала си горите са фрагментирани и деградирани от отрицателни фактори, като паша, дърводобив, урбанизация, зимни спортове и вредители⁹.

Карта на общото разпространение на Ливански кедър (в зелено е показано естественото разпространение, в лилаво - където е въведен (интродуциран) от човека)¹⁰:

Cedrus libani

Ливанският кедър в Библията

Ливанският кедър е сред най-ценените дървета в древен Израил. В българския синодален превод на Светата Библия съществителното кедър и неговите производни съществителни и прилагателни се срещат 89 пъти. Ливанският кедър в Библейските земи е доставян от Ливанските планини. За него в Слово Божие пише в различни отношения, някои, от които ще преведем по-долу:

Като най-ценен строителен материал, използван за строителството на Божия храм от цар Соломон в Иерусалим и дворците на иудейските царе:

"Соломон изпрати да кажат на Хирама¹¹: ти знаеш, че баща ми Давид не можа да съгради дом на името на Господа, своя Бог, поради войните с околните народи, докле Господ ги не покори под нозете му; но сега Господ, Бог мой, ми даде спокойствие отвред: няма противник и няма вече спънки. И ето, аз имам намерение да съградя дом на името на Господа, моя Бог, както бе казал Господ на баща ми Давида, думайки: твоят син, когото ще поставя на твоя престол вместо тебе, ще съгради дом на Моето име; затова, заповядай да ми насекат кедри от Ливан; и ето, моите слуги ще бъдат заедно с твоите слуги, и ще ти плащам за твоите слуги, каквото ти определиш, защото знаеш, че у нас няма люде, които да умеят да секат дървета тъй, както сидонци. Когато Хирам чу думите на Соломона, много се зарадва и каза: благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давида мъдър син, за да управлява тоя многоброен народ! И Хирам прати при Соломона да кажат: изслушах това, за което беше пращал до мене; ще изпълня всичкото ти желание за кедровите и кипарисовите дървета: слугите ми ще ги свлекат от Ливан при морето, и на салове ще ги докарат по море на мястото, което ще ми определиш; там ще ги стоваря, и ти ще ги вземеш; но и ти изпълни моето желание, да доставяш храна за моя дом. И Хирам даваше на Соломона дървета кедрови и дървета кипарисови напълно според желанието му." (3 Царства 5:2-10).
"Соломон съгради храма и го завърши. И обложи стените на храма отвътре с кедрови дъски; от пода до потона ги обложи отвътре с дърво, и пода на храма покри с кипарисови дъски. А в задната страна на храма, на двайсет лакти от края, издигна стена и обложи стените и потона с кедрови дъски, и направи давир за Святая-Святих. Храмът, сиреч предната част на храма, имаше четирийсет лакти. По кедъра отвътре на храма имаше резби, подобни на краставички и разпукващи се цветове; всичко беше покрито с кедър, камък се не виждаше." (3 Царства 6:14-18).

Като символ за нещо добро, праведно, красиво и благородно:

"Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански." (Псалтир: 91:13).
"Тъй казва Господ Бог: и ще взема от върха на висок кедър - и ще посадя; от най-горните му клони ще откъсна нежно клонче и ще го посадя на висока и величествена планина. На високата Израилева планина ще го посадя, - и то ще пусне клони, ще даде плод и ще стане величествен кедър; и ще обитават под него всякакви птици, всякакви пернати ще обитават под сянката на клоните му. И ще познаят всички полски дървета, че Аз, Господ, високо дърво снишавам, ниско дърво издигам, зелено дърво изсушавам, а сухо дърво раззеленявам; Аз, Господ, казах - и ще направя." (Иезекиил 17:22-23).

В глава 31 от книгата на пророк Иезекиил образът на кедъра е използван за да се опише възгордяването и съдбата на цяла империя:

"В единайсетата година, третия месец, на първия ден от месеца, биде към мене слово Господне: сине човешки! кажи на фараона, египетски цар, и на народа му: с кого се сравняваш ти в твоето величие? Ето, Асур беше кедър ливански с гиздави ветви, кичест и висок; върхът му - сред гъсти облаци. Водите го правеха да расте, бездната го подигаше, реките ѝ окръжаваха неговото садище, и тя пращаше потоците си към всички полски дървета. Затова височината му надмина всички полски дървета; на него имаше много клони; ветвите му се умножаваха, и клоните му ставаха дълги от многото води, когато той растеше. В клоните му виеха гнезда всякакви небесни птици, под ветвите му раждаха малки всякакви полски зверове, а под сянката му живееха всякакви многобройни народи. Той хубавееше с високия си ръст, с дългите си ветви, защото коренът му лежеше край големи води. Кедрите в Божията градина не го засеняха; кипарисите не се изравняха с клоните му, и кестените не бяха високи колкото неговите ветви; ни едно дърво в Божията градина не се равнеше с него по хубостта си. Аз го украсих с многото му ветви, тъй че всички едемски дървета в Божията градина му завиждаха. Затова тъй казва Господ Бог: задето израсте висок и си издигна върха сред дебелите клони, и сърцето му се възгордя от величието му, - затова Аз го предадох в ръцете на властника на народите; той постъпи с него, както трябваше; за неговото беззаконие Аз го отхвърлих. И съсякоха го чужденци, най-люти измежду народите, и го хвърлиха в планините; и по вси долини паднаха ветвите му; клоните му се изпочупиха по всички долища земни, и изпод сянката му избягаха всички народи на страната и го оставиха. На неговите обломъци се наместиха всякакви небесни птици, и в клоните му бяха всякакви полски зверове. Това беше, за да се не големеят с високия си ръст никакви дървета край води, да не подигат върховете си до гъстите облаци и да не прилепват към него поради височината им дървета, които пият вода; защото те всички ще бъдат предадени на смърт в преизподнята страна заедно със синовете човешки, слезли в гроба. Тъй казва Господ Бог: в оня ден, когато той слезна в гроба, Аз направих да тъжат за него, затворих заради него бездната и спрях реките ѝ, задържах големите води и помрачих за него Ливан, и всички полски дървета тъгуваха за него. С трясъка от падането му Аз докарах в трепет народите, когато го свалиха в преизподнята, при слезлите в гроба, и се зарадваха в преизподнята страна всички дървета едемски, отборните и най-добрите на Ливан, всички, които пият вода; защото и те с него слязоха в преизподнята при убитите с меч, както и неговите съюзници, които живееха под сянката му сред народите. И тъй, с кое от едемските дървета се равняваше ти по слава и величие? Но сега наравно с едемските дървета ти ще бъдеш свален в преизподнята, ще лежиш сред необрязани, с убити от меч. Това е фараонът и цялото му множество народ, казва Господ Бог." (Иезекиил: 31 гл.).

Св. пророк Амос също ползва образът на кедъра за сравнение:

"Но Аз изтребих пред лицето им Аморея, чиято височина беше като височина на кедър, и който беше як като дъб; Аз изтребих плода му горе, а коренето му - долу" (Амос 2:9).

В Псалтира дори се казва, че лично Бог е насадил кедрите:

"Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади" (Псалтир: 103:16).

В Трета книга Царства, където се описва мъдростта и дарбите на цар Соломон пише, че:

"той говори и за дърветата, от кедъра, що е в Ливан, до исопа, който никне по стените" (3 Царства 4:33)

Значение и употреба

Дървесината на Ливанския кедър е високо ценена и се използва от човека от хилядолетия. Така открит е древен текст, че още преди около 4600 години фараона Снофру от Четвъртата династия на древен Египет¹², е получил 40 кораба натоварени с кедров дървен материал, който е използван за построявене на кораби и за изработване на вратите на царския дворец.

Ливанският кедър е бил в основата на множество икономики за древните цивилизации. Бил е използван за строежа на храмове, дворци, кораби и лодки. Износът на кедрова дървесина за Египет е бил важен фактор за усилването и развитието на финикийските градове и е осигурил капитал за други техни начинания в международната търговия, корабоплаването, изкуствата и занаятите.

Финикийците и египтяните не са били единствените, които са използвали кедъра. Асирийците, цар Навуходоносор, цар Давид и цар Соломон, римляните, Ирод Велики и турците в Османската империя са използвали кедрите. По време на Първата световна война 1914-1918 г. повечето от останалите насаждения са били изсечени и използвани за гориво за железопътния транспорт. В резултат на това площта на кедровите гори в Ливан е силно намаляла.

Освен дървен материал, смолата на ливанския кедър се е използвала за облекчаване на болката от зъбобол.

Стърготините от кедрово дърво отблъскват змиите и така спането под сянката на кедъра е относително безопасно от тази гледна точка.

Смята се, че кедровата смола е използвана и за изготвянето на смесите, с които и е извършвано мумифицирането на мумиите в древен Египет.

Съвременното използване на кедъра като декоративно дърво може да се датира от 17-ти век, когато той се превръща в популярно декоративно растение в градините на Европа; оттогава е станал едно от най-популярните декоративни иглолистни дървета в градините с умерен климат по целия свят¹³.

Усилената сеч на това ценно дърво още от древността е довело и до предприемането на дейности по опазване на горите му. Най-древните известни мерки за защита на горите му са предприети от римския император Адриан, който създава имперска гора за опазване на Ливанския кедър и нарежда тя да бъде маркирана с надписани гранични камъни, два от които се намират в музея на Американския университет в Бейрут.

В наше време се извършва обширно залесяване на кедри в страните, където е естествено разпространен. В Турция годишно се засаждат над 50 милиона млади кедри, покриващи площ от около 300 квадратни километра. Там горите на ливанския кедър се разширяват чрез активна програма, съчетаваща залесяване и защита на естественото възстановяване от пасяне на кози, лов, горски пожари и вредители. Ливанският подход набляга на естественото възстановяване чрез създаване на подходящи условия за растеж. Ливанската държава е създала няколко резервата, включително резервата „Чуф Кедър“, резервата „Джадж Кедър“, резервата „Танурине“, резерватите „Амуаа“ и „Карм Шбат“ в област Акар и гората „Кедрите на Бога“ близо до Бшари¹⁴.

Качества на дървесината

Кедровата дървесина е ценена заради своята издръжливост, шарка, цвят и аромат и има следните характеристики¹⁵.

Средно тегло в сухо състояние: 520 kg/m³.

Твърдост по Янка (Janka): 820 lb_f (3,670 N).

Цвят/Външен вид: Сърцевината е сламеножълта до светло червеникавокафява. Тесната беловина е бледо жълтеникавобяла. В зависимост от това къде и как е израснало дървото източник, дървесината може да има големи чепове.

Влакна/Текстура: Влакната обикновено са прави, въпреки че чепове или включвания в кората могат да причинят неравности във влакната. Средна до груба текстура с умерен до нисък естествен блясък.

Устойчивост на гниене: Оценена като много издръжлива, с добра обща устойчивост на насекоми.

Обработваемост: Лесна за работа с ръчни и машинни инструменти, въпреки че чепове и области с неравномерни влакна могат да причинят трудности при машинната обработка. Струговане, лепене и обработка добре.

Миризма: Има продължителен, приятен аромат.

Алергии/Токсичност: Въпреки че тежките реакции са доста рядко срещани, съобщава се, че ливанският кедър причинява понякога кожно и дихателно дразнене, както и хрема и симптоми, подобни на астма.

Декоративни качества

Ливанският кедър е красив поради своята корона, която първоначално е конична, а при старите дървета става чадъровидна, когато е особено живописна. Впечатляващ е и масивния ствол при старите дървета, както и едрите му шишарки, стоящи изправени по клоните¹⁶.