Махалебка

Prunus mahaleb

Снимки на Махалебка (Prunus mahaleb)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Махалебка, Дива череша, Дивакиня.

Латинско име

Prunus mahaleb L. - чете се "прунус махалеб". В литературата се среща и като Cerasus mahaleb (L.) Mill.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Махалебката е листопаден храст или дърво с височина от 0,5 до 10-12 m, с гъсто облистена широко яйцевидна корона. Младите клонки тънки, заоблени, отначало късо кадифено пухести, маслиненозелени, по-късно голи и светлокафяви; по-старите клонки кафявосиви. Пъпките продълговато яйцевидно конични, яйцевидни, 2-5 mm дълги, светлокафяви, късо кадифено пухести. Листата са широко яйцевидни, тънки, 4-7 cm дълги и 1,5-6 cm широки, на върха рязко стеснени във възтъп край, рядко постепенно заострени, в основата закръглени, почти сърцевидни или широко клиновидни, тъпо равномерно и ситно назъбени, с изпъкнали жлези, отгоре гладки, зелени, голи и лъскави, отдолу светлозелени, по дължината на главната жълтеникаво пухести; листните дръжки до 2 cm дълги, в горната част с 1-2 жлези или без жлези. Прилистниците опадливи. Цветовете до 1,5 cm в диаметър, по 3-10 в щитовидно-гроздовидни и облистени в основата си съцветия (този тип съцветие е характерен за вида белег). Прицветниците яйцевидно елиптични, 5-12 mm дълги. Хипантият звънчевиден. Чашелистчетата елиптично триъгълни, обикновено тъпи, рядко остри, подвити назад. Венчелистчетата бели, широко обратно яйцевидни, 5-8 mm дълги. Тичинките 20-25, почти равни по дължина на венчелистчетата. Плодниците с гол яйчник, дълго стълбче с надлъжна бразда и главесто близалце. Плодовете яйцевидни, 8-10 mm в диаметър, при узряването отначало жълти, след това тъмнокафяви, накрая почти черни, с тънък, тъмно обагрен, сочен и горчив мезокарп. Костилките жълтеникави, яйцевидни и гладки. Цъфти април-май, плодоноси юли-септември^[1].

Местообитание

Скалисти и каменисти предимно варовити места, по склонове на хълмове, долове и ровини из храсталаци и гори в равнините и предпланините^[2].

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара Планина, Западни гранични планини, Странджа, Долината на Места, Рила, Средна гора, Знеполски район, Родопи (средни и източни), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина и Долината на Струма^[3].

Общо разпространение

Централна, Източна и Южна Европа, Кавказ, Средиземноморието, Югозападна Азия^[4].

Значение

Плодовете, макар и значително горчиви, се използват за ядене. Съдържат салицилова, ябълчна и винена киселина и ензими. От листата се приготвя козметични и парфюмерийни продукти. Цветовете са медоносни. От дървесината се изработват дребни изделия. Махалебката служи като много добра подложка за череши и вишни. От нея се култивират различни декоративни форми^[5].