Люляк.
Syringa vulgaris L. - чете се "сиринга вулгарис".
Видът е НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Листопаден храст или ниско дърво високо до 5 m. Кората сива, гладка. Листата са срещуположно разположени, прости, 5-10 cm дълги, 4-9 cm широки, сърцевидни. Цветовете са със силна приятна миризма, събрани са в връхни пирамидални метличести съцветия, развиващи се от най-горните странични пъпки. Чашката на цветовете широко звънеста, около 2 mm дълга, с 4 зъбчета, с широки дъговидни изрези между зъбчетата. Венчето лилаво (при културните сортове от бял до розов и червеникав цвят), с тясно цилиндрична тръбица, 10-15 mm дълга, с 4 разперени елипсовидни дялове, които са 7-8 mm дълги (на снимка 1 се виждат дяловете на венчето). Тичинките са 2, с къса дръжка, прикрепена към горната част на венечната тръбичка. Плодът кутийка дълга 8-15 mm и широка до 5 mm, двугнездна, заострена. Цъфти април - юни[1]
Расте из храсталаци и по сухи каменисти и скални места, главно върху варовик[2].
Люлякът е естествено разпространен в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Дунавска равнина, Стара планина, Предбалкан, Знеполски район, Струмска долина, Западни гранични планини, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина и Странджа[3]. Като украсно растение се отглежда в цялата страна.
Люлякът е естествено разпространен в Румъния, Украйна и Балканския полуостров. Отглежда се като декоративно растение по цял свят[4].
Широко се използва като декоративно растение. Екстракт от цветовете се използва в парфюмерията[5].
[1] Китанов, Б. 1982. Флора на Н. Р. България, том VІII, София.
[2] Китанов, Б. 1982 - пос. съч.
[3] Китанов, Б. 1982 - пос. съч.
[4] Китанов, Б. 1982 - пос. съч.
[5] Китанов, Б. 1982 - пос. съч.