Люляк

Syringa vulgaris

Снимки на Люляк (Syringa vulgaris)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Люляк.

Латинско име

Syringa vulgaris L. - чете се "сиринга вулгарис".

Природозащитен статут и заплахи

Видът е НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Листопаден храст или ниско дърво високо до 5 m. Кората сива, гладка. Листата са срещуположно разположени, прости, 5-10 cm дълги, 4-9 cm широки, сърцевидни. Цветовете са със силна приятна миризма, събрани са в връхни пирамидални метличести съцветия, развиващи се от най-горните странични пъпки. Чашката на цветовете широко звънеста, около 2 mm дълга, с 4 зъбчета, с широки дъговидни изрези между зъбчетата. Венчето лилаво (при културните сортове от бял до розов и червеникав цвят), с тясно цилиндрична тръбица, 10-15 mm дълга, с 4 разперени елипсовидни дялове, които са 7-8 mm дълги (на снимка 1 се виждат дяловете на венчето). Тичинките са 2, с къса дръжка, прикрепена към горната част на венечната тръбичка. Плодът кутийка дълга 8-15 mm и широка до 5 mm, двугнездна, заострена. Цъфти април - юни^[1]

Местообитание

Расте из храсталаци и по сухи каменисти и скални места, главно върху варовик^[2].

Разпространение в България

Люлякът е естествено разпространен в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Дунавска равнина, Стара планина, Предбалкан, Знеполски район, Струмска долина, Западни гранични планини, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина и Странджа^[3]. Като украсно растение се отглежда в цялата страна.

Общо разпространение

Люлякът е естествено разпространен в Румъния, Украйна и Балканския полуостров. Отглежда се като декоративно растение по цял свят^[4].

Значение

Широко се използва като декоративно растение. Екстракт от цветовете се използва в парфюмерията^[5].

Вижте също

Дърветата в България

Източници на информация

[1] Китанов, Б. 1982. Флора на Н. Р. България, том VІII, София.

[2] Китанов, Б. 1982 - пос. съч.

[3] Китанов, Б. 1982 - пос. съч.

[4] Китанов, Б. 1982 - пос. съч.

[5] Китанов, Б. 1982 - пос. съч.

Syringa vulgaris in English