Аризонски кипарис

Cupressus arizonica

Снимки на Аризонски кипарис (Cupressus arizonica)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Аризонски кипарис.

Латинско име

Cupressus arizonica Greene - чете се „купре́сус аризо́ника“¹. Видовото име arizonica означава „аризонски“².

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Аризонският кипарис е вечнозелено дърво, високо до 20 m.

Короната е почти цилиндрична или овална и сравнително гъста. Развива много на брой, почти хоризонтални странични клони.

Кората е люсповидно напукана, тъмночервена и при възрастните дървета се отделя на едри люспи.

Листата са люсповидни, дребни, разположени две по две срещуположно. Те са сребристосиви или сиво-зелени.

Мъжките генеративни органи (мъжките шишарки) са събрани по няколко в сферични групи по върховете на клонките и са жълти на цвят.

Шишарките са сферични, с диаметър 2-3 cm и най-често са разположени по няколко в група.

Шишарковите люспи са от 6 до 8 на брой и са наредени срещуположно. В средата на шишарковата люспа е разположен шип³.

Местообитание и екологични особености

Аризонският кипарис е сравнително бавнорастящ дървесен вид. Семената му узряват за две години. Понася добре подрязване. Пластичен е към почвените и климатичните условия. Значително по-студоустойчив е от обикновения кипарис. В Европа се отглежда от 1882 г. В България се развива успешно навсякъде в долния лесорастителен пояс⁴.

Разпространение в България

Отглежда се в градини, паркове и по улиците в населени места в цялата страна.

Общо разпространение

Естествено се среща в южните части на Северна Америка. В Аризона, Тексас и северните части на Мексико образува обширни гори по сухите склонове на планините.

Карта на общото разпространение на Аризонския кипарис (в зелено - естественото разпространение, в лилаво - въведен от човека)⁵:

Cupressus arizonica