Черна топола.
Populus nigra L. - чете се "популус нигра".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Двудомно листопадно дърво високо до 30 m, с широка рядка корона. Кората на старите стъбла тъмносива до възчерна, силно напукана, по-рядко бяла и гладка. Младите клонки цилиндрични, отначало жълтеникави, после сиви, голи, лъскави, с тъмни лещанки. Пъпките шиловидо заострени, продълговатояйцевидни, голи, ароматни при смачкване. Листата на дългите клонки ромбично-продълговати или триъгълно-яйцевидни, със стеснен и силно удължен връх, ситно закръглено назъбени, по края с полупрозрачен хрущялен ръб, без реснички и без жлези в основата, 5-7 cm дълги и 4-6 cm широки, горната повърхност тъмнозелена, долната по-светла, с изпъкнали жълтеникави жилки. Листата на късите клонки почти триъгълни, късо заострени на върха и с широко закръглена основа, по останалите белези подобни на листата на дългите клонки. Дръжките на листата 2-6 cm дълги, странично сплеснати, равни по дължина на петурата или по-дълги. Прилистниците опадват рано. Мъжките реси до 9 cm, женските до 12 cm дълги, развиват се преди листата. Прицветниците кафявочерни, дланевидно нарязани, с удебелени краища, голи, рано опадващи. Тичинките 6-30, с бели дръжки и пурпурни прашници. Яйчникът 7-9 mm дълъг, леко брадавичест, с дръжка. Близалцата 2, жълти, приседнали, извити надолу. Семената светлокафяви, с хвърчилка от бели власинки. Цъфти февруари-април[1].
Край реки. Образува крайречни горски съобщества заедно с бялата топола и някои видове върби[2].
Видът е установен в цялата страна от 0 докъм 700 метра надморска височина[3].
Средна, Южна и Източна Европа, Средиземноморието, Северна Африка, Югозападна и Централна Азия, Западен Сибир[4].
Черната топола е горскостопанско, багрилно, противоерозионно, дъбилно, фуражно, лечебно, медоносно и декоративно растение[5].
Черната топола има множество разновидности и хибриди с други видове тополи.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Велчев, В. 1966. В: Флора на Народна Република България, том ІІІ, София.
[2] Вълчев, 1966. Пос. източник.
[3] Вълчев, 1966. Пос. източник.
[4] Вълчев, 1966. Пос. източник.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.