Южна копривка

Celtis australis

Снимки на Южна копривка (Celtis australis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Южна копривка.

Латинско име

Celtis australis L. - чете се "целтис аустралис".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие^[1].

Описание и разпознаване

Листопадно дърво високо до 20 метра. Кората гладка, сивопепелява. Листата са 4-15 cm дълги, сивозелени, несиметрични, отдолу с гъсти власинки, връхната им част е източена и заострена; ръбът на листната петура просто напилен. Цветовете са двуполови и еднополови. Двуполовите и женските цветове са разположени единично върху дълги дръжки, а мъжките в дихазни съцветия. Плодът е костилков, сферичен, с диаметър около 1 cm. Обвивката на костилката (екзокарп) в зряло състояние е синкавочерна^[2]. Цъфти март - май.

Местообитание

Сухи, каменисти места^[3].

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Тракийска низина, Родопи (източни) и Долината на Струма; между 0 и 500 метра надморска височина^[3].

Общо разпространение

Средиземноморието и Югозападна Азия^[2].

Значение

Южната копривка се използва като декоративно растение, а плодовете се използват за храна.

Вижте също

Дърветата в България

Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Георгиев Т. & Ем. Палмарев. 1966. Флора на Н. Р. България. том ІІІ, София.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

Celtis australis in English