Южна копривка.
Celtis australis L. - чете се "целтис аустралис".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[1].
Листопадно дърво високо до 20 метра. Кората гладка, сивопепелява. Листата са 4-15 cm дълги, сивозелени, несиметрични, отдолу с гъсти власинки, връхната им част е източена и заострена; ръбът на листната петура просто напилен. Цветовете са двуполови и еднополови. Двуполовите и женските цветове са разположени единично върху дълги дръжки, а мъжките в дихазни съцветия. Плодът е костилков, сферичен, с диаметър около 1 cm. Обвивката на костилката (екзокарп) в зряло състояние е синкавочерна[2]. Цъфти март - май.
Сухи, каменисти места[3].
Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Тракийска низина, Родопи (източни) и Долината на Струма; между 0 и 500 метра надморска височина[3].
Средиземноморието и Югозападна Азия[2].
Южната копривка се използва като декоративно растение, а плодовете се използват за храна.
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Георгиев Т. & Ем. Палмарев. 1966. Флора на Н. Р. България. том ІІІ, София.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.