БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Изкачването ми в планината Славянка и цветята, които намерих там

"По-високо в планината - по-близо до Бога" - грузинска поговорка.

Това е разказ за моето пътешествие до планината Славянка и до нейния най-висок връх.

Планинарите обичат планините заради красивите изгледи и интересните хора, които срещаме там.

Аз също ги харесвам.

Но защо да се ограничаваме само с любуването на планинските гледки, когато можем да увеличим многократно интензивността на преживяването, като наблюдаваме и други Божии творения.

Сред най-впечатляващи други творения, които можем да видим в планините са планинските цветя. И тъй като човек вижда това, което познава, реших да ви разкажа както за планината, така и за растенията, които видях при моето пътешествие, с надеждата, че и у други пътешественици ще се разгори интереса към планинските растения.

Какво е Славянка?

Някъде на юг, на границата ни с Гърция, е разположена една наша планина на име Славянка, а някога известна като Алиботуш.

Славянка за мен, като обичащ растенията и планините, е една мечта и една легенда.

Планината е малка на площ, но богата и пребогата на растения, много от които са уникални за планината.

Славянка е с толкова забележителна флора, че е отделена в самостоятелен едноименен флористичен район от нашите ботаници. В нея могат да се наблюдават 1661 вида растения.

Планината е и доста висока – най-високия ѝ връх Гоцев е висок 2212 метра, което я прави шестата по височина в нашата страна.

Важно е да се отбележи, че около половината от планината е разположена в Гърция – границата преминава по главното ѝ било. Това от една страна ѝ придава допълнителен чар, но от друга страна в миналото я е правила трудно достъпна, поради това, че е гранична зона.

Планината я знаех (теоретично) още от ученическите си години, а 2008 г. си купих и пътеводителя за нея, но до настоящата 2023 година така и не бях я посещавал. След дълги отлагания, най-после се реших да опитам да я посетя и разбира се, да се изкача до най-високия ѝ връх.

Хижата

Тръгнах на 28 май 2023 г. (неделя) след обяд с Дачията от родния Пазарджик. Трасето ми беше през Белово – Юндола – Якоруда – Гоце Делчев – прохода Попови ливади – Катунци – с. Петрово – х. Извора.

Пътят ми преминаваше край Рила и Пирин и с тревога забелязах, че високите им части бяха обилно покрити със сняг. Чудех се дали ще е така и на Славянка – все пак бях тръгнал да снимам растения и ако и там имаше сняг, нямаше да намеря много.

Към 20:15 часа, Слава Богу, пристигнах благополучно в хижа „Извора“, в която щях да нощувам следващите две нощи и която щеше да ми бъде изходната точка за Гоцев връх.

Първо ме посрещнаха куче и котарак, а след тях и Пламен - синът на стопанина на хижата. Щях да съм единствения гост на хижата и бях предупреден, че хижата е временно необслужваема, тъй като стопанина на хижата е опериран.

Пламен ми разказа за хижата, даде указания и си тръгна. Преди това ми услужи с телефона си, за да се обадя на съпругата ми, че съм пристигнал, тъй като моят телефонен оператор (А1) няма покритие в района.

Хижата е бивша гранична застава. Има всички необходими условия за приятен престой, а същевременно представлява музей на гранична застава от времето на социализма. В нея са запазени стенни указания за действие на граничните патрули, лозунги от времето на социализма, военна клетва от същото време, образци на документи за обучение на войниците, шкафа, на който са били наредени автоматите и дори миризмата на казарма.

Хижа "Извора", изходна точка за изкачване на Гоцев връх.

Хижа Извора

Останах напълно сам. Без покритие на телефона.

Беше интересно, но и плашещо. Имах чувството, че съм се върнал назад във времето - едновременно и в казармата и в социализма.

Мислех си за хилядите войници, които са изкарали задължителната си военна служба тук. Само си помислете. Охранявала се е цялата западна и южна граница на България. Това са 1 258 км! Почти само планини. Охранявани денонощно, зиме и лете.

По цялата тази граница е изграден прословутият „кльон“ – „електросигнализационна система по направленията към Турция, Гърция и Югославия. Тя се намира на известно разстояние преди граничната бразда и изпраща предупредителни сигнали до заставите за местата, на които има опит за преминаването ѝ“.

Целта на кльона е да предупреди охраната на границата за опит за бягство, далеч преди нарушителите да са достигнали самата граница, за да има време да бъдат заловени в ивицата между кльона и границата. Изградени са още стотици застави, хиляди километри пътища и други съоръжения.

От една страна това предизвиква неволно възхищение, четейки за величието и сложността на цялата организацията. Но от друга страна се натъжавам, имайки предвид че цялата организация не е насочена към външен враг, а е с цел да възпира българите да бягат от собствената си държава.

Зает с тези нерадостни мисли си приготвих вечеря от сухата храна, която си бях донесъл. В битността ми на кашкавал турист това, разбира се, беше кашкавал, шпеков салам, пълнозърнест хляб и домати – тип чери. Пламен, преди да си тръгне, ми наля и червено вино от Широкомелнишка лоза, което според етикета на пластмасовата му бутилка, беше произведено в с. Петрово през 2021 г.

Навън беше вече напълно тъмно. Седях сам в бившата войнишка столова и режех резени кашкавал и салам (хлябът ми беше нарязан предварително от производителя).

Цареше тишина, нарушавана само от жуженето на луминесцентната лампа и самотен дървояд, който гризеше в дървената рамка на картина на стената.

Погълнах сухоежбината с помощта на виното и се заех да си правя сандвичи за утрешния ден от същите материали, от които се състоеше и вечерята ми. Планът беше сутринта да тръгна колкото се може по-рано за върха, затова гледах да приготвя каквото може предварително от вечерта.

След вечерята, продължих да разглеждам и снимам в хижата. В коридора все още стои шкафът в който са стояли автоматите на граничарите:

Коридорът на хижа "Извора". Вляво е шкафът, на който са били подредени автоматите на граничарите, както и каските, противогазите и другото им оборудване. Автоматите са стоели изправени. На третия рафт, отдолу нагоре, се виждат вдлъбнатините, в които са лежали прикладите на оръжията.

Хижа Извора

Над коридора към спалното помещение все още стои следната заповед:

Соц. заповед:

Хижа Извора

Заповедта вероятно се отнася за случаите, когато сигнализацинното съоръжение подава сигнал за евентуално нарушение, т. нар. задействие.

От колега, който е служил граничар, знам че често е имало фалшиви тревоги предизвиквани от животни. Тъй като не е имало начин да се установи каква е причината, включването на алармата често е било причина цялата застава да бъде вдигана по тревога.

"Учим се непрестанно от опита на съветските гранични войски" - лозунг над стълбището, показващ от кого са се учили нашите граничари. Но и не само те, всъщност през социализма във всички области се обучавахме от съветските другари:

Хижа Извора

Във фоайето на втория етаж има голяма библиотеката с книги и списания. Повечето книги са също от времето на НРБ. Попаднах на учебник от 70-те години „Военна топография“.

Фоайето на хижа "Извора".

Хижа Извора

Тук можете да видите Военната клетва от времето на Народната Република.

Военната клетва от НРБ

Хижа Извора

Впечатлиха ме последните ѝ думи:

"Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната Република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се".

Хижа Извора

Само забележете "Ако наруша тази моя тържествена клетва ..., нека ме постигне всеобщата омраза ... на трудещите се". Това май не е само клетва, но и проклятие. Друг е въпросът кои са "трудещите се" и какво ще последва, ако те намразят? За сравнение ето каква е била клетвата преди републиката:

"Обещавам се и се кълна в името на Всемогущия Бог, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското княжество, ще слугувам честно и вярно на Негово Височество българский княз и отечеството, като изпълнявам точно и безпрекословно всичките му заповеди и няма да пожаля живота си, както в мирно време за запазване на порядъка и законността, тъй също и във война против враговете на моето Отечество. В свидетелство на което целувам кръста и думите на светото евангелие. Амин. Заклех се!1"

На войниците изрично се обяснявало, че „клетва се нарича само туй обещание, при което човек помислюва и съзнава присъствието на Бога и го провъзгласява за свой съдия“.

Не знам за Вас, но за мен клетвата пред Творецът Бог е много по-задължаваща, отколкото страхът от "омразата на трудещите се".

Най-после, реших да си лягам. Леглото ми беше в Спално № 1.

Измих си зъбите, помолих се с молитви преди сън от молитвеника, прекръстих се и си легнах към 23:00 часа. Е, приготвих си и лютивия спрей до възглавницата, за всеки случай 😊.

Спалното помещение имаше отлична шумоизолация – при затворени прозорци не се чуваше нищо отвън. За заспиване, прочетох 9-та глава от Деяния на светите апостоли.

Изкачването

Щях да се изкачвам сам (знам, че не се препоръчва и може да бъде опасно да си сам в планината, но така предпочитам).

Спах непробудно и се събудих към 4:30 на 29 май. Продължителността на съня беше нормална за моя режим на спане, а часовника Garmin ми казваше, че сънят ми е бил пълноценен (тази пущина мери и това). Отлично начало.

Казах си утринните молитви, с които помолих Бог да ме пази и да ми помага през предстоящия ден, след което си приготвих нещата.

Прогнозата за времето беше за разкъсани облаци преди обяд и дъжд с гръмотевици след обяд, максимална температура 8 градуса за 2000 метра надморска височина.

Преди да тръгна трябваше да изпълня и една молба на Пламен – да нахраня кучето и котарака. За целта той ми остави три пакета бял нарязан хляб (явно и те като мен щяха да карат на сухоежбина). Хлябът трябваше да им го дам на три пъти и тази сутрин беше първата дажба. Когато отворих вратата, кучето веднага изскочи от някъде и започна да поглъща лакомо хляба, който му изсипах и скоро от целия хляб не остана нищо, включително не остана и за котарака, който така и не дойде.

Откъм хижа Извора за върха има два маркирани маршрута – червен и син. И двата маршрута тръгват от пътя над хижата. Червеният е по-кратък, но по-стръмен. Синият е по-дълъг, но по-щадящ, тъй като е по-полегат. Бях решил, че ще изкачвам върха по синята маркировка, а началната му точка е на 3,7 км от над хижата.

Предварително бях качил в часовника GPS следа (трак) от сайта Trips Journal за синьото трасе2.

От хижата до началната точка на синия маршрут пътувах с колата. Пътят дотам е асфалтов, но разбит. Преминах го благополучно и в 6:00, десет минути след изгрев слънце, вече пристъпвах към върха.

Началото на пътя

Началото на пътя

Началната точка на синьото трасе се намира на 990 метра надморска височина. Гоцев връх е 2212 метра н. в. Ще трябваше да изкача 1230 метра. За щастие тук вече А1 имаха обхват, макар и не много силен. Почти по цялата пътека има сигнал, но нестабилен.

Времето беше добро – разкъсана облачност.

Всъщност първите седем километра от трасето са черен горски път, проходим с кола с висока проходимост (джип).

Тук ще направя една техническа забележка. Растенията, за които ще разкажа по-долу ще бъдат илюстрирани със снимки, правени от мен. Видовете, които съм заснел преди настоящото пътешествие, ще бъдат показани със снимки, които съм заснел на други места в България, като при съответната снимка ще бъде отбелязано от къде са снимките. Растенията, за които не е отбелязано от къде са - са от Славянка.

В самото начало на пътя от двете му страни имаше много от вече прецъфтяващата диворастящата орхидея Обикновен салеп (Orchis morio).

Съцветие на Обикновен салеп - снимка от Западни Родопи

Съцветие на Обикновен салеп

Малко по-нагоре растяха доста едри Червени хвойни (Juniperus oxycedrus).

Край пътя са разположени храсталаци и открити тревисти части. Тук вероятно ще има доста интересни растения, но сега няма време да им обърна внимание – „гоним“ Гоцев връх 😊.

По маршрута има няколко по-преки пътеки, които съкращават разстоянието. Аз се възползвах само от първия такъв по-пряк път и именно край него намерих втората за деня орхидея от вида Тризъбест салеп (Orchis tridentata) – няколко екземпляра цъфтяха вдясно от пътя (снимката е от с. Равногор).

Съцветие на Тризъбест салеп.

Съцветие на Тризъбест салеп

Продължавам през гора, съставена главно от Келяв габър (Carpinus orientalis), който образува тунел над пътя:

През гората от Келяв габър

През гората от Келям габър

При точка с координати 41.406822, 23.5942913 попадам на Обикновено гологлавче (Globularia aphyllanthes). По-нагоре го откривам и на други места край пътя. Растението е красив калцифил, член на едноименното семейство Гологлавчеви:

Обикновено гологлавче (Globularia aphyllanthes) - снимка от Бесапарските ридове

Общ изглед на Обикновено гологлавче

Малко след това, при координати 41.406833, 23.594361 попадам и на третата за деня орхидея - Дълголистен главопрашник (Cephalanthera longifolia):

Дълголистен главопрашник (Cephalanthera longifolia) - снимка от Странджа

Общ изглед на Дълголистен главопрашник

По литературни данни, расте до 1000 метра надморска височина и това би трябвало да е горната му граница на разпространение. И наистина, по-горе не го срещам.

По-нагоре - при координати 41.408016, 23.598684 - попаднах на самотен Хвърчилков тефрозерис (Tephroseris papposa):

Хвърчилков тефрозерис (Tephroseris papposa) - снимка от Западни Родопи

Общ изглед на Дълголистен главопрашник

Красиво и едро растение с множество жълти цветни кошнички, събрани в щитовидни съцветия. Растението е високопланинец – расте и в алпийската зона. И макар това първо растение да бе самотно, колкото повече се изкачвах нагоре, толкова по-често се срещаше този вид, а по склоновете на върха беше много обилен, но все още неразцъфтял.

Някъде тук чух джафкането на сръндак. Звукът много прилича на кучешки лай и ако човек не знае, едва ли би допуснал, че го издава това миловидно животинче. Добре че го бях чувал и преди, че иначе може да ти изкара акъла.

Продължавах възкачването си по пътя. Гората се променяше - Келявия габър отстъпваше място на величествени черни борове, които формираха приоритетното за опазване в ЕС природно местообитание 9530 „*Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор“.

Пътят навлиза в гората от Черен бор (Pinus nigra)

Началото на гората от Черен бор

Гората от Черен бор (Pinus nigra) - кората върху стволовете е с много красива шарка

Гората от Черен бор

Друго красиво растение, което бихте могли да наблюдавате тук по това време на годината е най-красивата (според мен) от нашите млечки, а именно Многоцветна млечка (Euphorbia polychroma). Установих я при координати 41.411772, 23.607494, но се среща и другаде в тази част на пътя:

Многоцветна млечка (Euphorbia polychroma) с цветове от околностите на гр. Пещера

Цветове на Многоцветна млечка

Тя е и с красиви плодове:

Многоцветна млечка (Euphorbia polychroma) с плодове.

Общ изглед на Многоцветна млечка с плодове

Не след много време, при точка с координати 41.409361, 23.601573, вдясно от пътя попаднах на поредната орхидея – сапрофитната Истинска гнездовка (Neottia nidus-avis). Малко невзрачна, но с интересна биология – растението няма хлорофил (поради което е кафяво), съответно няма самостойно хранене, а се изхранва чрез симбиоза с гъби:

Истинска гнездовка (Neottia nidus-avis) - снимката тук е от Западни Родопи

Съцветие на Истинска гнездовка

При точка с координати 41.415673, 23.609529, в пукнатини на скалите край пътя растеше растение от род Гъшарка (Arabis), което не ми беше познато. Надморската височина вече беше 1400 метра. Нещо ми подсказа, че е интересен вид. Свалих раницата от гърба и се заех за да направя изчерпателна фотосесия на растението.

Ако се чудите какво е „изчерпателна фотосесия“ за мен това е да направя снимки на общия изглед на растението и на всичките му надземни органи – цветове, листа и плодове.

Растението не беше много едро – 10-20 cm. Забелязах, че цветовете му са бледорозови, докато всички други видове от рода, които съм виждал досега, са бели.

Отделих около 30 минути за заснемането му и около 80 кадъра.

Надеждата ми, че ще е рядко растение се оправда. След като се прибрах вкъщи и се разрових в определителите разбрах, че съм фотографирал Хълмова гъшарка (Arabis collina), рядко и защитено от закона растение, което в България расте единствено в Пирин и Славянка:

Хълмова гъшарка (Arabis collina)

Общ изглед на Хълмова гъшарка

Продължавам нагоре, вече съм на около 1500 метра надморска височина, а дървесните видове продължават да се променят. В гората забелязвам, че растат бук, ела, и бял бор.

След един ляв завой, достигам 1540 метра надморска височина (координати 41.416413, 23.613630), където се озовавах сред красива поляна. Пътят разсича поляната на две. От тук се откри хубав изглед на север към най-южните върхове на Пирин, частично закрити с облаци.

Изглед към Южен Пирин

Изглед към Южен Пирин

Освен с изглед, поляната ме зарадва с нови красиви цветя. Ето някои, които съм отбелязал:

Цъфтящ Балкански зановец (Cytisus absinthioides) – храст от семейство Бобови с жълти цветове, красящ нашите високи планини. Расте само на Балканите:

Балкански зановец (Cytisus absinthioides) с цветове - снимката е от Рила

Цветове на Многоцветна млечка

Наведен гарвански лук (Ornithogalum nutans) растеше вляво от пътя при точка с координати 41.416419, 23.613646:

Общ изглед на Наведен гарвански лук (Ornithogalum nutans) - снимката е от Средни Родопи

Цветове на Наведен гарвански лук

По цялата поляна цъфтяха много представителни екземпляри на орхидеята Бъзов дланокоренник (Dactylorhiza sambucina). Цъфтеше и в двете си разновидности – с жълти и с медночервени цветове, като първите преобладаваха. За тази орхидея се спрях за втора фотосесия. Макар че вече я имах снимана от връх Влък в Средна гора, тукашните представители бяха по-гиздави. Ето и резултата:

Общ изглед на Бъзов дланокоренник (Dactylorhiza sambucina)

Общ изглед на Бъзов дланокоренник

Както тук, така и надолу покрай пътя цъфтеше Обикновена млечка (Euphorbia cyparissias), която е по-скоро бурен, но често се изкачва високо в планините. Макар и бурен, тя също си има своята красота:

Съцветие на Обикновена млечка (Euphorbia cyparissias) - снимката е от Бесапарските ридове

Съцветие на Обикновена млечка

Отново на поляната (при точка с координати 41.416556, 23.614064) беше разцъфтяла със белите си цветове Ряповидната метличина (Centaurea napulifera):

Съцветие на Ряповидна метличина (Centaurea napulifera) - снимка от Западни Родопи.

Съцветие на Ряповидната метличина

По цялата поляна имаше и много от споменатия вече Хвърчилков тефрозерис (Tephroseris papposa), който обаче все още не беше разцъфтял.

На самия път растеше гъбата Висока смръчкула (Morchella elata) - (видовата принадлежност на гъбата беше любезно определена от Николай Карагеоргиев).

Висока смръчкула (Morchella elata) от Славянка

Смръчкула от Славянка

При координати 41.411116, 23.612375 цъфтеше Лечебна иглика (Primula veris). Красиво и лечебно растение, корените му се предписват, като откашлечно и отхрачващо средство:

Цветове на Лечебна иглика (Primula veris) - снимка от Западни Родопи

Цветове на Лечебна иглика

Следва един последен десен завой, след който пътя до края си в местността Ливадата е прав и със съвсем малък наклон.

В този прав участък (при координати 41.413472, 23.613187) можете да видите, наред с другите, още един дървесен вид Бреза (Betula pendula):

Брези край пътя

Брези от Славянка

В един момент вляво от пътя (41.407900, 23.610489) гората отстъпваше в малък участък, което позволи да зърна за първи път ниските части на Голям Царев връх. Високите му части бяха покрити с облаци:

Склоновете на Голям Царев връх

Склоновете на Голям Царев връх

Изкачвайки се съвсем плавно, пътят стига до билото на рида, който според картата BGmountain се казва Матково прехвъргало (снимката е от място с координати 41.407388, 23.610477):

По билото на Матково прехвъргало

По билото на Матково прехвъргало

В тази част на пътя ме зарадваха две интересни растения Гарганска мъртва коприва (Lamium garganicum) (при координати 41.404354, 23.610381). Цветовете ѝ достигат не малките 4 cm дължина, а в Пирин я заснех на около 2400 метра надморска височина...

Цветове на Гарганска мъртва коприва (Lamium garganicum) - изображение от Пирин

Цветове на Гарганската мъртва коприва

И добре познатата ми от Бесапарските ридове, но неочаквана за това място Скална етионема (Aethionema saxatile). Всъщност Славянка е известно находище на вида, но на Бесапарските ридове расте на доста по-ниски и открити места. Намерих я тук - 41.404353, 23.610398; на надморска височина 1615 метра (по литературни данни расте до 1500 метра):

Общ изглед на Скална етионема (Aethionema saxatile) - снимката е от Бесапарските ридове

Общ изглед на Скалната етионема

Времето все още беше чудесно - облачно, но най-важното не валеше.

Вървейки по този път, установих, че неусетно съм навлязъл в гори от Черна мура (Pinus heldreichii):

Гората от Черна мура (Pinus heldreichii) над пътя

Гора от Черна мура

От всички споменати досега дървесни видове, Черната мура е най-рядка и най-забележителна. В България расте единствено в планините Пирин и Славянка, а освен в България расте само на Балканите и в Италия. Величествено и прекрасно дърво. Именно за опазване на горите от Черна мура е създаден резерватът „Алиботуш“. Горите, които формира са природно местообитание, което е предмет на опазване на защитените зони от мрежата „Натура 2000“.

Докато разглеждах гората, непосредствено до пътя подплаших един сръндак, който с няколко скока се отдалечи нагоре по ската, след което се спря и започна да ме разглежда от около 30 метра. Когато вдигнах телефона да го снимам, се втурна да тича нагоре. Явно в района има доста сърни, тъй като освен че чух и видях сръндак, в калта по пътя имаше много пресни следи от копитата им.

По пътя слушах от телефона душеполезната аудиокнига „Беседи за живота след живота“ от архимандрит Серафим (Алексиев), прочетена от незабравимия Петко Хинов.

Най-после пътя навлезе в местността Ливадата (Ливадето) – сравнително равна ливада, на която е разположен едноименния заслон. Беше 9:20 часа.

Местността Ливадата (Ливадето)

Местността Ливадата (Ливадето)

На заслона, направих и първата си по-дълга почивка.

Заслонът в местността Ливадата. За заслон се използва помещението вдясно

Заслона в местността Ливадата

На тази поляна и свършва автомобилния горски път, по който вървях. Нагоре се продължава само по пътека.

Стоейки в преддверието на заслона, се хранех със сандвичите, който бях направил предишния ден и разглеждах поляната и намиращия се отсреща Голям Царев връх. Той също е част от планината Славянка и е висок 2183 метра надм. височина. Всъщност самия връх беше забулен в облаци, а разглеждах склоновете му.

В преддверието на заслона двойка червенокръсти лястовици си изграждаха характерното за тях гнездо от кал на тавана, което моето присъствие прекъсна и двете лястовици тревожно летяха около заслона.

При изкачването ми към върха имах и още една задача. Да проверя как работи в реални условия планинарския часовник Гармин, който наскоро ми подари моята любяща съпруга по случай сребърната ни сватба, а именно модела с предългото име Garmin Fenix 7 Sapphire Solar Carbon Gray DLC Titanium/Black. Една скъпа машинка, която показва и измерва какво ли не, но за мен най-интересни бяха нещата, свързани с планинарството (за отзива не съм получил никакви пари и изобщо цялото пътуване е заплатено изцяло с мои средства).

Накратко, много добър и полезен уред. Най-важното за мен е, че това си е пълноценен GPS навигатор, който поддържа карти, навигация и пр., които функции в реални условия работеха отлично.

Едно от големите му предимства спрямо класическите Дж Пи Ес навигатори и телефоните е, че винаги имаш поглед върху картата, като същевременно ръцете ти са свободни. Докато, когато картата ти е качена на телефона трябва всеки път, когато поискаш да погледнеш картата, да спираш и да вадиш телефона от джоба си, което е досадно, води до загуба на време, а и до загубване в планината. Защото колкото и често да поглеждаш, не е като да можеш във всеки един момент с един поглед да си свериш движението. Освен това, батерията издържа 31 часа в режим на навигация и 19 дни в режим на смарт часовник, а ако е слънчево часовникът има фотоволтаичен панел, с който батерията се зарежда от слънцето, като така се удължава живота ѝ. Абе накратко да е жива и здрава съпругата ми Ралица за чудесния подарък, който ми направи.

Подаръкът ми Garmin Fenix 7 Sapphire Solar и т. на т. На снимката е върху ръката ми в режим на карта (Моля за прошка читателите, които са чувствителни към показването на мъжко окосмяване 😊). Картата на дисплея е BGmountain от района на Гоцев връх

Garmin Fenix 7 Sapphire Solar Carbon Gray DLC Titanium/Black

Но да се върнем на Ливадето над с. Петрово.

Тракът, който бях свалил беше разделен на две части. Първата част свършваше именно на Ливадето. Дейността, която бях пуснал на Гармин-а беше „планинарство“ (hike). Когато изпълних първата част, щракнах „спри“ и „запази“ на дейността в Гармин-а. След като запази дейността часовникът ми съобщи, че с изкачването до Ливадето съм претренирал и че трябва да почивам 5 дена :). Отговорих му (на ум): „Е, не така де, тепърва ми предстои най-стръмното изкачване до върха, че и слизане на обратно“.

Като съм започнал да правя безплатна реклама, да кажа, че Garmin устройствата в България вървят най-добре с картата, известна като BGmountain. Най-добрата и най-подробната планинарска и туристическа карта, при това напълно безплатна и без реклами (ако желаете можете да направите дарение). Нея ползвам и аз. Онлайн е налична на следните адреси: kade.si и https://map.bgmountains.org, а карти, които можете да качите на Gamin устройства (работят офлайн), можете да изтеглите от тук: Карти за Garmin.

Заредих втората част от трака в часовника и тръгнах по пътеката.

В края на поляната намерих много интересно кръстоцветно (т. е. растение от семейство Кръстоцветни) с дребни многобройни жълти цветове. Тъкмо направих няколко снимки на общия му изглед и заваля. Изкарах пончото, което ми беше основната защита срещу дъжд и под неговия покров успях да направя още няколко снимки, но дъждът продължаваше, което наложи прекратяване на снимките. Оказа се, че това е Прицветникова злина (Barbarea bracteosa), която растеше при точка с координати: 41.394333, 23.606535. Растението в България се среща само в планините Рила, Пирин, Беласица, Славянка и Западни гранични планини.

Общ изглед на Прицветникова злина (Barbarea bracteosa)

Общ изглед на Прицветникова злина

Облякох пончото и продължих да се изкачвам, като стигнах мястото, където се сливаха синьото и червено трасе. Бях се отклонил от маршрута, но часовника ми помогна бързо да намеря пътеката.

Същевременно почувствах, че нещо ми е усилно. Погледнах си пулса, беше над 150 удара в минута, макар че не бях задъхан. Спрях се и пулса постепенно падна до към 110, но пак си беше висок за състояние на покой. Това ме притесни „малко“. Мислих си, на какво може да се дължи – на преумората, на надморската височина, на възрастта или на всичко взето заедно4.

Продължаваше и да вали.

Започнаха да ме спохождат мисли за прекратяване на изкачването. Все пак, като усилих молитвите си към Господа, продължих, като си следях пулса. Когато се движех съвсем бавно пулсът се задържаше в зеления сектор (под 140 удара).

Вече се движех в чудесна вековна гора от Черна мура:

Вековна гора от Черна мура покрай пътеката при точка с координати 41.389283, 23.608555

Вековна гора от Черна мура

Между мурите цъфтяха множество Обикновени бесни дръвчета (Daphne mezereum) – българското име звучи странно в множествено число, нали 😊. Съвсем дребно, но силно отровно дръвче

Обикновено бясно дърво (Daphne mezereum) - снимката е от природен парк "Българка"

Общ изглед на Обикновено бясно дърво

както и Стълбчест див слънчоглед (Doronicum columnae).

Стълбчест див слънчоглед (Doronicum columnae) - сниман в национален парк "Пирин"

Общ изглед на Стълбчест див слънчоглед

При точка с координати 41.393934, 23.607676 и на 1765 метра надморска височина, в черномуровата гора забелязах цъфтяща орхидея, която на пръв поглед ми заприлича на Бъзовия дланокореник, но в следващия момент видях, че не е тя – шпората на цвета бе извита нагоре, нямаше и петънца по устната на цвета. Намерил бях Бледен салеп (Orchis pallens)! Орхидея, която бях виждал много пъти на снимка, но за първи път я виждах на живо.

Да, но дъждът, макар и намалял, продължаваше да вали. Помолих се горещо Бог да спре дъжда поне за малко, за да мога да заснема тази красива орхидея и о, Слава Богу, съвсем скоро дъждът спря!

Заех се да фотографирам, напълно забравил за ускорения ми пулс и мислите за завръщане. Бяха три цъфтящи растения във фаза на пълен цъфтеж:

Три цъфтящи Бледни салепи (Orchis pallens)

Общ изглед на Бледен салеп

След общия изглед заснех съцветието:

Съцветие на Бледен салеп (Orchis pallens)

Съцветие на Бледен салеп

... и цвят. Капките от дъжда правеха цветовете още по-красиви. Обърнете внимание, че шпората на цвета е извита нагоре - отличителна особеност на вида:

Цвят на Бледен салеп (Orchis pallens)

Цвят на Бледен салеп

Накрая заснех и листата, събрани в листна розетка

Листа на Бледен салеп (Orchis pallens)

Листа на Бледен салеп

Днес Славянка се оказа много благодатна откъм орхидеи - общо 6 вида видях този ден тук.

Продължих по пътеката през гората. Този участък е може би най-стръмния по цялата пътека. Лека-полека пресякох гората и излязох на открит участък, където повторно срещнах Прицветникова злина, същата, която долу поради дъжда не успях да заснема. Радостен, извадих фотоапарата и този път спокойно я фотографирах.

На височина 1918 м (41.389935, 23.608441) пътеката пресича билото на един от ридовете на върха. Изгледът веднага стана алпийски (от гледна точка на биогеографията по-скоро субалпийски) и започна канонадата от забележителни находки – прекрасни туфи цъфтяща Вечнозелена каменоломка:

Вечнозелена каменоломка (Saxifraga sempervivum)

Вечнозелена каменоломка

И не по-малко красивата Фердинандова каменоломка (Saxifraga ferdinandi-coburgi)

Растението носи името на българския княз (1887–1908) и цар (1908–1918) Фердинанд І, който имал голям интерес към ботаниката и насърчавал и подкрепял проучванията на българската флора.

През 1897 г. той организира експедиция в която участвали лесовъда Константин Байкушев (откривателя на Байкушевата мура) и Йозеф Келерер - градинар на княза.

По време на експедицията, наред с други райони, е проучен и Пирин в района на връх Вихрен. Там Й. Келерер събира каменоломката и по-късно я описва, заедно с немския ботаник Франц Зюндерман, като нов за науката вид.

От благодарност към княз Фердинанд я именуват с неговото име - Фердинандова (ferdinandi-coburgi).

В България Фердинандовата каменоломка расте единствено в Пирин и Славянка, а освен тук и в някои планини в Северна Гърция:

Фердинандова каменоломка (Saxifraga ferdinandi-coburgi) от връх Вихрен

Фердинандова каменоломка

На същото място по скалите намерих и листни розетки от Ресничест дебелец (Sempervivum ciliosum). Нов за мене сукулентен вид, който отдавна исках да видя.

Отличава се с дългите си реснички, които покриват листата и другите части на растението. Тези реснички му придават декоративен вид, което го прави желан обект за много любители на сукулентите. По това време нямаше цъфтящи растения, но при следващото ми посещение в Славянка през лятото успях да заснема и цъфтящи дебелеци, които също са много красиви.

Снимки на цъфтящи растения можете да видите на страницата, посветена на вида в нашия сайт, а ето и розетка от настоящото пътешествие:

Розетка на Ресничест дебелец (Sempervivum ciliosum) - забележете дългите бели реснички, разположени по ръбовете на листата - отличителен белег за вида

Ресничест дебелец

Веднага след това попаднах на изящната Източна ведрица (Fritillaria orientalis) – растение, което за първи път виждах на живо. Изкарах стария Канон 50D и започнах да запечатвам образите в картата-памет:

Източна ведрица (Fritillaria orientalis)

Източна ведрица

Цвят на Източна ведрица (Fritillaria orientalis)

Източна ведрица

Скоро забелязах, че на мястото всъщност растат два вида ведрици, звездата на фотосесията Източната ведрица и добре позната ми от Бесапарските ридове Гусихиева ведрица (Fritillaria gussichiae). Интересно наблюдение с оглед на това, че надморската височина, на която се намирахме (аз и ведриците) беше над 1900 метра, а по литературни данни Гусихиевата расте до 1500 метра, а Източната още по-ниско - 1400.

Цвят на Гусихиева ведрица (Fritillaria gussichiae) на тази снимка от Бесапарските ридове

Гусихиева ведрица

На тази височина вече беше доста по-студено, а на моменти и ветровито, което наложи да навлека всички дрехи, които си носех – две вълнени термоблузи, една обикновена вълнена блуза, и едно софтшел яке (от Лидл 😊) плюс шапка от тънка мериносова вълна от Декатлон. Надолу бях с един летен туристически панталон и старите ми туристически обувки от Лидл. В топлинно отношение вече бях добре.

От тук добре се виждаше местността Ливадата, заслона и горите от Черна мура, които ги обграждаха:

Местността Ливадата (в средата на снимката). Обърнете внимание колко по-зелена е растителността долу в сравнение с тази, на височината, на която се намирам:

Местността Ливадата и околните гори от Черна мура

Пътеката нататък е сравнително равна, а изгледите от нея са впечатляващи:

Пътеката към Гоцев връх при координати 41.389283, 23.608555

Пътеката към Гоцев връх

Пътеката към Гоцев връх при координати 41.386143, 23.609150

Пътеката към Гоцев връх

Забуленият в облаци Голям Царев връх и долината под него

Забуленият в облаци Голям Царев връх

Пулсът ми е вече нормален и не вали. Какво друго да кажа, освен Слава Богу!

В поляните край пътеката цъфтят плътни популации от спомената по-горе Лечебна иглика (Primula veris) и някакво Кукувиче грозде (Мускари), на което за сега реших да не отделям внимание. Двете растения се срещат до самия връх. В другите планини не бях виждал тези растения на такава голяма надморска височина. По-рядко между тях цъфтяха Синчец (Scilla bifolia) и Плътногрудеста лисичина (Corydalis solida) – все пролетни растения. На тази височина пролетта е в разгара си.

Синчец (Scilla bifolia) – на тази снимка от околностите на с. Дебращица.

Синчец

Плътногрудеста лисичина (Corydalis solida) от Западни Родопи

Плътногрудестата лисичина

В по-ниските части на няколко места видях жълтоцъфтяща теменужка, но тъй като растенията бяха почти прецъфтели я подминах. Тук, обаче, се прояви едно от големите предимства на планините за любителите на дивите цветя – дори и дадено растение да е прецъфтяло в ниските части на планината има голям шанс то все още да цъфти в по-високите ѝ части. Така се случи и с жълтата теменужка. В най-високите части на планината все още цъфтеше, макар и там да не бе в отлично състояние. Това вече ме накара да спра и да я заснема. Оказа се, че това е Пиринската теменуга (Viola perinensis) – интересна находка и нов вид за мен и за Българската флора онлайн:

Пиринска теменуга (Viola perinensis).

Пиринска теменуга

Пиринската теменуга расте единствено в планините Славянка и Пирин. Вегетативните части (стъбло и листа) на Пиринската теменуга бяха съвсем дребни, но пък за сметка на това цветовете бяха много големи, сравнени с останалата част от растението. Покрива три от моите условията за интересно растение – рядка, високопланинска и красива 😊. Истината е, че аз имам толкова много критерии за това какво е интересно растение, че почти всяко растение ми е интересно.

Върхът изглежда близо:

Гоцев връх. Намирам се „само“ на един километър по права линия от него. Надморската височина, на която се намирам е 2015 метра, а местоположението ми е с координати: 41.384056, 23.610508. Айде не остана 😊.

Гоцев връх

На надморска височина 2033 метра (координати 41.382481, 23.611427) пътеката пресичаше единствената снежна пряспа, през която преминах този ден.

Пряспа на пътеката за Гоцев връх. На заден план се вижда самия Гоцев връх:

Пряспа на пътеката за Гоцев връх

По краищата на пряспата, където снегът току-що се беше стопил, цъфтяха Планински минзухари. Това беше и единственото място, където имах шанс да видя този вид цъфнал. Бидейки сред най-рано цъфтящите растения, преди тази преспа го виждах само прецъфтял. Не спрях да го снимам, тъй като отдавна имам негови снимки от други наши планини:

Планински минзухар (Crocus veluchensis) от Западни Родопи

Планински минзухар

Небесното представление не спираше. За щастие не вали.

Небето над Славянка

Тук съм вече на 2115 метра надморска височина (координати 41.379249, 23.617602). Върхът е забулен в облаци. По права линия е на само 350 метра, но и почти 100 метра по-високо. Забележете на преден план маркировката – бяло – синьо – бяло. Пътеката е добре маркирана.

Към Гоцев връх

Последен щурм.

Към Гоцев връх

Ето го и Гоцев връх! Надморската височина е 2212 метра, а часът е 13:46.

Гоцев връх

Бай ви Киро на Гоцев връх

Бай ви Киро на Гоцев връх

Духа силен вятър, но това не може да намали настроението ми и благодарността ми към Бога. Върхът е извън облаците.

Извън облаците е и другия личен връх на Славянка Голям царев връх (Цари връх, Алиботуш) с височина 2183 метра.

Цари връх

Цари връх

Вижда се и връх Шабран (2195 метра), вторият по височина връх на планината Славянка:

Връх Шабран на преден план

Връх Шабран

Ето изглед към гръцката част на планината:

Гръцката Славянка

Гръцката Славянка

Влезнах няколко десетки метри и в гръцка територия и мога вече да кажа, че имам първото посещение в Гърция тази година 😊.

Откъм растения на върха имаше много цъфтящи Пирински теменуги.

Част от върховете, които се виждат или биха се видели при подходящи условия от Гоцев връх в северно направление, според приложението PeakFinder:

Върховете, които се виждат в северна посока от Гоцев връх. Както се вижда има видимост, наред с другите, и към такива върхове, като Вихрен и Мусала.

Върховете, които се виждат в северна посока от Гоцев връх

Спускането

Постоях на върха около 20 минути, разглеждайки и фотографирайки околностите му, след което се отправих по обратния път. Слизах по пътеката, по която се изкачих.

На връщане обърнах повече внимание на едно дребничко растение. Първоначално реших, че това е отдавна присъстващото в Българската флора онлайн Вечнозелено каменарче (Draba aizoides), но реших все пак да го фотографирам.

След съответните справки, се оказа, че това е Влакнестоплодна рупа (Draba lasiocarpa), която се различава от Вечнозеленото каменарче главно по размерите на отделните му части. Растеше на много места покрай пътеката над зоната на гората, като в ниските части беше вече прецъфтяло:

Общ изглед на Влакнестоплодна рупа (Draba lasiocarpa)

Общ изглед на Влакнестоплодна рупа

Облаците ту се събираха, ту се разпръсваха. При Сухото езеро – понижение разположено на около 2040 метра височина – бях привлечен от многобройните цъфтящи дребни, но много красиви мускари (кукувиче грозде), за които споменах по-горе. Реших да отдам и на тях фотографско внимание. За да предам красотата му, ми се щеше да го заснема от максимално ниска гледна точка, а като се има предвид, че растенийцата бяха високи около 5 см, може да получите представа какво залягане падна 😊. Оказа се, че са от вида Горско кукувиче грозде (Muscari botryoides):

Общ изглед на Горско кукувиче грозде (Muscari botryoides)

Общ изглед на Горско кукувиче грозде

Цветовете и пъпките му ми приличат на шлифовани скъпоценни камъни. Забележете как колкото по-нагоре в съцветието са разположени цветовете, толкова по-нежни стават.

Най-горните цветове са безплодни (стерилни) – нямат тичинки и плодници – служат само за красота, с която привличат насекомите опрашители и радват човеци като мен:

Съцветие на Горско кукувиче грозде (Muscari botryoides)

Съцветие на Горско кукувиче грозде

Вече приключвах фотосесията на кукувичето грозде, когато отново заваля и се наложи пак да нахлузвам пончото. Заслизах отново. Скоро дъждът спря.

Спусках надолу без да бързам. Наслаждавах се на гледките, но и се оглеждах за невидяно на изкачване растение. И такива не липсваха...

На 1984 метра надморска височина при координати 41.386902, 23.608105 намерих познатото ми от Родопите Сплеснато сграбиче (Astragalus depressus):

Общ изглед на Сплеснато сграбиче (Astragalus depressus) - снимката е от Западни Родопи

Общ изглед на Сплеснатото сграбиче

По-надолу, до самата пътека беше разцъфтял в пълния си цъфтеж един великолепен екземпляр на орхидеята Бледен салеп. Макар че я бях вече снимал този ден, не се сдържах и още веднъж хвърлих раница и щеки и се заех да я увековеча. Светлината беше оптимална. Ето и (част от) резултата:

Общ изглед на Бледен салеп (Orchis pallens), който снимах на слизане от върха:

Общ изглед на Бледен салеп

Продължих спускането. Вече бях съвсем близо до Ливадата, когато се чу приглушен гръмотевичен тътен, след това се чуха още два и това, за мое щастие, беше цялата гръмотевична дейност през целия този ден. Въпреки прогнозите.

Слязох благополучно на Ливадата. На нея се намира единствения водоизточник по цялото трасе. На отиване го пропуснах, но сега реших да го посетя. Намира се под няколко дървета срещу заслона. Водата течеше обилно и беше пивка. Напълних си манерката, напих се и продължих.

Чешмата в местността Ливадата

Чешмата в местността Ливадата

Под ливадата на пътя забелязах вълчи екскремент изпълнен с косми от сърни. Явно и други се наслаждаваха на присъствието на сърни в района. Моля за извинение от читателите, но тази находка не я фотографирах.

Надолу изкарах още два пъти фотоапарата си. Първият път отново за един Бъзов дланокоренник с медночервени цветове, който растеше на ръба на пътя, а зад него имаше много пространство, което предположих, че ще ми даде красиво разфокусирано боке. Не се излъгах:

Съцветие на Бъзов дланокоренник (Dactylorhiza sambucina) с медночервени цветове.

Съцветие на Бъзов дланокоренник

Вторият път за да снимам повторно Хълмовата гъшарка, която сега беше осветена с по-добра светлина.

Най-после, разбит от ходене, в 20:20 часа се добрах до колата, а след още 15 минути шофиране и в хижата.

В хижата пак ме посрещнаха кучето и котаракът на хижата.

Котаракът на хижа "Извора" - снимката е размазана, защото вече беше доста тъмно, а котаракът се движеше, но въпреки това не мога да не ви го покажа 😊

Котаракът на хижа Извора

Целият ден не срещнах и не видях нито един човек. Чувствах се (а може би и бях) единственият човек в планината този ден. Бях доволен и благодарен на Бога.

© Кирил Методиев - Българската флора онлайн


Източници на информация

1 Военна клетва - https://voennivedomstva.start.bg/.

2 хижа Извора – вр. Гоцев връх (син) | Маршрути | Trips Journal.

3 Координатите са във формат десетични градуси в координатна система WGS84 и местоположението, което описват, може да бъде видяно чрез поставянето (пействането) им директно в полето за търсене в Гугъл карти и Гугъл Земя (Google Earth). Имайте предвид, че точността на координатите не е повече от ±4 метра, а често и повече, така че когато търсите растение по координати оглеждайте се в по-широк район от този, който показват координатите. Също така някои от растенията може да са загинали следващата година и да не могат да бъдат видяни на съответното място. Разбира се, трябва да ги търсите и във времето, когато цъфтят.

4 Година по-късно и благодарение на часовника, вече знам, че когато ям по-тежка храна и след това предприема физически натоварвания - пулсът ми се вдига много.


© К. Методиев/Българската флора онлайн.


Вижте още

Разказ за намирането на рядкото растение Тургениопсис

Дърветата в България

Високопланинските растения в България

Растенията по нашите улици



Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!



© 2024 BGflora.net