Хвърчилков тефрозерис

Tephroseris papposa

Снимки на Хвърчилков тефрозерис (Tephroseris papposa)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Хвърчилков тефрозерис, Хвърчилков спореж, Висок спореж.

Латинско име

Tephroseris papposa (Rchb.) Schur - чете се "тефрозерис папоза". Среща се и под имената (синоними) Senecio papposus (Rchb.) Less. и Senecio procerus (Griseb.) Boiss.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие^[1].

Описание и разпознаване

Хвърчилковият тефрозерис е многогодишно тревисто растение. Коренището късо, изправено или хоризонтално разположено. Стъблото от 30 до 130 cm, изправено, неразклонено или разклонено само в областта на съцветието, паяжиновидновлакнесто. Приосновните листа събрани в розетка, 10-25 cm дълги, 2-6 cm широки, лопатовидни, яйцевидни, елиптичнопродълговати до линейноланцетни, назъбени до почти целокрайни, постепенно или изведнъж стеснени в дръжка, която обикновено е по-дълга или равна на петурата; стъбловите листа елиптичноланцетни до линейноланцетни, долните приседнали (без дръжки) или на къси дръжки, средните и горните приседнали, понякога полустъблообхващащи. Всичките листа отгоре паяжиновидновлакнести до почти голи, повече или по-малко зелени, отдолу гъсто- или разредно-паяжиновидновлакнести, повече или по-малко сребристи. Кошничките 5-15 (20) на брой, 30-40 mm в диаметър, събрани в гъсти или рехави съцветия. Обвивката 8-10 mm дълга, обвивните листчета в един ред, 18-22 на брой, 8-10 mm дълги, паяжиновидновлакнести. Хвърчилката бяла, 6-7 mm дълга^[2]. По литературни източници цъфти юни-август, но нашите снимки са от 23 май.

Отличава се от близките видове по това, че цветните главички са без външна обвивка от малки листчета и по формата и вида на листата.

Местообитание

По горски поляни и планински ливади, скалисти, каменисти и храсталачни места, в планините, по-рядко в низините и предпланините^[3].

Разпространение в България

Установен е в следните флористичени райони: Черноморско крайбрежие (северно), Дунавска равнина, Североизточна България, Стара Планина, Витошки район, Знеполски район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Рила, Пирин и Родопи (средни и източни)^[4]; от 0 до 2300 метра надморска височина. Снимките в сайта са от резерват "Дупката", който се намира във флористичен район Западни Родопи.

Общо разпространение

Освен в България се среща и в Балкански полуостров (централни и северни части), Карпати (източни и южни), Западна Украйна, Североизточна Италия^[5].

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Владимиров, В. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.

[3] Владимиров, В. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.

[4] Владимиров, В. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.

[5] Владимиров, В. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.

Tephroseris papposa in English