БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Хвърчилков тефрозерис

Tephroseris papposa

Снимки на Хвърчилков тефрозерис (Tephroseris papposa)

Tephroseris papposa Tephroseris papposa Tephroseris papposa Tephroseris papposa Tephroseris papposa Tephroseris papposa Tephroseris papposa Tephroseris papposa Tephroseris papposa Tephroseris papposa

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Хвърчилков тефрозерис, Хвърчилков спореж.


Латинско име

Tephroseris papposa (Rchb.) Schur - чете се "тефрозерис папоза". Среща се и под името Senecio papposus (Rchb.) Less.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[1].


Описание и разпознаване

Хвърчилковият тефрозерис е многогодишно тревисто растение. Коренището късо, изправено или хоризонтално разположено. Стъблото от 30 до 130 cm, изправено, неразклонено или разклонено само в областта на съцветието, паяжиновидновлакнесто. Приосновните листа събрани в розетка, 10-25 cm дълги, 2-6 cm широки, лопатовидни, яйцевидни, елиптичнопродълговати до линейноланцетни, назъбени до почти целокрайни, постепенно или изведнъж стеснени в дръжка, която обикновено е по-дълга или равна на петурата; стъбловите листа елиптичноланцетни до линейноланцетни, долните приседнали (без дръжки) или на къси дръжки, средните и горните приседнали, понякога полустъблообхващащи. Всичките листа отгоре паяжиновидновлакнести до почти голи, повече или по-малко зелени, отдолу гъсто- или разредно-паяжиновидновлакнести, повече или по-малко сребристи. Кошничките 5-15 (20) на брой, 30-40 mm в диаметър, събрани в гъсти или рехави съцветия. Обвивката 8-10 mm дълга, обвивните листчета в един ред, 18-22 на брой, 8-10 mm дълги, паяжиновидновлакнести. Хвърчилката бяла, 6-7 mm дълга[2]. По литературни източници цъфти юни-август, но нашите снимки са от 23 май.

Отличава се от близките видове по това, че цветните главички са без външна обвивка от малки листчета и по формата и вида на листата.


Местообитание

По горски поляни и планински ливади, скалисти, каменисти и храсталачни места, в планините, по-рядко в низините и предпланините[3].


Разпространение в България

Установен е в следните флористичени райони: Черноморско крайбрежие (северно), Дунавска равнина, Североизточна България, Стара Планина, Витошки район, Знеполски район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Рила, Пирин и Родопи (средни и източни)[4]; от 0 до 2300 метра надморска височина. Снимките в сайта са от резерват "Дупката", който се намира във флористичен район Западни Родопи.


Общо разпространение

Освен в България се среща и в Балкански полуостров (централни и северни части), Карпати (източни и южни), Западна Украйна, Североизточна Италия[5].



Вижте също

Дърветата в България


Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Владимиров, В. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.

[3] Владимиров, В. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.

[4] Владимиров, В. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.

[5] Владимиров, В. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.



Tephroseris papposa in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2018 BGflora.net

ban