Пиринска теменуга
Viola perinensis W. Becker - чете се "вио́ла перине́нзис"1.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона2. Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"3. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:
"Интензивен туризъм (утъпкване, събирателство за букети, замърсяване на находищата), паша и утъпкване от диви животни по високопланинските ливади и пасища, природни бедствия (пожари, свлачища)."
Пиринската теменуга е многогодишно тревисто растение. Листата повече или по-малко месести, целокрайни, рядко плитконазъбени. Цветовете без миризма, единични в пазвите на средните и горните листа, гледани фронтално обратнотрапецовидни. Венчелистчетата жълти или синьо-виолетови; горните насочени нагоре, закръглени до почти кръгли; страничните разперени встрани и извити към горните, припокриващи ги значително; долното обратносърцевидно, с надлъжни виолетови жилки. Цъфти май-август4.
Пиринската теменуга се различава от близката Гризебахова теменуга (Viola grisebachiana) по следните белези: по листата, които при Пиринската са клиновидно стеснени, а не закръглени или отсечени в основата, както е при Гризебаховата, по чашелистчетата, които са тъпи, а не заострени на върха, и по шпората, която при Пиринската е 2 пъти по дълга от придатъците на чашката, а при Гризебаховата е 3-4 пъти по-дърга 5.
По варовити скали и каменливи места във високопланинския пояс6.
Расте в планините Пирин и Славянка между 1500 и 2800 m надморска височина7 във флористичните райони, показани на картата.
Карта показваща естественото разпространение на Пиринската теменуга по флористични райони (оцветените в сиво)8:
България, Северна Гърция (Боздаг). Балкански ендемит9.
Карта на общото разпространение на Пиринската теменуга10:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Даниела Иванова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
4 Даниела Иванова. 2015. Пос. източник.
5 Делипавлов, Д. 1979. В: Флора на Н. Р. Република България. Том VІІ. София.
6 Делипавлов, Д. 1979. Пос. източник.
7 Делипавлов, Д. 1979. Пос. източник.
8 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
9 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
8 Viola perinensis W. Becker | Plants of the World Online | Kew Science.