Едногодишни или многогодишни тревисти растения, рядко полухрасти. Листата последователни, обикновено с трайни, а често и с листовидни прилистници. Цветните дръжки с по два прицветника. След едрите хазмогамни цветове често се развиват и плодоносни, клейстогамни такива. Чашелистчетата при основата снабдени с израстъци. Венчелистчетата нееднакви, долното със шпора. Двата предни прашника имат при основата си по един нектарник, който влиза в шпората. Яйчникът прост, съставен от 3 плодолиста. Стълбчето в горната си част задебелено във вид на човка. Плодът е кутийка, който се разпуква еластично, с 3 ладиевидни и на гръбната си страна задебелени капачета. Семената кръгло-яйцевидни [Стоянов. Н & Б. Стефанов. 1948. Флора на България. София].
В България естествено разпространени са 38 вида, от тях 11 са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Латинското наименование на рода се произнася "виола".
Гризебахова теменуга - Viola grisebachiana
Дакийска теменуга - Viola dacica
Двуцветна теменуга - Viola biflora
Пиринска теменуга - Viola perinensis
Райхенбахова теменуга - Viola reichenbachiana
Родопска теменуга - Viola rhodopeia
Теменужка, Миризлива теменуга - Viola odorata
Трицветна теменуга - Viola tricolor