Гризебахова теменуга.
Viola grisebachiana Vis. - чете се "вио́ла гризебахиа́на"1.
Гризебаховата теменуга е ЗАЩИТЕНА от Закона за биологичното разнообразие - включена в приложение № 3 на закона2.
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като рядък (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)3.
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (Endangered)4.
В Червена книга на Република България - 2010 година, видът също е с категория застрашен5. В същия източник, като заплаха за вида е записано "Активният туризъм в района на разпространение и ограниченото разпространение на вида." При нашето посещение на находището на връх Вихрен, при което бяха направени и снимките, се установи, че при някои растения - растящи край пътеките, са скъсани цветовете.
При нашето посещение на находището на връх Вихрен, при което бяха направени и снимките, се установи, че при някои растения - растящи край пътеките, са скъсани цветовете6.
Многогодишно тревисто, голо, туфесто растение. Листата са приосновни, дребни, целокрайни или ситно назъбени, с лопатовидно-елиптична или яйцевидна петурка, до 1,5 cm дълга и до 8 mm широка. Прилистниците целокрайни. Цветовете на дръжки (5-12 cm дълги), жълти или сини, до 2 cm в диаметър, с добре развита шпора. Чашката напълно гола. Понякога в една туфа се развиват до стотина цвята. Цъфти юли-август7.
Каменливи места и скални пукнатини, изключително на варовит терен8.
Установен е в планинския и високопланинския пояс на планините Родопи (средни), Пирин и Славянка9.
Балкански ендемит - разпространен е освен в България, също в Гърция, Албания и в страни от бивша Югославия10.
В чудесната книга "Високопланинските растения в България" за растението е записано "Много декоративно", което мнение напълно споделяме.
Видовете Viola grisebachiana Vis. и Viola perinensis Becker са близки видове, като Viola perinensis се различава от Viola grisebachiana по листата, които са клиновидно стеснени, а не закръглени или отсечени в основата, по чашелистчетата, които са тъпи, а не заострени на върха, и по шпората, която е 2, а не 3-4 пъти по дълга от придатъците на чашката11.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Делипавлов, Д. 1984. В: Червена книга на НР България. Том 1. Растения.
4 Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
5 Димитър Пеев & Соня Цонева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
6 К. Методиев - собств. наблюдение от 2011 г.
7 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
8 Стоянов & Китанов, 1966. Пос. източник.
9 Стоянов & Китанов, 1966. Пос. източник.
10 Стоянов & Китанов, 1966. Пос. източник.
11 Делипавлов, Д. 1979. В: Флора на Н. Р. Република България. Том VІІ. София.