БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Теменужка, Миризлива теменуга, Любика, Горска теменуга.
Viola odorata L. - чете се "виола одората".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Миризливата теменуга е многогодишно тревисто растение без стъбло, с надземни издънки, високо от 3 до 12 cm. Листата са широко бъбрековидни до яйцевидно бъбрековидни, тъпи или тъпоъгълно заострени, най-широки по средата. Прилистниците широко яйцевидни или широко ланцетни, от 1 до 4 пъти по-дълги, отколкото широки, по ръба с къси, жлезисти реснички или целокрайни. Цветовете с приятна миризма. Цъфти март-април[1].
В просветлените листопадни гори и храсталаци, предимно в доловете и поречията на по-големите реки[2].
Расте в цялата страна от морското равнище докъм 1000 метра надморска височина[3].
Европа (без крайните северни райони), Кавказ и Югозападна Азия (Мала Азия и Сирия)[4].
Декоративно и медоносно растение. Отглежда се в цялата страна. Има селекционирани сортове. В цветовете, листата и корените се съдържа теменугово масло, използвано в парфюмерията. Корените съдържат алкалоида виолин, намиращ приложение в медицината. В 1 г. листа са установени 120 гами каротин и 289-396 мг% витамин С[5].
Според бележития наш църковен писател между Теменужката и добродетелта смирение има много сходни черти:
"Неслучайно някои наричат смирението теменужката сред добродетелите. И с право! Защото между благоуханната горска теменужка и смирението има доста сходни черти. Теменужката е дребна и обича да се крие под храсти и треви. И смирението е в очите на мнозинството хора дребна добродетел, притуляща се под сянката на стеснителността и срамежливостта. Теменужката обаче, колкото и дребна, колкото и скрита, неволно се издава чрез прекрасния си модър цвят, изпъкващ между пожълтелите и изгнили листа и треви, както и чрез нежното си благоухание, разливащо се в слънчевия пролетен ден. И смиреномъдрието, макар на вид дребно качество, пленява околните с баграта на своята скромна мълчаливост и със своето духовно благоухание, излъчващо се от всяка казана от него добра дума и от всяка негова постъпка[6]."
Същия автор е възпял Теменужката и в стихотворението "Теменужка":
Синьо пламъче в тревата!
Теменужка е това!
Скромно дигнала глава,
пие мълком светлината.
Ний я тъпчем. Тя мълчи
И не спира да ухае.
Да се сърди тя не знае.
С кротки гледа ни очи.
Що се в образа ù крие?
— Нежност! Доброта! Любов!
Тя не цвете е, а зов
като нея да сме ние![7]
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Делипавлов, Д. 1979. В: Флора на Н. Р. Република България. Том VІІ. София.
[2] Делипавлов, Д. 1979. Пос. източник.
[3] Делипавлов, Д. 1979. Пос. източник.
[4] Делипавлов, Д. 1979. Пос. източник.
[5] Делипавлов, Д. 1979. Пос. източник.
[6] Архимандрит Серафим (Алексиев). 2003. Молитвата на св. Ефрем Сирин в светлината на светоотеческото нравоучение. София.
[7] Архимандрит Серафим - Теменужка.