Теменужка, Миризлива теменуга

Viola odorata

Снимки на Теменужка (Viola odorata)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Теменужка, Миризлива теменуга, Любика, Горска теменуга.

Латинско име

Viola odorata L. - чете се "виола одората".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Миризливата теменуга е многогодишно тревисто растение без стъбло, с надземни издънки, високо от 3 до 12 cm. Листата са широко бъбрековидни до яйцевидно бъбрековидни, тъпи или тъпоъгълно заострени, най-широки по средата. Прилистниците широко яйцевидни или широко ланцетни, от 1 до 4 пъти по-дълги, отколкото широки, по ръба с къси, жлезисти реснички или целокрайни. Цветовете с приятна миризма. Цъфти март-април^[1].

Местообитание

В просветлените листопадни гори и храсталаци, предимно в доловете и поречията на по-големите реки^[2].

Разпространение в България

Расте в цялата страна от морското равнище докъм 1000 метра надморска височина^[3].

Общо разпространение

Европа (без крайните северни райони), Кавказ и Югозападна Азия (Мала Азия и Сирия)^[4].

Значение

Декоративно и медоносно растение. Отглежда се в цялата страна. Има селекционирани сортове. В цветовете, листата и корените се съдържа теменугово масло, използвано в парфюмерията. Корените съдържат алкалоида виолин, намиращ приложение в медицината. В 1 г. листа са установени 120 гами каротин и 289-396 мг% витамин С^[5].

Теменужката и смирението

Според бележития наш църковен писател между Теменужката и добродетелта смирение има много сходни черти:

"Неслучайно някои наричат смирението теменужката сред добродетелите. И с право! Защото между благоуханната горска теменужка и смирението има доста сходни черти. Теменужката е дребна и обича да се крие под храсти и треви. И смирението е в очите на мнозинството хора дребна добродетел, притуляща се под сянката на стеснителността и срамежливостта. Теменужката обаче, колкото и дребна, колкото и скрита, неволно се издава чрез прекрасния си модър цвят, изпъкващ между пожълтелите и изгнили листа и треви, както и чрез нежното си благоухание, разливащо се в слънчевия пролетен ден. И смиреномъдрието, макар на вид дребно качество, пленява околните с баграта на своята скромна мълчаливост и със своето духовно благоухание, излъчващо се от всяка казана от него добра дума и от всяка негова постъпка^[6]."

Същия автор е възпял Теменужката и в стихотворението "Теменужка":

Синьо пламъче в тревата!

Теменужка е това!

Скромно дигнала глава,

пие мълком светлината.

Ний я тъпчем. Тя мълчи

И не спира да ухае.

Да се сърди тя не знае.

С кротки гледа ни очи.

Що се в образа ù крие?

— Нежност! Доброта! Любов!

Тя не цвете е, а зов

като нея да сме ние!^[7]