Трицветна теменуга.
Viola tricolor L. - чете се "виола триколор".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Едногодишно или двегодишно тревисто растение. Стъблото високо 10-40 cm. Листата са 1-4 cm дълги и до 2,5 cm широки, яйцевидни до яйцевидно ланцетни, на върха заострени, към основата клиновидно стеснени в дръжка, тъпо назъбени. Цветовете са единични, разположени в пазвите на средните и горните листа 1,5-2,5 cm в диаметър. Чашката е от 5 листчета, ланцетни, с придатъците 7-12 mm дълги. Венчелистчетата са 5, свободни, горните две тъмновиолетови, широко обратно яйцевидни, 10-15 mm дълги; страничните две по-светло виолетови с по 3 по-тъмни жилки; долното почти триъгълно на върха врязано, с шпората 15-20 mm дълго. Цъфти през месеците май-септември[1].
Сухи тревисти места, ливади, пасища, храсталаци[2].
Установен е цялата страна. От 200 до 1800 метра надморска височина[3].
Европа и Азия.
Лечебно и декоративно растение.
Стрък от трицветна теменуга - Herba Violae tricoloris[4].
Билката от трицветна теменуга има отхрачващо, противовъзпалително и диуретично действие. Запарка от билката се използва за лечение на бронхити и кашлица с гъсти секрети[5].
През пролетта и лятото по време на цъфтеж. С остър нож се отрязва облистеното цветоносно стъбло на дължина 20 cm върха[6].
Събраната билка се суши на сянка в добре проветрени помещения[7].
Съдържа флавоноиди и др.[8].
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[4] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.
[5] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.
[6] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.
[7] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.
[8] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.