Двуцветна теменуга.
Viola biflora L. - чете се "виола бифлора".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Двуцветната теменуга е многогодишно тревисто растение. Коренището покрито с месести, белезникави люспи - остатъци от листните основи на розетковите листа. Стъблата най-често единични, изправени или приповдигнати, тънки, нежни, голи, с по 2-3 междувъзлия, 3—20 см високи. Листата са разположени в приосновна розетка и върху стъблото, светлозелени, тънки, плитки тъпо назъбени, голи или с къси, редки, четинести власинки по ръба, горната повърхност и отдолу, най-вече по жилките; розетковите листа 1—4, широко бъбрековидни до закръглени, в основата сърцевидни, на върха тъпи, 1,5—5,0 см дълги, 2,0—5,5 см широки, с 2-6 пъти по-дълги от петурите дръжки; стъбловите листа 2—3, бъбрековидни или широко яйцевидни, в основата сърцевидни, на върха тъпи или най-горните късо заострени, отдолу на горе намаляващи по големина, с по-къси дръжки и петури. Прилистниците на розетковите листа бледожълти, ципести, яйцевидно ланцетни, 3—6 мм дълги, 2—3 мм широки, заострени, рядко тъпи, целокрайни или по ръба с къси, малки зъбчета; на стъбловите листа бледозелени, възкожести, ланцетни, 3—4 мм дълги, 1—2 мм широки, целокрайни, голи или по ръба разредено късо влакнести. Цветните дръжки 0,5—6,0 (8,0) см дълги, голи, тънки, с едва забележими прицветници над средата. Цветовете 1—3, единични в пазвите на средните и горните стъбло листа, обратно яйцевидни до трапецовидни, 12—15 мм високи и 10—12 мм широки, без миризма. Чашелистчетата линейно ланцетни или ланцетни, с придатъците 5—7 мм дълги, 0,75—1,50 мм широки, заострени, голи или по ръба с редки ресничести власинки; придатъците закръглени, неясно назъбени, по-къси от 1 мм. Венчелистчетата жълти, тясно обратно яйцевидни, горните и страничните почти еднакви, 5—10 мм дълги, 2—5 мм широки; горните разперени нагоре и встрани; страничните без реснички в основата, с 1—3 кафяви надлъжни жилки, насочени встрани и към горните (припокриват ги малко); долното заедно с шпората 8—15 мм дълго, 4—7 мм широко, на върха закръглено, в основата с 3—5 (7) кафяви жилки. Шпората на цвета е права, къса, широка, торбеста, жълта, 1,0-1,5 мм дълга, 1,5—2 пъти по дълга от чашечните придатъци. Стълбчето обратно бутилковидно, разширено на върха; близалцето двуделно. Плодната дръжка изправена. Кутийката жълтозелена до бледокафява, продълговато яйцевидна, 4-7 мм дълга, 3—4 мм широка, гола. Семената кафяви, широко яйцевидни, заострени, около 2 мм дълги, 1,0—1,5 мм широки; придатъкът къс. Цъфти юни-юли[1].
По влажни, скалисти, често обрасли с мъх места, във високопланинския пояс[2].
Средна Стара планина, Пирин, Рила, Западни Родопи, от 1700 докъм 2800 m надм. в. Посочва се за Витоша[3].
Европа, Азия, Северна Америка[4].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Делипавлов, Д. 1979. Флора на Н. Р. България, том VІІ.
[2] Делипавлов, Д. 1979. Пос. източник.
[3] Делипавлов, Д. 1979. Пос. източник.
[4] Делипавлов, Д. 1979. Пос. източник.