Дългошпореста теменуга

Viola delphinantha

Снимки на Дългошпореста теменуга (Viola delphinantha)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Дългошпореста теменуга.

Латинско име

Viola delphinantha Boiss. - чете се "вио́ла делфина́нта"¹. Видовото име delphinantha означава "делфиноцветен"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона³. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "критично застрашен"⁴. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Екстремни температури, събиране за хербарни колекции, малочисленост на популацията, ниска плътност на индивидите."

Описание и разпознаване

Дългошпорестата теменуга е туфесто полухрастче.

Стъблата високи от 5 до 15 cm, рядко до 30 cm.

Коренището вдървеняло, дълго от 15 до 30 см (рядко до 45) дълго, на върха разклонено, развиващо множество тънки, изправени, голи стъбла.

Листата са приседнали (без дръжки), без власинки (голи), с една жилка, целокрайни, към основата стеснени, на върха заострени; долните листа са ланцетни или линейно ланцетни, дълги от 4,5 до 7 мм и 1,5-2,0 мм широки; средните и горните линейно ланцетни или линейни, 9-12 (15) мм дълги и широки от 1,5 до 2 мм широки.

Прилистниците голи, подобни на листата; на долните и средните листа разделени до основата на два линейни дяла — вътрешният дял 8-11 мм дълъг и широк от 1 до 1,5 мм, външният 2-7 мм дълъг и 0,25 — 0,75 мм широк; прилистниците на горните листа (обикновено листата над първия цвят) цели, линейни, 6-10 мм дълги и 0,25-0,5 мм широки.

Цветовете без миризма, от 1 до 3 на стъбло, разположени в пазвите на средните и горните листа, единични, кръгли или широко обратно яйцевидни, 1,6-2,3 см високи и 1,4-2 см широки.

Цветните дръжки голи, изправени или леко отклонени, дълги от 3 до 8 (10) см, с два линейни прицветника над средата.

Чашелистчетата голи, линейно ланцетни, 5-6 мм дълги и 1-2 мм широки, заострени; придатъците закръглени, 1-1,5 (рядко до 2) мм дълги.

Венчелистчетата светлочервени или лилавочервени, неприпокриващи се, след цъфтежа неопадващи; горните широко обратно яйцевидни или яйцевидни, разперени назад и встрани, 11-14 мм дълги и 8-9 мм широки; страничните продълговато обратно яйцевидни, разперени встрани и леко извити надолу, 12-14 мм дълги и 6-8 мм широки, в основата с бели реснички.

Петурката на долното венчелистче обратно яйцевидна, 8-10 мм дълга, 4-5 мм широка, на върха врязана, към основата стеснена в 3-4 мм дълъг жлебовиден нокът, преминаващ в шпора.

Шпората 2-3 (3,5) см дълга, розова, тънка, леко извита и насочена надолу, от 15 до 25 (30) пъти по-дълга от придатъците на чашката.

Яйчникът гол; стълбчето S-образно извито; близалцето наподобява наклонена напред главичка с отвор на предния край.

Плодната дръжка изправена.

Кутийката закръглено яйцевидна, кафявожълта или червеникава, 5-7 (9) мм дълга и 4-6 мм широка, гола.

Семената кафяви, широко яйцевидни, 1-2 (2,5) мм дълги и 0,75-1,5 мм широки.

Цъфти май - юли⁵.

Местообитание

Расте по варовитите скалисти места и в скални пукнатини⁶.

Разпространение в България

В България расте единствено в планината Славянка – в местността Амбар дере (Хамбар дере, Хамбаров дол, Парилски дол) над село Парил, община Хаджидимово. Надморската височина, на която е намирана в България, е от 950 докъм 1700 метра^{7, 8}.