Вечнозелено каменарче, Вечнозелена рупа, Скална гладница.
Draba aizoides L. - чете се "драба аизоидес".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Дребно многогодишно тревисто растение - високо до 10 см (растенията на снимките в сайта не са по-високи от 5 cm). Приосновните листа образуват гъста розетка. Те са линейни, заострени, покрити с четинести реснички и 5-8 пъти по-дълги, отколкото широки. Стъблото безлистно, голо, 1-7 (12) mm високо. Венчелистчетата златножълти, 6-7 mm дълги. Тичинките дълги колкото тях. Шушулчицата елиптично-линейна, 6-8 mm дълга, към двата си края заострена, обикновено гола, с 3-6 mm дълго стълбче[1].
По скали в алпийския пояс[2].
Установено е в Стара планина, Рила и Пирин[3].
Растение с украсни качества[4].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[3] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[4] К. Методиев, лично наблюдение.