Прицветникова злина.
Barbarea bracteosa Guss. - чете се "барба́реа брактео́за"1. Видовото име bracteosa означава "с добре развити или с много прицветници"2. От тук е изведено и българското име.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но в България е с ограничено разпространение.
Прицветниковата злина е двугодишно или многогодишно тревисто растение. Най-отличителната особеност на вида е, че най-малко долните цветове са с прицветници - малки листчета в основата на цветната дръжка. Следва подробно описание:
Стъблата изправени, 15-30 (50) см високи, прости или с по няколко излизащи от най-долната част разклонения, цилиндрични, фино набраздени, голи. Приосновните и долните стъблови листа с дълги дръжки, лировидно пересто нарязани, с 2-4 двойки продълговато яйцевидни до ланцетни, неравномерно назъбени странични дяла много по-голям, широко елиптичен до почти кръгъл, тъпо назъбен или целокраен връхен дял. Горните стъблови листа приседнали, в основата с обхващащи стъблото ушички, лировидно пересто изрязани до пересто разделени. Съцветията гроздовидни с прицветници най-малко в долната част. Цветните дръжки 2-3 мм дълги, изправено отклонени. Чашелистчетата 2-3 мм дълги, продълговати до широко елиптични, външните на върха със или без рогче. Венчелистчетата 4-5 мм дълги, с 1/3 по-дълги от чашката, жълти, тясно обратно яйцевидни, на върха закръглени или плитко изрязани. Тичинките 3-4 мм дълги. Дръжките на шушулките 3-4(5) мм дълги, изправено отклонени, слабо дъговидно извити нагоре или прави. Шушулките 1,5-3 см дълги, 1,5-2 мм широки, линейно цилиндрични, малко сплескани, неясно четириръбести, прави, изправени към оста на съцветието. Капачетата с ясно очертана средна жилка. Стълбчето 1-2 мм дълго. Семената 1,5 мм дълги и 1 мм широки, яйцевидни, червеникавокафяви, с фина мрежесто грапава повърхност: Цъфти юни-август3.
Скални поляни и каменливи места4.
Намиран е във флористичните райони Рила, Пирин, Беласица, Славянка и Западни гранични планини; расте между 1500 и 2100 метра надморска височина5.
Карта показваща естественото разпространение на Прицветниковата злина по флористични райони (оцветените в сиво)6:
България, Франция, Италия, страните от бивша Югославия, Гърция, Албания и Алжир7.
Карта на общото разпространение на Прицветниковата злина8:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Асенов, Ив. 1970. В: Флора на Народна Република България, том IV, изтаделство на БАН.
4 Асенов, Ив. 1970. Пос. източник.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
7 Barbarea bracteosa Guss. | Plants of the World Online | Kew Science.
8 Barbarea bracteosa Guss. | Plants of the World Online | Kew Science.