Обикновено бясно дърво.
Daphne mezereum L. - чете се "дафне мезереум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Обикновеното бясно дърво е листопаден храст или ниско дръвче, достигащо височина до 2 m. Листата са последователни, разположени предимно в горната част на клонките, обратноланцетни, до обратнояйцевидни, заострени, постепенно стесняващи се в къси дръжки, целокрайни, отгоре зелени, а отдолу сиво-зелени. Цветовете (съответно и плодовете) са разположени по старите клонки, имат 4-делен околоцветник, който е розов до червен. Цветовете се появяват преди или едновременно с разлистването и са силно ароматни. Плодовете са яйцевидни до кълбовидни, яркочервени и сочни, с кафява костилка. Цъфти през месеците март - април, плодоноси май-август1.
Влажни сенчести и каменисти места в широколистните и иглолистни гори2.
Карта показваща естественото разпространение на Обикновеното бясно дърво по флористични райони (оцветените в сиво)3:
Между 600 и 2000 метра надморска височина4.
Европа и Азия5.
Декоративно и ☠отровно растение!☠6
От растението е изолиран гликозидът дафнин и други съединения, които потискат действието на витамин К, съдържа и смолистото вещество мезерин7
Отровно е цялото растение. Отравянията стават най-често след поглъщане на плодовете8.
Повръщане, кървава диария, възбуда, обърканост, мидриаза, гърчове, възходяща парализа, парализа на дишането, токсичен нефрит. Кръвоизливи по кожата и лигавиците. Дерматит се развива не само при контакт със сока, но и при допир с растението9.
Провокирано повръщане, стомашна промивка, медицински въглен, солево очистително, очистителна клизма. При поражения на кожата обилно измиване с вода и сапун и намазване с обезболяващи мази. Симптоматични средства. Форсирана диуреза. Дихателна реанимация. Витамин К. Лечение на острата бъбречна недостатъчност, включително и хемодиализа10.
Поради отровността си тревопасните животни го отбягват. Все пак козите понякога се хранят с него и от отровното му действие временно имат буйно поведение, от което произлиза името бясно дърво11
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: бясно (бесно) дърво (Софийско, Тетевенско, Троянско, Ловеч); вуча жила (Самоков); вълча жилa; вълча ягода; дафна; дафин; диво лико (Софийско); див лиляк (Софийско); див пипер; лъжовна дафна; маслинчица; тилелей; дул-аптал (тур.) 12.
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
2 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.
3 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
4 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
5 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
6 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
7 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.
8 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.
9 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.
10 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.
11 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.
12 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.