Фердинандова каменоломка

Saxifraga ferdinandi-coburgi

Снимки на Фердинандова каменоломка (Saxifraga ferdinandi-coburgi)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Фердинандова каменоломка, Македонска каменоломка.

Латинско име

Saxifraga ferdinandi-coburgi Kell. & Sünd. - чете се "сакси́фрага фердина́нди-кобу́рги"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "уязвим" (Vulnerable)².

Описание и разпознаване

Фердинандовата каменоломка е гъстотуфесто многогодишно тревисто растение - образува чим с многобройни розетки. Приосновните листа, образуващи розетките, са 5-7 mm дълги и 1-1,5 mm широки, линейно елиптични до продълговати, в основата слабо разширени, приседнали, по ръба в долната част ресничести, нагоре целокрайни, с ясен хрущялен ръб, кожести, голи, на върха с късо подвито зъбче, зелени до сивозелени, по ръба с 5-11 трапчинки покрити с бели варовикови люспички (калциеви соли); стъбловите листа 3(5) -6(8) mm дълги, продълговати, в основата слабо разширени, приседнали, повече или по-малко гъсто жлезисти. Цветоносните стъбла са изправени, 3-8 cm високи, зелени, гъсто покрити с къси лепкави, на върха тъмночервени до кафяви жлезисти власинки. Съцветията връхни сениковидни метлици; цветоносните клонки разперени, гъсто жлезисто кафяво влакнести. Цветовете 7-12 на брой. Чашелистчетата са сраснали в основата, 3-4 mm дълги и 1-2 mm широки, триъгълно елиптични, от външната страна и по ръба с повече или по-малко гъсти, на върха червеникаво до кафяво жлезисти власинки. Венчелистчетата 5-7 mm дълги и 3-4 mm широки, обратно яйцевидно продълговати, в основата стеснени в нокът, целокрайни, златистожълти, голи, равни помежду си, 1,5-2 пъти по-дълги от чашката. Цъфти май-август³.

Местообитание

В скални пукнатини, на варовик, в планинския и високопланинския пояс⁴.

Разпространение в България

Видът е установен в следните флористични райони: Славяннка, Пирин и Средни Родопи (резерват "Червената стена", Мурсалица, с. Триград, Девинско), между 900 и 2900 метра надморска височина⁵.

Общо разпространение

Освен в България и в Северна Гърция - балкански ендемит⁶.

Значение

Фердинандовата каменоломка е с високи украсни качества и се отглежда в алпинеуми по цял свят⁷.

Любопитно

Растението носи името на българския княз (1887–1908) и цар (1908–1918) Фердинанд І, който имал голям интерес към ботаниката и насърчавал и подкрепял проучванията на българската флора. През 1897 г. той организира експедиция в която участвали лесовъда Константин Байкушев (откривателя на Байкушевата мура) и Йозеф Келерер - градинар на княза. По време на експедицията, наред с други райони, е проучен и Пирин в района на връх Вихрен. Там Й. Келерер събира каменоломката и по-късно я описва, заедно с немския ботаник Франц Зюндерман, като нов за науката вид. От благодарност към княз Фердинанд я именуват с неговото име - Фердинандова (ferdinandi-coburgi). Подробният разказ за откриването на Фердинандовата каменоломка можете да намерите в чудесната книга на проф. Стефан Станев "Звезди гаснат в планината", пето допълнено издание, 2006, Пловдив.

Тъй като българските царе от Третото българско царство са напълно отречени в годините на Народна Република България - в ботаническите книги от това време, по политически причини, българското име на растението е Македонска каменоломка⁸.