БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Вечнозелена каменоломка

Saxifraga sempervivum

Снимки на Вечнозелена каменоломка (Saxifraga sempervivum)

Saxifraga sempervivum Saxifraga sempervivum Saxifraga sempervivum Saxifraga sempervivum Saxifraga sempervivum Saxifraga sempervivum Saxifraga sempervivum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Вечнозелена каменоломка.


Латинско име

Saxifraga sempervivum K. Koch - чете се "сакси́фрага семперви́вум".[1] Видовото име sempervivum означава "вечножив".[2]


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Вечнозелената каменоломка е многогодишно тревисто гъстотуфесто растение. Стъблата стелещи се, 1-9 см дълги, в основата с многобройни останки от листа, разклонени. Листата последователни; приосновните събрани в гъста розетка, 8-15 мм дълги и (0,8) 2-3 (5) мм широки, цели, линейно ланцетни, в основата слабо разширени, голи, по ръба късо ресничести, нагоре целокрайни, приседнали, с ясен хрущялен ръб, на върха заострени, късо островърхи, по края с един ред точковидни жлези, секретиращи калциеви соли, възмесести, синьо до сивозелени, инкрустирани с калциеви соли; стъбловите листа (5) 8-10 (15) мм дълги и 2-3 (5) мм широки, елиптично ланцетни, в основата постепенно стеснени, най-широки в горната третина, с ясен хрущялен ръб, на върха заострени, островърхи, в основата пурпурни, гъсто жлезисти, нагоре сивозелени, инкрустирани с калциеви соли. Цветоносните стъбла изправени, (5) 8-14 см високи, пурпурни, гъсто жлезисто влакнести. Съцветията връхни класовидни гроздове с по 7-20 цвята. Прицветниците 3-4 (5) мм дълги и 2-4 мм широки, яйцевидно елиптични, островърхи, повече или по-малко пурпурни или само на върха зелени, гъсто жлезисти. Цветните дръжки (2) 3-4 (8) мм дълги, жлезисто влакнести, по-къси или равни на кутийката. Чашелистчетата сраснали до половината в широко звънеста чаша, в свободната си част 4-5 (6) мм дълги и (1,5) 2 (3) мм широки, триъгълно яйцевидни, заострени, от външната страна, особено в основата и по ръба гъсто покрити с пурпурни жлезисти власинки, при плода изправени. Венчелистчетата 3,5-4 мм дълги и 2 мм широки, обратно яйцевидно лопатовидни, в основата стеснени в нокът, целокрайни, виолетовопурпурни, с тъмнопурпурни жилки, голи, равни помежду си, по къси или равни на чашката. Тичинковите дръжки нишковидни, в основата разширени, прашниците жълти. Кутийката 4-6 (8) мм дълга и 3-4 (5) мм широка, яйцевидно цилиндрична; стълбчетата разперени. Семената 0,7-0,8 мм дълги, тъмнокафяви, удължено яйцевидни, със съвършено фини остри папили. Цъфти април-юли.[3]


Местообитание

В скални пукнатини, на варовик, в планинския и високопланинския пояс.[4]


Разпространение в България

Планините Славянка, Пирин, Рила, Западни и Средни Родопи, между 400 и 1800 м надм. в.[5]


Общо разпространение

България, Сърбия, Северна Македония, Гърция, Албания и Турция (Мала Азия).[6]


Значение

Декоративно растение.[7]



Вижте също

Високопланинските растения в България

Еволюционната теория е лъжа!

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

[3] Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Народна Република България, том IV, издателство на БАН, София.

[4] Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.

[5] Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.

[6] Marhold, K. (2011): Saxifragaceae – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. (CC BY-SA 3.0) - посетен на 14 юни 2021 г.

[7] К. Методиев - собствено наблюдение.


Saxifraga sempervivum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2021 BGflora.net