Вечнозелена каменоломка.
Saxifraga sempervivum K. Koch - чете се "сакси́фрага семперви́вум"1. Видовото име sempervivum означава "вечножив"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Вечнозелената каменоломка е многогодишно тревисто гъстотуфесто растение. Стъблата стелещи се, 1-9 см дълги, в основата с многобройни останки от листа, разклонени. Листата последователни; приосновните събрани в гъста розетка, 8-15 мм дълги и (0,8) 2-3 (5) мм широки, цели, линейно ланцетни, в основата слабо разширени, голи, по ръба късо ресничести, нагоре целокрайни, приседнали, с ясен хрущялен ръб, на върха заострени, късо островърхи, по края с един ред точковидни жлези, секретиращи калциеви соли, възмесести, синьо до сивозелени, инкрустирани с калциеви соли; стъбловите листа (5) 8-10 (15) мм дълги и 2-3 (5) мм широки, елиптично ланцетни, в основата постепенно стеснени, най-широки в горната третина, с ясен хрущялен ръб, на върха заострени, островърхи, в основата пурпурни, гъсто жлезисти, нагоре сивозелени, инкрустирани с калциеви соли. Цветоносните стъбла изправени, (5) 8-14 см високи, пурпурни, гъсто жлезисто влакнести. Съцветията връхни класовидни гроздове с по 7-20 цвята. Прицветниците 3-4 (5) мм дълги и 2-4 мм широки, яйцевидно елиптични, островърхи, повече или по-малко пурпурни или само на върха зелени, гъсто жлезисти. Цветните дръжки (2) 3-4 (8) мм дълги, жлезисто влакнести, по-къси или равни на кутийката. Чашелистчетата сраснали до половината в широко звънеста чаша, в свободната си част 4-5 (6) мм дълги и (1,5) 2 (3) мм широки, триъгълно яйцевидни, заострени, от външната страна, особено в основата и по ръба гъсто покрити с пурпурни жлезисти власинки, при плода изправени. Венчелистчетата 3,5-4 мм дълги и 2 мм широки, обратно яйцевидно лопатовидни, в основата стеснени в нокът, целокрайни, виолетовопурпурни, с тъмнопурпурни жилки, голи, равни помежду си, по къси или равни на чашката. Тичинковите дръжки нишковидни, в основата разширени, прашниците жълти. Кутийката 4-6 (8) мм дълга и 3-4 (5) мм широка, яйцевидно цилиндрична; стълбчетата разперени. Семената 0,7-0,8 мм дълги, тъмнокафяви, удължено яйцевидни, със съвършено фини остри папили. Цъфти април-юли3.
В скални пукнатини, на варовик, в планинския и високопланинския пояс4.
Планините Славянка, Пирин, Рила, Западни и Средни Родопи, между 400 и 1800 м надм. височина5.
България, Сърбия, Северна Македония, Гърция, Албания и Турция (Мала Азия)6.
Декоративно растение7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Народна Република България, том IV, издателство на БАН, София.
4 Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.
5 Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.
6 Marhold, K. (2011): Saxifragaceae – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. (CC BY-SA 3.0) - посетен на 14 юни 2021 г.
7 К. Методиев - собствено наблюдение.