Сплеснато сграбиче, Сплеснат клин.
Astragalus depressus L. - чете се "астра́галус депре́сус"1. Видовото име depressus означава "сплеснат"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Сплеснатото сграбиче е многогодишно тревисто растение. Коренищата къси вдървенели, многоглавести, покрити с люспи и силно разклонени корени. Стъблата полегнали, до 10 см дълги, силно разклонени, с раздвоени или почти прости, когато са сухи прилегнали бели власинки. Листата 4-20 (30) см дълги, нечифтоперести, с 1-6 см дълги дръжки, бяло влакнести. Листчетата (9) 10-14 (15) двойки, 4-13 мм дълги, 2-7 мм широки, с дръжчици, продълговато обратно яйцевидни до обратно сърцевидни, на върха отсечени или повече или по-малко врязани, отгоре голи, отдолу с неразклонени бели власинки. Съцветията продълговати 6-14-цветни гроздове с 1,5-3 см дълги дръжки, по-къси от съседните листа. Цветовете около 1 см дълги, увиснали. Чашката 4-6 мм дълга, широко звънеста, ципеста; зъбците ланцетни, равни на 2/3 от дължината на тръбицата, при боба запазена. Венчето 10-12 мм дълго, двуцветно белезникаво синкавопурпурно. Флагчето яйцевидно до елиптично, на върха врязано, до 2 пъти по-дълго от чашката и много по-дълго от крилцата и ладийката. Бобът (8) 10-24 мм дълъг и 2-3,5 мм широк, линейно ланцетен, прав, на върха с права или кукесто извита човка; дяловете слабо лодковидни, с фино мрежесто жилкуване, в младо състояние прилегнало влакнести или почти голи, жълтокафяви, гладки, двугнездни. Семената многобройни, бъбрековидни, до 2 мм дълги, гладки, кафяви. Цъфти май-юли4.
По слънчеви, сухи, каменисти варовити терени, предимно в предпланините и планините5.
В следните флористични райони: Западни и Средни Родопи, Стара планина, Знеполски район, Западни гранични планини, Витошки, Славянка, Пирин, Средна гора, Черноморско крайбрежие (северно), от 0 до 1800 метра надморска височина6.
Южна Европа (на север до Североизточна Швейцария), Югозападна Азия (Мала Азия)7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Вълев С. 1966. Във: Флора на Народна Република България, том VI, София.
5 Вълев С. 1966. Пос. източник.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
7 Вълев С. 1966. Пос. източник.