БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Планински минзухар, Син минзухар.
Crocus veluchensis Herbert - чете се "кро́кус велухе́нзис"[1].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Планинският минзухар е многогодишно тревисто растение. Височината на растението е от 8 до 15 см. Цветовете виолетови. Обвивката на грудголуковицата не отделя пръстенчета в основата. Всеки цвят е обхванат с по две ципести влагалища. Цъфти март-април[2].
Тревисти места, ливади и светли гори[3], често край топящи се снежни преспи.
Установен е в следните флористични райони: Предбалкана, Стара Планина, Витоша, Знеполски район, Западни гранични планини, Славянка, Беласица, Пирин, Рила, Средна гора и Родопите.
Разпространение на Планинският минзухар по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:

От 800 до 2500 метра надморска височина[5].
Расте единствено в планините на Балканския полуостров - балкански ендемит.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.