БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Това е разказ за намирането от нас през пролетта на 2020 година на изключително рядкото растение Тургениопсис (Turgeniopsis foeniculacea). Но разказът ще започне още от детските години на Вашия разказвач.
Откакто се помня съм се интересувал от растенията и животните и освен да ги наблюдавам, много харесвах и да чета за тях. Това знаеха и роднините ми и ми подаряваха книги на тази тематика. И така вуйчо и учинайка през 1987 г. ми подариха Червена книга на Народна Република България, том 1 - растения. Радостта ми беше голяма и препрочитах и разглеждах книгата много пъти. Разбира се, най-интересни ми бяха растенията растящи близо до моя край и тъй като съм от Пазарджишко ме беше впечатлил Тургениопсиса, за който тогава беше потвърдено единствено находището край с. Ново село, общ. Стамболийски. Растението в книгата беше включено в категорията "застрашен". Откривател на растението край с. Ново село и автор на статията в тази Червена книга бе проф. Стефан Станев.
Корицата на Червената книга на Народна Република България, която ми подариха 1987 г.
Всъщност проф. Станев е много по-известен с легендарната си книга "Звезди гаснат в планината" разказваща увлекателно за нашите редки растения. Книгата досега има цели 6 издания и е друга моя любима книга. През 2007 г. имах щастието да се запозная с професора и да работим заедно по проект за опазването на биоразнообразието на Бесапарските ридове. Една от целите на проекта бе да се намери находището на Тургениопсиса на Бесапарските ридове и да се запишат географските му координати с GPS. С тази цел посетихме заедно ридовете, където професорът ми показа мястото, където еднократно бе намерил вида, при това в численост само няколко растения. Самият той при следващи посещения вече не беше го намирал. Не го намерихме и при нашето посещение. През следващите години го търсех още два пъти на същото място, но безрезултатно.
Отделно от това, семейство Сенникоцветни (към което принадлежи Тургениопсиса) ми е едно от любимите и тази комбинация - рядко сенникоцветно, растящо близо до мен - го правеше силно желано.
На 25 април 2020 г. решихме да се опитаме да намерим и снимаме Родопско лале в популацията му северно от Мулдавския манастир, за която имахме координати от плана за управление на вида. Все още действаше блокадата на големите градове заради епидемията от Ковид 19, което наложи допълнително удължаване на пътя. С автомобил се придвижихме до подножието на хълма, на който е разположен манастира, а от там тръгнахме пеша по пътя, водещ до него. Докато вървяхме, видях вляво от пътя, на самия му скат, дребно растение от семейство Сенникоцветни със силно наделени листа, което все още не беше разцъфтяло, но неразтворените му цветове вече се виждаха. Чудейки се за вида му, ми премина мисълта, че може да е Тургениопсис, но в тази фаза на развитие не можех да съм сигурен, а и не ми се вярваше да намеря случайно край пътя това толкова рядко растение. Все пак му записах координатите “за всеки случай”, чрез photo point в приложението Locus map на телефона. Споделих със съпругата ми моите съмнения и надежди, като казах, че не ми се вярва това да е Тургениопсис, но тя изказа убеждението си, че ще е той (като предчувствие, защото не го беше видяла самото растение). След това с много усилия, поради гъстите храсти, с Божията помощ се добрахме до находището на Родопското лале, но за наше голямо разочарование, растението още не беше цъфнало. На връщане отново разгледах подозрителното сенникоцветно и го снимах вече с макро обектива. Макар и с все още неразтворени съцветия, от макроснимката се видя ясно, че върху плодниците има шипчета, което още повече усили моята надежда и вълнение, че съм намерил именно Тургениопсиса, а когато погледнах и снимки в интернет, вече бях сигурен. Но все още не можех да повярвам. Разбира се, веднага реших, че след няколко дена ще отида отново, за да снимам разцъфтялото вече растение. На 28 април бях отново на пътя за Мулдавския манастир и докато търсех растението от онзи ден, няколко метра по надолу, пак в ляво на пътя намерих група от над 10 цъфтящи растения от същия вид. Разгледах ги и се убедих, че са тургениопсиси! Растение, което знаех от книгите още от ученическите си години, което отдавна мечтаех да намеря и фотографирам, и което безрезултатно бях търсел три пъти в находището му на Бесапарските ридове, включително и с откривателя му там - професор Стефан Станев. И ето го сега пред мен - дребно и нежно растение, с бели цветчета и силно наделени (копъровидни) листа. Забележете - растение, на което общия му брой в България, според Червената книга "не надхвърля 50–60"! Радостта ми и благодарността ми към Бога бяха големи.
Започнах да снимам, беше около 9:30. Първо започнах със снимки на общия вид на растението. Трудна задача - тъй като Тургениопсиса, както споменах, е дребно и нежно растение и е много трудно да го откроиш добре чрез снимка от заобикалящата го среда. Успях (доколкото съм успял) чрез максимално отворена бленда (f 2,8) и след като намерих растение с повече пространство отзад, което да позволи получаването на разфокусиран фон (така нареченото боке) - това е резултата от няколкото десетки опита:
Общ изглед на Тургениопсис (Turgeniopsis foeniculacea).
Продължих с цветовете и съцветията. Съцветията на Тургениопсиса, както и при повечето сенникоцветни, са тип сложен сенник. Докато снимах, отново обърнах внимание на една от отличителните особености на растението - а именно, че главните лъчи на сложния сенник са само 2 или 3. Снимах ги отгоре и странично:
Сложен сенник на Тургениопсис - изглед отгоре.
Сложен сенник на Тургениопсис - страничен изглед.
Интересни са и цветовете - във всеки сенник има по два или три двуполови цветове, а в центъра му са разположени 4-6 мъжки цвята:
Цветове на Тургениопсис. В средата са разположени 4 по-дребни мъжки цвята, а около тях (горе, долу и вляво) 3 по-едри двуполови цвята, от които по-късно се образуват плодовете.
Листата също се оказаха изпитание, защото и те са много нежни със своите нишковидни дялове и трудно се открояват от фона, а пък исках да покажа тяхното фино устройство. Направих десетина снимки на различни листа, но не бях доволен. Накрая намерих един хубав лист, под който имаше светъл камък, който даваше открояващ фон на листа и това е резултата:
Лист на Тургениопсис.
Слънцето започна да напича и потта се лееше. Работата се затрудняваше и от това, че трябваше да внимавам да не стъпча някое от растенията - все пак видът е критично застрашен с известни едва няколко десетки екземпляра. Това налагаше да заставам във всякакви причудливи чупки, добре познати на хората опитвали да заснемат дребни растения от ниска гледна точка. За да добиете представа за усилията, ще спомена, че няколко дни след това имах болки от мускулна треска в седалищните мускули 😊. По време на снимките върху цветовете на най-развития тургениопсис кацна пеперуда от вида Scolitantides orion (видът на пеперудата беше определен от Николай Колев - Nikolai Kolev), която също успях да заснема.
Пеперудката, която посети цветовете на Тургениопсиса.
Същата пеперуда - изглед откъм долната страна на крилете.
Това също беше важно наблюдение, защото за вида няма данни кои насекоми го опрашват. Малко по-късно върху цветовете кацна и някаква оса, но нея не успях да я снимам.
По време на снимките от манастира слезе кола, в която пътуваше единствената му престаряла монахиня. Макар че се виждахме за първи път, тя ми помаха приятелски от колата, а аз ѝ отговорих със същото. Тази случка ми създаде още по-добро настроение.
Местообитанието на вида беше като "по книга" - варовиков сипей на припечно място - свидетелстващо за южната природа на вида. Все пак Тургениопсиса основно расте в Близкия Изток и Мала Азия, а нашата страна е единственото му находище в Европа.
Местообитанието на Тургениопсиса.
Бях си поставил и още една задача - да видя каква е числеността на растението в това находище. Преброих 23 растения. Освен растящите край пътя, Тургениопсиси растяха и на 3-4 метра над него. Така след час и 40 минути и 155 снимки приключих с фотосесията за деня. До тук добре, но при Сенникоцветните, и в частност при Тургениопсиса, са много важни и плодовете, така че за такъв рядък вид беше важно да имаме снимки и на плодове, което налагаше повторно идване.
Следващото ми навестяване на растението беше много скоро - на 2 май, когато най-после намерихме Родопското лале разцъфтяло. Разбира се, за 4 дни нямаше кой знае каква промяна, но все пак най-развитите плодове бяха придобили лилава окраска на бодилчетата си - една неочаквана красива особеност, която по-късно с узряването на плодовете изчезва.
Плод на Тургениопсис с лилави бодилчета, заснет на 2 май 2020 г.
Следващото ми посещение беше на 17 май, но плодовете все още не бяха узряли - само бяха станали по-едри, но все така зелени. Реших да им дам още две седмици да доузреят, но всъщност им дадох 3 и така на 7 юни 2020 г. бях отново при Тургениопсиса. Плодовете бяха достигнали крайния си размер и бяха пожълтели, но изглежда още не бяха напълно узрели, защото не се отделяха от дръжките си, а и главните лъчи и стъблата бяха свежи. Реших, че няма да чакам повече и започнах финалната фотосесия. Но преди това да кажем няколко думи за плодовете. Те са дълги около 1 cm, състоят се от две части (мерикарпий), които са покрити с бодли, разположени в 2-3 реда. Всеки мерикарпий съдържа по едно семе. В основата си бодлите завършват с конусовидно разширение (брадавичка), а на върха си имат 2-3 кукички. Това устройство показва и начина на разпространението на плодовете - чрез животни. Плодовете се закачват чрез кукичките за козината на преминаващите животни и така могат да бъдат отнесени от тях на километри, където, ако попаднат на подходящо място поникват. Този начин на разпространение на плодовете в науката е известен под името зоохория. И наистина, плодовете са изключително закачливи :), докато ги снимах успяваха да се закачат за кожата на пръстите ми. При снимането на плодовете приложих изпитаната в такива случай техника - затворена бленда (f 11-13) и светкавица - само така можех да получа нужните дълбочина на фокуса и рязкост на изображенията. Поставих зад плода бял варовиков камък, за да получа светъл фон.
Плод на Тургениопсис.
Плод на Тургениопсис сниман с моите пръсти за сравнение.
По време на снимките на плодовете, забелязах, че по главните лъчи на съцветията на много от растенията имаше листни въшки и грижещи се за тях дребни мравки.
Листни въшки по главните лъчи на Тургениопсис.
След като снимах плодовете от всевъзможни ъгли и направления, преминах към броенето им. Броенето показа ниската размножителна способност на вида. Тургениопсисът е едногодишно растение - след като узреят плодовете, растението умира и единственото, чрез което видът продължава да съществува, са плодовете му, които, ако оцелеят, ще поникнат през следващата пролет. От плодовете остава да зависи съществуването на вида. Това, разбира се, е голям риск за едногодишните видове растения, поради което обикновено те, за да се намали опасността от загиване на вида, имат голяма плодовитост - имат огромен брой плодове и семена. Но не така е при Тургениопсиса. Броенето ми показа, че средния брой плодове на растение при него е едва 7,4 (или 14,8 семена), като 2 от растенията бяха успели да произведат само по 1 плод. Това е едно от обясненията, защо видът се среща толкова рядко.
След като приключих с броенето си взех довиждане с този вече добре познат път за Мулдавския манастир и с Тургениопсиса и с надеждата, че плодовете му ще се съхранят през зимата и догодина напролет ще пораснат за да прославят Бога, на Когото Слава вовеки, Амин!
Ваши Кирил и Ралица - Българската флора онлайн
© К. Методиев/Българската флора онлайн.
Страницата на Тургениопсиса в нашия сайт
Високопланинските растения в България