Родопско лале.
Tulipa rhodopea (Velen.) Velen. - чете се "ту́липа родопе́а"1.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона2. Съгласно закона, за Родопското лале е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "критично застрашен"3. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:
"Събиране на индивиди за букети и засаждане в градините, лошите възобновителни способности на вида, ниската численост и площ на популациите."
Родопското лале е многогодишно луковично растение. Луковицата овална, 1-3 см в диаметър, обвивните люспи ципести, черно-кафяви, от вътрешната страна голи. Стъблата изправени, голи, 25-45 см. Листата 3-4, обикновено по-къси от цветоносното стъбло, с вълновиден ръб, долните елиптично-продълговати, горните линейни до ланцетни. Околоцветните листчета 6, почти еднакви, дълги от 3 до 7 cm, широки от 1,5 до 3,5 см, обикновено тъмно червени, ± с восъчен налеп отвън, отвътре в основата си с черно петно, заобиколено с жълта ивица. Цветовете по един, в пъпка, изправени. Тичинковите дръжки голи, прашниците продълговати, почти черни (преди разтварянето си), равни на тичинковата дръжка или по-дълги от нея. Яйчникът жълтеникав, гол, малко по-къс от тичинките, с широко, приседнало близалце. Плодът яйцевидна кутийка до 3 см дълга, на върха заострена. Цъфти април – май, семената узряват май - юни4, 5.
От близкия вид Пиринско лале (Tulipa pirinica) се различава по наличието на жълта ивица около тъмните петна в основата на околоцветните листчета, която липсва при Пиринското лале.
Расте по каменисти тревисти места, отворени места в храсталаци (Syringa vulgaris, Carpinus orientalis, Quercus pubescens и др.), на канелени горски почви с варовита скална основа. Образува фрагментирани популации с няколко стотин до няколко хиляди индивида, срещащи се поединично или на малки групи6.
Край град Асеновград (Средни Родопи); на 500–800 m н. височина7. Известни са 6 отделни находища (субпопулации)8.
Расте единствено в България9.
Според класификацията на жизнените форми предложена от Raunkiær (1934) видовете от род Tulipa принадлежат към групата на луковичните геофити. Това са многогодишни растения, при които възобновителните пъпки са скрити в почвата, като това е приспособление на растенията за оцеляване през неблагоприятния период на годината. Геофитите са преобладаваща жизнена форма в сухите степи.
Родопското лале е луковично растение, чийто вегетационен период започва в края на март с развитието на листата. Цъфтежът започва през втората половина на месец април, като фазата на пълен цъфтеж е през май. Плодните кутийки се образуват през втората половина на май, а зрели семена се наблюдават през месец юни.
Луковиците на представителите на рода достигат до 45 см дълбочина в почвата. Състоят се от 2-5 месести люспи, покрити с ципести обвивни люспи. Младите (ювенилните) индивиди (до първия цъфтеж) всяка година формират заместващи луковици, излизащи от майчината луковица и потъващи с помощта на кухи столони. В някои случаи се образуват и 1-2 дъщерни луковици. Някои видове се размножават вегетативно с дъщерни луковици, предимно през ювенилния период. Кутийката на лалетата съдържа многобройни, плоски, триъгълни, кафяви семена, разпространяващи си по балистичния способ, което е характерно за видовете на откритите пространства. От семена растенията започват да цъфтят след 6-8 години10.
Размножава се със семена и вегетативно11.
При видовете от род Tulipa е характерна протерандрията (по-рано узряване на цветния прашец), което е приспособление за кръстосано опрашване. Опрашването се извършва от насекоми – пчели, мухи, които събират прашец12.
Много красиво (декоративно) растение, поради едрите си ярко червени цветове13.
Родопското лале е описано като нова за науката разновидност на T. orientalis Lev. от чешкия ботаник Йозеф Веленовски (Velenovsky) през 1899 г. по материали, събрани от V. Stribrny в района на Средни Родопи. През 1922 година Веленовски го издига в ранг на вид14.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Соня Цонева, Владимир Владимиров. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
4 План за действие за опазване на популацията на родопско лале (Tulipa rhodopea) в България (2008 – 2017).
5 К. Методиев - собствени наблюдения.
6 Соня Цонева, Владимир Владимиров. 2015. Пос. източник.
7 Соня Цонева, Владимир Владимиров. 2015. Пос. източник.
8 План за действие за вида.
9 Соня Цонева, Владимир Владимиров. 2015. Пос. източник.
10 План за действие за вида.
11 Соня Цонева, Владимир Владимиров. 2015. Пос. източник.
12 План за действие за вида.
13 К. Методиев - собствено наблюдение.
14 План за действие за вида.