БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Родопско лале

Tulipa rhodopea

Снимки на Родопско лале (Tulipa rhodopea)

Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea Tulipa rhodopea

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Родопско лале.


Латинско име

Tulipa rhodopea (Velen.) Velen. - чете се "ту́липа родопе́а"1.


Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона2. Съгласно закона, за Родопското лале е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "критично застрашен"3. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:

"Събиране на индивиди за букети и засаждане в градините, лошите възобновителни способности на вида, ниската численост и площ на популациите."


Описание и разпознаване

Родопското лале е многогодишно луковично растение. Луковицата овална, 1-3 см в диаметър, обвивните люспи ципести, черно-кафяви, от вътрешната страна голи. Стъблата изправени, голи, 25-45 см. Листата 3-4, обикновено по-къси от цветоносното стъбло, с вълновиден ръб, долните елиптично-продълговати, горните линейни до ланцетни. Околоцветните листчета 6, почти еднакви, дълги от 3 до 7 cm, широки от 1,5 до 3,5 см, обикновено тъмно червени, ± с восъчен налеп отвън, отвътре в основата си с черно петно, заобиколено с жълта ивица. Цветовете по един, в пъпка, изправени. Тичинковите дръжки голи, прашниците продълговати, почти черни (преди разтварянето си), равни на тичинковата дръжка или по-дълги от нея. Яйчникът жълтеникав, гол, малко по-къс от тичинките, с широко, приседнало близалце. Плодът яйцевидна кутийка до 3 см дълга, на върха заострена. Цъфти април – май, семената узряват май - юни4, 5.

От близкия вид Пиринско лале (Tulipa pirinica) се различава по наличието на жълта ивица около тъмните петна в основата на околоцветните листчета, която липсва при Пиринското лале.


Местообитание

Расте по каменисти тревисти места, отворени места в храсталаци (Syringa vulgaris, Carpinus orientalis, Quercus pubescens и др.), на канелени горски почви с варовита скална основа. Образува фрагментирани популации с няколко стотин до няколко хиляди индивида, срещащи се поединично или на малки групи6.


Разпространение в България

Край град Асеновград (Средни Родопи); на 500–800 m н. височина7. Известни са 6 отделни находища (субпопулации)8.


Общо разпространение

Расте единствено в България9.


Биологични особености

Според класификацията на жизнените форми предложена от Raunkiær (1934) видовете от род Tulipa принадлежат към групата на луковичните геофити. Това са многогодишни растения, при които възобновителните пъпки са скрити в почвата, като това е приспособление на растенията за оцеляване през неблагоприятния период на годината. Геофитите са преобладаваща жизнена форма в сухите степи.

Родопското лале е луковично растение, чийто вегетационен период започва в края на март с развитието на листата. Цъфтежът започва през втората половина на месец април, като фазата на пълен цъфтеж е през май. Плодните кутийки се образуват през втората половина на май, а зрели семена се наблюдават през месец юни.

Луковиците на представителите на рода достигат до 45 см дълбочина в почвата. Състоят се от 2-5 месести люспи, покрити с ципести обвивни люспи. Младите (ювенилните) индивиди (до първия цъфтеж) всяка година формират заместващи луковици, излизащи от майчината луковица и потъващи с помощта на кухи столони. В някои случаи се образуват и 1-2 дъщерни луковици. Някои видове се размножават вегетативно с дъщерни луковици, предимно през ювенилния период. Кутийката на лалетата съдържа многобройни, плоски, триъгълни, кафяви семена, разпространяващи си по балистичния способ, което е характерно за видовете на откритите пространства. От семена растенията започват да цъфтят след 6-8 години10.

Размножава се със семена и вегетативно11.

При видовете от род Tulipa е характерна протерандрията (по-рано узряване на цветния прашец), което е приспособление за кръстосано опрашване. Опрашването се извършва от насекоми – пчели, мухи, които събират прашец12.


Украсни качества

Много красиво (декоративно) растение, поради едрите си ярко червени цветове13.



Таксономични бележки

Родопското лале е описано като нова за науката разновидност на T. orientalis Lev. от чешкия ботаник Йозеф Веленовски (Velenovsky) през 1899 г. по материали, събрани от V. Stribrny в района на Средни Родопи. През 1922 година Веленовски го издига в ранг на вид14.


Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Закон за биологичното разнообразие.

3 Соня Цонева, Владимир Владимиров. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

4 План за действие за опазване на популацията на родопско лале (Tulipa rhodopea) в България (2008 – 2017).

5 К. Методиев - собствени наблюдения.

6 Соня Цонева, Владимир Владимиров. 2015. Пос. източник.

7 Соня Цонева, Владимир Владимиров. 2015. Пос. източник.

8 План за действие за вида.

9 Соня Цонева, Владимир Владимиров. 2015. Пос. източник.

10 План за действие за вида.

11 Соня Цонева, Владимир Владимиров. 2015. Пос. източник.

12 План за действие за вида.

13 К. Методиев - собствено наблюдение.

14 План за действие за вида.



Tulipa rhodopea in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 - 2022 BGflora.net