Тургениопсис, Копъровиден тургениопсис.
Turgeniopsis foeniculacea (Fenzl) Boiss. - чете се "тургенио́псис феникула́цеа". Среща се и под името Glochidotheca foeniculacea.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона[1] и съгласно него е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растението".
Включен е в Червената книга на Република България том 1 (растения) с категория "критично застрашен вид", последната категория преди "изчезнал вид"[2]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:
"Слабата конкурентна способност на вида, малочислените му популации, прекомерната паша и ерозията, водеща до пълно отмиване на почвата. Разкриването на кариери и други подобни дейности застрашават вида с пълно унищожаване."
Тургениопсисът е едногодишно тревисто растение. Стъблото 20-40 (до 50) cm високо, изправено или приповдигащо се, цилиндрично, плътно, твърдо, голо, фино набраздено, от средата или почти от основата разклонено. Листата голи, 3-4 пъти пересто нарязани с фини нишковидни дялове; приосновните листа са с дълги дръжки, стъблените приседнали върху дълги, по края ципести, обхващащи стъблото влагалища. Листната петура в общото си очертание е с триъгълна до широко яйцевидна форма. Листната ос от горната страна с дълбок улей. Крайните листни дялове 3-12 mm дълги и 0,2-0,3 mm широки, прави или слабо извити на върха, понякога червеникави. Сложните сенници разположени на дълги дръжки; главните му лъчи са 2 или 3, дълги от 1 до 2 cm, прави, в без листчета или много рядко с едно линейно шиловидно листче. Сенниците с 1 до 3 нишковидни прицветници, по-рядко без прицветници. Цветовете са полигамни - външните 2 или 3 цвята на сенника са двуполови, а в средата му са разположени мъжките цветове (притежаващи само тичинки). Чашката с 5 къси, остри зъбчета. Венчелистчетата са бели, обратно яйцевидни, на върха изрязани на нееднакви дялове и в изреза със завит навътре сегмент; външните по-дълги. Плодовете 8-10 mm дълги и 4-5 mm широки, елипсовидни, странично сплеснати. Дръжките им по-къси от плодовете и дебели почти колкото главните лъчи на сенника. Стилоподиумът късо коничен. Мерикарпиите в напречен пререз полукръгли; главните им ребра неясно очертани, тесни, плоски, зелени, покрити с редки, къси, бели папили; вторичните ребра добре развити, широки, заоблени, жълтеникави, с 2-3 реда кафяви, кукести бодли, разположени върху брадавички; бодлите дълги почти колкото височината на мерикарпиите, на върха с 2-3 кукички; канали липсват; ендоспермът от вътрешната страна слабо вдлъбнат, но краищата му незавити навътре[3]. Цъфти април – май, семената узряват май - юни[4].
Среща се по каменливи тревисти и храсталачни места и сипеи с плитка хумусно-карбонатна почва, на варовит терен. Расте в съжителство с Inula aschersoniana, Agropyron brandzae, Koeleria simonkaii, Polygala rhodopea, Medicago rhodopea, Galium rhodopeum, Jasminum fruticans[5].
Съгласно Червената книга на Република България "Популацията е силно фрагментирана и представена с ограничен брой индивиди (от 3–4 до 10–15). Общият брой на индивидите не надхвърля 50–60"[6].
В групата от Тургениопсиси, която установихме край Мулдавския манастир, на 28 април 2020 г. установихме 23 цъфтящи екземпляра[7]. При посещението на същата група на 7 юни 2020 г. бяха преброени 29 плододаващи екземпляри, които имаха от 1 до 20 плода на растение[8]. Общо растенията в групата имаха 215 плода или средно по 7,4 плода на растение[9].
Средни Родопи – по билото и в горните части на южните склонове над селата Марково и Белащица, Пловдивско и над Асеновград; Тракийска низина - Бесапарски ридове, на 1–2 km западно от с. Куртово Конаре, Пловдивско, между 300–600 m надморска височина[10].
Единственото находище на вида в Европа е България. Извън България е установен в малоазийската част на Турция, Сирия, Ливан, Ирак, Иран[11] и Израел[12].
При нашите наблюдения цветовете бяха посетени от пеперуда от вида Scolitantides orion (видът на пеперудата беше определен от Николай Колев - Nikolai Kolev). Пеперудата престоя върху цветовете около 1 минута. Освен тази пеперуда, цветовете бяха посетени и от оса с размерите на обикновената, но по-черна[13].
От устройството на плодовете - наличието на кукести шипове се вижда, че плодовете се разнасят от животни - чрез закачването им за козината. Шиповете действително са много силно закачващи се, когато ги снимах успяваха да се закачат дори и за кожата от вътрешната страна на пръстите ми[14].
В установеното от нас находище, по време на образуването на плодовете, по главните лъчи на съцветията на много от растенията имаше листни въшки и "грижещи" се за тях дребни мравки.[15].
Тургениопсисът е описан като нов за науката вид от австрийския ботаник Едуард Фенцл (Eduard Fenzl, 1808-1879) през 1842 г. по материали събрани от автрийския ботаник Теодор Кочи (Theodor Kotschy, 1813 — 1866) от западните части на планината Тавър (Toros Dağları на турски), намираща се в южната част на Мала Азия. При описанието, Фенцл го причислява към род Turgenia и му дава името Turgenia foeniculacea. По-късно швейцарския ботаник Пиер Едмон Боасие (Pierre Edmond Boissier, 1810-1885) го отделя в самостоятелен род с името Turgeniopsis[16].
Родовото име Turgeniopsis е образувано от родовото латинско име Turgenia (Тургения), с което е наречен друг род растения от същото семейство и наставката -opsis (гр. ὄψις), означаваща "приличащ", "подобен"[17] - т. е. родовото име може да се преведе "Тургениоподобен" или "приличащ на Тургения"[18].
Видовото име foeniculacea е образувано от родовото латинско име на Резенето (Див копър) - Foeniculum и латинската наставка -acea[19], което е женската форма на -aceus[20], която наставка отново означава "сходен", "приличащ", т. е. видовото име би трябвало да се преведе на "резеноподобен", "приличащ на резене", от където идва и българският превод Копъровиден тургениопсис[21]. Както изглежда, ботаниците описали растението не са проявили особено въображение при именуването му 😊.
Пишещият тези редове (К. Методиев) благодари за намирането и фотографирането на това рядко и интересно растение преди всичко на Бога, а след това и на любимата си съпруга - Ралица Методиева.
Ако отворите следната връзка, можете да прочетете разказът за откриването и фотографирането на растението: Разказ за Тургениопсиса.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Стефан Станев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[3] Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София.
[4] Стефан Станев. 2015. Пос. източник.
[5] Стефан Станев. 2015. Пос. източник.
[6] Стефан Станев. 2015. Пос. източник.
[7] Кирил Методиев - наблюдение от 28 април 2020 г.
[8] Кирил Методиев - наблюдение от 7 юни 2020 г.
[9] Кирил Методиев - наблюдение от 7 юни 2020 г. Разпределението по плодове беше както следва: 2 от растенията имаха само по 1 плод; 4 растения бяха с по 2 плода; 1 растение беше с 3 плода; 3 растения с по 4 плода; 2 растения с по 5 плода; 3 растения с по 6 плода; 1 растение със 7 плода; 2 растения с 8 плода; 2 растения с 10 плода; 3 растения с 11 плода; 2 растения с 12 плода; 1 растение с 13 плода; 1 растение с 14 плода; 1 растение с 15 плода и 1 растение с 20 плода
[10] Стефан Станев. 2015. Пос. източник.
[11] Turgeniopsis foeniculacea (Fenzl) Boiss. - Plants of the world online.
[12] Wild flowers of Israel - Turgeniopsis foeniculacea.
[13] Кирил Методиев - наблюдение от 7 юни 2020 г.
[14] Кирил Методиев - наблюдение от 7 юни 2020 г.
[15] Кирил Методиев - наблюдение от 7 юни 2020 г.
[16] Кирил Методиев.
[18] Кирил Методиев.
[21] Кирил Методиев.