БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Тургениопсис

Turgeniopsis foeniculacea

Снимки на Тургениопсис (Turgeniopsis foeniculacea)

Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea Turgeniopsis foeniculacea

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Тургениопсис, Копъровиден тургениопсис.


Латинско име

Turgeniopsis foeniculacea (Fenzl) Boiss. - чете се "тургенио́псис феникула́цеа". Среща се и под името Glochidotheca foeniculacea.


Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона[1] и съгласно него е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растението".

Включен е в Червената книга на Република България том 1 (растения) с категория "критично застрашен вид", последната категория преди "изчезнал вид"[2]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:

"Слабата конкурентна способност на вида, малочислените му популации, прекомерната паша и ерозията, водеща до пълно отмиване на почвата. Разкриването на кариери и други подобни дейности застрашават вида с пълно унищожаване."


Описание и разпознаване

Тургениопсисът е едногодишно тревисто растение. Стъблото 20-40 (до 50) cm високо, изправено или приповдигащо се, цилиндрично, плътно, твърдо, голо, фино набраздено, от средата или почти от основата разклонено. Листата голи, 3-4 пъти пересто нарязани с фини нишковидни дялове; приосновните листа са с дълги дръжки, стъблените приседнали върху дълги, по края ципести, обхващащи стъблото влагалища. Листната петура в общото си очертание е с триъгълна до широко яйцевидна форма. Листната ос от горната страна с дълбок улей. Крайните листни дялове 3-12 mm дълги и 0,2-0,3 mm широки, прави или слабо извити на върха, понякога червеникави. Сложните сенници разположени на дълги дръжки; главните му лъчи са 2 или 3, дълги от 1 до 2 cm, прави, в без листчета или много рядко с едно линейно шиловидно листче. Сенниците с 1 до 3 нишковидни прицветници, по-рядко без прицветници. Цветовете са полигамни - външните 2 или 3 цвята на сенника са двуполови, а в средата му са разположени мъжките цветове (притежаващи само тичинки). Чашката с 5 къси, остри зъбчета. Венчелистчетата са бели, обратно яйцевидни, на върха изрязани на нееднакви дялове и в изреза със завит навътре сегмент; външните по-дълги. Плодовете 8-10 mm дълги и 4-5 mm широки, елипсовидни, странично сплеснати. Дръжките им по-къси от плодовете и дебели почти колкото главните лъчи на сенника. Стилоподиумът късо коничен. Мерикарпиите в напречен пререз полукръгли; главните им ребра неясно очертани, тесни, плоски, зелени, покрити с редки, къси, бели папили; вторичните ребра добре развити, широки, заоблени, жълтеникави, с 2-3 реда кафяви, кукести бодли, разположени върху брадавички; бодлите дълги почти колкото височината на мерикарпиите, на върха с 2-3 кукички; канали липсват; ендоспермът от вътрешната страна слабо вдлъбнат, но краищата му незавити навътре[3]. Цъфти април – май, семената узряват май - юни[4].


Местообитание

Среща се по каменливи тревисти и храсталачни места и сипеи с плитка хумусно-карбонатна почва, на варовит терен. Расте в съжителство с Inula aschersoniana, Agropyron brandzae, Koeleria simonkaii, Polygala rhodopea, Medicago rhodopea, Galium rhodopeum, Jasminum fruticans[5].


Численост на популацията

Съгласно Червената книга на Република България "Популацията е силно фрагментирана и представена с ограничен брой индивиди (от 3–4 до 10–15). Общият брой на индивидите не надхвърля 50–60"[6].

В групата от Тургениопсиси, която установихме край Мулдавския манастир, на 28 април 2020 г. установихме 23 цъфтящи екземпляра[7]. При посещението на същата група на 7 юни 2020 г. бяха преброени 29 плододаващи екземпляри, които имаха от 1 до 20 плода на растение[8]. Общо растенията в групата имаха 215 плода или средно по 7,4 плода на растение[9].


Разпространение в България

Средни Родопи – по билото и в горните части на южните склонове над селата Марково и Белащица, Пловдивско и над Асеновград; Тракийска низина - Бесапарски ридове, на 1–2 km западно от с. Куртово Конаре, Пловдивско, между 300–600 m надморска височина[10].


Общо разпространение

Единственото находище на вида в Европа е България. Извън България е установен в малоазийската част на Турция, Сирия, Ливан, Ирак, Иран[11] и Израел[12].


Биологични особености

При нашите наблюдения цветовете бяха посетени от пеперуда от вида Scolitantides orion (видът на пеперудата беше определен от Николай Колев - Nikolai Kolev). Пеперудата престоя върху цветовете около 1 минута. Освен тази пеперуда, цветовете бяха посетени и от оса с размерите на обикновената, но по-черна[13].

От устройството на плодовете - наличието на кукести шипове се вижда, че плодовете се разнасят от животни - чрез закачването им за козината. Шиповете действително са много силно закачващи се, когато ги снимах успяваха да се закачат дори и за кожата от вътрешната страна на пръстите ми[14].

В установеното от нас находище, по време на образуването на плодовете, по главните лъчи на съцветията на много от растенията имаше листни въшки и "грижещи" се за тях дребни мравки.[15].


Таксономични бележки

Тургениопсисът е описан като нов за науката вид от австрийския ботаник Едуард Фенцл (Eduard Fenzl, 1808-1879) през 1842 г. по материали събрани от автрийския ботаник Теодор Кочи (Theodor Kotschy, 1813 — 1866) от западните части на планината Тавър (Toros Dağları на турски), намираща се в южната част на Мала Азия. При описанието, Фенцл го причислява към род Turgenia и му дава името Turgenia foeniculacea. По-късно швейцарския ботаник Пиер Едмон Боасие (Pierre Edmond Boissier, 1810-1885) го отделя в самостоятелен род с името Turgeniopsis[16].


Значение на латинско име

Родовото име Turgeniopsis е образувано от родовото латинско име Turgenia (Тургения), с което е наречен друг род растения от същото семейство и наставката -opsis (гр. ὄψις), означаваща "приличащ", "подобен"[17] - т. е. родовото име може да се преведе "Тургениоподобен" или "приличащ на Тургения"[18].

Видовото име foeniculacea е образувано от родовото латинско име на Резенето (Див копър) - Foeniculum и латинската наставка -acea[19], което е женската форма на -aceus[20], която наставка отново означава "сходен", "приличащ", т. е. видовото име би трябвало да се преведе на "резеноподобен", "приличащ на резене", от където идва и българският превод Копъровиден тургениопсис[21]. Както изглежда, ботаниците описали растението не са проявили особено въображение при именуването му 😊.


Благодарности

Пишещият тези редове (К. Методиев) благодари за намирането и фотографирането на това рядко и интересно растение преди всичко на Бога, а след това и на любимата си съпруга - Ралица Методиева.


Разказ за растението

Ако отворите следната връзка, можете да прочетете разказът за откриването и фотографирането на растението: Разказ за Тургениопсиса.



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Високопланинските растения в България


Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Стефан Станев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[3] Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София.

[4] Стефан Станев. 2015. Пос. източник.

[5] Стефан Станев. 2015. Пос. източник.

[6] Стефан Станев. 2015. Пос. източник.

[7] Кирил Методиев - наблюдение от 28 април 2020 г.

[8] Кирил Методиев - наблюдение от 7 юни 2020 г.

[9] Кирил Методиев - наблюдение от 7 юни 2020 г. Разпределението по плодове беше както следва: 2 от растенията имаха само по 1 плод; 4 растения бяха с по 2 плода; 1 растение беше с 3 плода; 3 растения с по 4 плода; 2 растения с по 5 плода; 3 растения с по 6 плода; 1 растение със 7 плода; 2 растения с 8 плода; 2 растения с 10 плода; 3 растения с 11 плода; 2 растения с 12 плода; 1 растение с 13 плода; 1 растение с 14 плода; 1 растение с 15 плода и 1 растение с 20 плода

[10] Стефан Станев. 2015. Пос. източник.

[11] Turgeniopsis foeniculacea (Fenzl) Boiss. - Plants of the world online.

[12] Wild flowers of Israel - Turgeniopsis foeniculacea.

[13] Кирил Методиев - наблюдение от 7 юни 2020 г.

[14] Кирил Методиев - наблюдение от 7 юни 2020 г.

[15] Кирил Методиев - наблюдение от 7 юни 2020 г.

[16] Кирил Методиев.

[17] -opsis - Wiktionary.

[18] Кирил Методиев.

[19] -acea - Wiktionary.

[20] -aceus - Wiktionary.

[21] Кирил Методиев.



Turgeniopsis foeniculacea in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 BGflora.net