Бранзов житняк

Agropyron brandzae

Снимки на Бранзов житняк (Agropyron brandzae)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Бранзов житняк.

Латинско име

Agropyron brandzae Pantu & Solac. - чете се "агропирон бран(д)зе".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Бранзовият житняк е многогодишно тревисто синкавозелено растение. Стъблата туфесто разположени, високи от 10 до 40 cm, изправени или в основата си приповдигащи се, в горната си част безлистни. В основата на плодоносните стъбла се развиват скъсени безплодни издънки, до 7-8 cm дълги, с къси корави, тясно линейни листа, разположени гребенесто в една плокост. Стъблените листа няколко на брой, разположени в долната част на стъблото, 1-4 cm дълги, завити. Листнети петури с ушички. Класът гъст, с вклакнеста ос, овален, 1-3,5 cm дълъг, странично сплеснат. Класчетата многобройни (12-36 на брой), с 5-7 цвята, 5-10 mm дълги. Плевите ланцетни, с 1 жилка, с грапав гръбен ръб, 3-5 mm дълги, постепенно стеснени в осил, 2-3 mm дълъг, голи или влакнести. Долната плевица ланцетна, 4-5 mm дълга, постепенно стеснена в осил, около 2-4 mm дълга, гола или с редки разперени власинки. Горната плевица почти равна на долната, на върха си двузъба, по горния си ръб грапава. Цъфти през месеците юни - август.

Източници на информация:

Китанов, Б. 1963. Род Agropyron - В: Флора на Н.Р.България, том І.

Местообитание

Каменисти варовити места.

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Североизточна България, Стара Планина (източна), Тунджанска хълмиста равнина, Черноморско крайбрежие (северно), Тракийска низина, Родопи (източни) и Знеполски район [Асьов, Б & А. Петрова., ред. 2012. Конспект на висшата флора на България, БФБ].

Общо разпространение

В страните около Черно море.

Значение

Фуражно растение [Китанов, 1963].

Agropyron brandzae in English