Бъзов дланокоренник, Бъзов салеп
Dactylorhiza sambucina (L.) Soó - чете се "дактилори́за самбу́цина"1. Видовото име sambucina означава "бъзов"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Бъзовият дланокоренник е многогодишно тревисто растение. Грудките длъгнести или цилиндрични, на върха си късо 2-4-делни рядко цели. Стъблото до 25 см високо, облистено до горе. Листата 4-5, без петна, долните обратно овално ланцетни, най-широки в горната си част, възтъпи, горните 1-2 ланцетни, стеснени към основата си, постепенно намаляващи по големина с изкачването по стъблото. Най-горните от тях стигат до съцветието. Съцветието овално, не много гъсто. Прицветниците широко ланцетни, по-дълги от яйчника, най-долните по-дълги от цветовете. Цветовете медночервени или бледожълти, без мирис. Околоцветните листчета длъгнесто овални, тъпи, външните завити назад, вътрешните събрани. Устната с полукръгли очертания, с вълновиден ръб, отпред понякога неясно триделна с петънца по средата. Шпората дебела, цилиндрично конична, насочена надолу, дълга колкото яйчника или по-дълга. Цъфти април-юни4.
В ливадите и поляните, по-рядко в храсталаците или в редките гори. В предпланините и планините5.
Расте между 500 и 2200 m надморска височина6 във флористичните райони, показани на картата.
Карта показваща естественото разпространение на Бъзовия дланокоренник по флористични райони (оцветените в сиво)7:
Карта на общото разпространение на Бъзовия дланокоренник8:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Стоянов, Н. 1964. Флора на Народна Република България, том II, София.
5 Стоянов, Н. 1964. Пос. източник.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
7 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
8 Dactylorhiza sambucina (L.) Soó | Plants of the World Online | Kew Science.