Ресничест дебелец1, Четинест дебелец2.
Sempervivum ciliosum Craib - чете се "семперви́вум цилио́зум"3. Родовото име Sempervivum означа "вечножив", а видовото име ciliosum означава "ресничест"4, откъдето е изведено и българското име.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона (под името Четинест дебелец)5. Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Ресничестият дебелец е вечнозелено многогодишно тревисто растение, по време на цъфтеж достигащо височина 15 cm. Цветовете с 12-14 жълти (жълтозелени) венчелистчета. Листата с власинки дълги от 2 до 4 mm. Цъфти юни-юли6.
Скали и каменисти места7.
Установен е във флористичните райони: Славянка, Пирин (южен), Витоша, Рила, Долината на Струма, Западни и Източни Родопи и Странджа8.
Карта показваща естественото разпространение на Ресничестия дебелец по флористични райони (оцветените в сиво)9:
Според цитираните източници (1 и 8) Ресничестият дебелец расте до 1000 метра надморска височина, но при нашето посещение в планината Славянка го установихме да расте обилно на над 2100 метра н. в. по склоновете на Голям Царев връх10, поради което го включихме в нашата страница за Високопланинските растения в България.
България, Гърция, Албания, страните от бивша Югославия11. Балкански ендемит.
Карта на общото разпространение на Ресничестия дебелец12:
Ресничестият дебелец е високо ценено декоративно растение. Цени се за заради гъстите реснички, които покриват розетките му, придавайки им привлекателен вид13.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
4 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
5 Закон за биологичното разнообразие.
6 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
7 Делипавлов и кол. 2003. Пос. източник.
8 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
9 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
10 К. Методиев - наблюдение от 18 юли 2023 г.
11 Sempervivum ciliosum Craib | Plants of the World Online | Kew Science.
12 Sempervivum ciliosum Craib | Plants of the World Online | Kew Science.
13 К. Методиев.