Многогодишни тревисти растения. Листата са последователно разположени, широко ланцетни до яйцевидни, месести, приседнали, ресничести или влакнести; приосновните събрани в гъсти розетки; стъблените разредени, последователно разположени. Цветоносните стъбла изправени. Съцветията връхни, щитовидни или сенниковидни, съставени от няколко дъговидно извити навън клонки. Цветовете двуполови 10-20 делни. Чашелистчетата пухестовлакнести. Венчелистчетата звездовидно разперени, свободни. Тичинките двойно повече от венчелистчетата. Плодниците свободни, на брой толкова, колкото и венчелистчетата. Размножават се със семена и вегетативно - чрез листни розетки1.
Латинското наименованиe на дебелеца се чете "семпервивум" и означава "вечножив". Растенията заслужават напълно това си име - растат при най-сурови условия: суша, студ, липса на почва и силно слънце. Пишещия тези редове (К. Методиев) се убеди в издръжливостта на видовете от този род при опита си да хербаризира малка листна розетка от вида Белоцветен дебелец (Sempervivum leucanthum). След като престоя около 40 дни под огромната тежест на хербарийната преса, в пълна тъмнина и между вестници изсмукващи влагата, листата на розетката бяха загубили напълно хлорофила си, но бяха още живи и свежи. Дожаля ми за тази малка розетчица и я посадих в саксия. Тя бързо се оправи, позеленя и започна да расте, а на следващата година и цъфна с многобройни цветове! Снимките на този вид в сайта са именно на това многострадално растение. Наистина вечноживи :)
В България от рода естествено разпространени са 5 вида. Един вид е защитен от Закона за билогичното разнообразие.
Белоцветен дебелец - Sempervivum leucanthum
Мраморен дебелец - Sempervivum marmoreum
Ресничест дебелец - Sempervivum ciliosum
1 Вълев, Ст. 1970. В: Флора на Н. Р. България, том VІ.