БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Източна ведрица, Козарка.
Fritillaria orientalis Adams - чете се "фритила́риа ориента́лис"1. Видовото име orientalis означава "източен"2. От тук е изведено и българското име.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона3. Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Източната ведрица е многогодишно тревисто растение. Най-отличителните особености на вида са, че горните листа са разположени срещуположно или по 3 в прешлен, околцветникът е широкозвънчевиден, отвън тъмночервен, с по-тъмночервени шахматни петна. Следва подробно описание:
Луковицата кълбовидна, бяла. Стъблото 14-45 (50) см, право, тънко, голо, гладко, в долната 1/3 или до средата безлистно. Листата обикновено 5-10, рядко повече, последователни, понякога двата най-долни срещуположни, още по-рядко срещуположни са 2-ият и 3-ият или други листа. Връхните (прицветните) листа най-често разположени по 2 срещуположно, по 3, по-рядко 4, а понякога и по 5 и 6 в прешлен, а у екземплярите с 2-4 цвята последователни или в 2 прешлена по 2-3 листа, линейни, линейно ланцетни или тясно ланцетни, 4-12,5 см дълги, 1-8 мм широки, към върха заострени, слабо жлебовидни или долните плоски. Цветовете обикновено единични, рядко по 2, а понякога 3-4, звънчевидни, увиснали, на къси дръжки, по-къси от най-горните листа. Околоцветните листчета отвън нечисто мътночервени до пурпурни, тъмночервени или жълтеникави, обикновено с по-тъмночервени ъглести шахматни петна, отвътре жълтеникави или жълтеникавочервени също изпъстрени с червеникавокафяви шахматни петна, продълговато елипсовидни до тясно яйцевидни, тъпи, понякога със зеленикаво, заострено връхче, до 3 см дълги. Външните околоцветни листчета до 1 см широки, а вътрешните до 1,4 см. Тичинките почти два пъти по-къси от околоцветника, дръжките им към два пъти по-дълги от прашниците. Стълбчето повече от 1/3 или почти до средата триделно. Кутийката обратно яйцевидна, 2-3 см дълга, тъпо шестръбеста, отведнъж стеснена в къса дръжка. Цъфти април-май4.
Расте по планинските склонове, из храсталаци и горски поляни и пасища, по скалисти и каменисти места, по-често на варовит терен5.
Намиран е във флористичните райони: Дунавска равнина, Североизточна България, Предбалкан (западен), Стара Планина (източна), Средна гора, Знеполски район, Западни гранични планини, Софийски район, Витошки район, Пирин, Славянка, Долината на Струма, Родопи (западни)6. Според посочения източник расте между 800 и 1400 метра надморска височина. От нас беше установен в планината Славянка на около 2000 метра надморска височина7.
Карта показваща естественото разпространение на Източната ведрица по флористични райони (оцветените в сиво)8:
Италия (Апенините, Южните Алпи), Австрия, голяма част от Балканския полуостров (Хърватско, Далмация, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Северна Македония), западните части на Украйна, Молдова и Кавказ9.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Янев, Ас. 1964. В: Флора на Народна Република България, том II, изтаделство на БАН.
5 Янев, Ас. 1964. Пос. източник.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
7 К. Методиев, наблюдение от 29 май 2023 г.
8 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
9 Янев, Ас. 1964. Пос. източник.