БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Синчец

Scilla bifolia

Снимки на Синчец (Scilla bifolia)

Scilla bifolia Scilla bifolia Scilla bifolia Scilla bifolia

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Синчец, Обикновен синчец, Двулистен синчец.


Латинско име

Scilla bifolia L. - чете се "сцила бифолиа". "Бифолиа" означава двулистен - идва от това, че растението има само два листа.

Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете[1].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[2].


Описание и разпознаване

Синчецът е красиво и нежно многогодишно тревисто растение. Луковицата му достига диаметър до 3 cm. От нея напролет израстват два листа и едно цветоносно стъбло. Листата са разположени в основата на стъблото, което е високо от 10 до 25 cm. На върха на стъблото е разположено рехаво съцветие, състоящо се от 2 до 10 цвята. Цветовете са съставени от 6 сини, разперени, дълги от 6 до 12 мм околоцветни листчета. Понякога околоцветните листчета са бели. Цъфти през пролетта - февруари-март до април[3][4].

Обикновеният синчец се различава от другите два вида синчец растящи в България по следното:


Местообитание

Храсталаци и гори[5].


Разпространение в България

Установен е в цялата страна. От 200 до 2200 м. надморска височина[6].


Общо разпространение

Апенини, Алпи, Балкански полуостров, Мала Азия.


Значение

Декоративно растение. Красотата на синчеца е възпята от Иван Вазов в стихотворението му "Песента на синчеца".


Екологични особености

Синчецът е ефемероид. Ефемероидите са многогодишни тревисти растения развиващи се за кратко време през най-благоприятния за тях сезон, при което след образуването на семената жизнената им дейност се преустановява, надземната им част напълно отмира, а живота на растението се съхранява в подземните им части. В случая при Синчеца, растението се развива в гори и храсталаци рано напролет, преди разлистването на дърветата и храстите, и така получава необходимата за развитието си светлина, която иначе лятото, поради листата на дърветата, не достига до почвата. Когато се разлистят дърветата и засенчат повърхността под тях, растението вече е завършило развитието си, произвело е семена и е натрупало запасни хранителни вещества в луковиците си за следващата година[7].



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Бакълчец; Бъклец; Горски гороцвет (Софийско); Горски синчец; Див зюмбил (Преслав, с. Кюлявча, Новопазарско); Лучка; Синиче (Преслав); Синче; Синчец-бъклец (Ловеч, Търново); Син бабин бакълчец; Син бъкълчец; Син-син-бакалчец; Синявица; Сънчец-бъклец (Омуртаг)[8].


Вижте също

Диворастящи пролетни цветя - част 1

Дърветата в България


Източници на информация

[1] К. Методиев.

[2] Закон за биологичното разнообразие.

[3] Китанов, Б. 1964. В: Флора на Народна Република България, том ІІ, София.

[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[6] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[7] К. Методиев.

[8] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.

Scilla bifolia in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2007 - 2018 BGflora.net

ban