Синчец

Scilla bifolia

Снимки на Синчец (Scilla bifolia)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Синчец, Обикновен синчец, Двулистен синчец.

Латинско име

Scilla bifolia L. - чете се "сци́ла бифо́лиа"¹. "Бифолиа" означава двулистен - идва от това, че растението има само два листа².

Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете³.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие⁴.

Описание и разпознаване

Синчецът е красиво и нежно многогодишно тревисто растение. Луковицата му достига диаметър до 3 cm. От нея напролет израстват два листа и едно цветоносно стъбло. Листата са разположени в основата на стъблото, което е високо от 10 до 25 cm. На върха на стъблото е разположено рехаво съцветие, състоящо се от 2 до 10 цвята. Цветовете са съставени от 6 сини, разперени, дълги от 6 до 12 мм околоцветни листчета. Понякога околоцветните листчета са бели. Цъфти през пролетта - февруари-март до април^{5, 6}.

Обикновеният синчец се различава от другите два вида синчец растящи в България по следното:

От Есенния синчец се различава най-лесно по времето на цъфтеж. Есенният синчец, както се вижда от името му, цъфти есента, докато Обикновения синчец - пролетта.
От редкия и защитен Битински синчец (Scilla bithynica), който също цъфти пролетта, се различава по броя на листата. Обикновеният има само два листа, докато Битинският синчец има 3-4 и повече листа.

Местообитание

Храсталаци и гори⁷.

Разпространение в България

Установен е в цялата страна. От 200 до 2200 м. надморска височина⁸.

Общо разпространение

Апенини, Алпи, Балкански полуостров, Мала Азия.

Значение

Декоративно растение. Красотата на синчеца е възпята от Иван Вазов в стихотворението му "Песента на синчеца".

Екологични особености

Синчецът е ефемероид. Ефемероидите са многогодишни тревисти растения развиващи се за кратко време през най-благоприятния за тях сезон, при което след образуването на семената жизнената им дейност се преустановява, надземната им част напълно отмира, а живота на растението се съхранява в подземните им части. В случая при Синчеца, растението се развива в гори и храсталаци рано напролет, преди разлистването на дърветата и храстите, и така получава необходимата за развитието си светлина, която иначе лятото, поради листата на дърветата, не достига до почвата. Когато се разлистят дърветата и засенчат повърхността под тях, растението вече е завършило развитието си, произвело е семена и е натрупало запасни хранителни вещества в луковиците си за следващата година⁹.

Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Бакълчец; Бъклец; Горски гороцвет (Софийско); Горски синчец; Див зюмбил (Преслав, с. Кюлявча, Новопазарско); Лучка; Синиче (Преслав); Синче; Синчец-бъклец (Ловеч, Търново); Син бабин бакълчец; Син бъкълчец; Син-син-бакалчец; Синявица; Сънчец-бъклец (Омуртаг)¹⁰.