Гарганска мъртва коприва.
Lamium garganicum L. - чете се "ла́миум гарга́никум"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Гарганската мъртва коприва е многогодишно тревисто растение. Коренището късо, хоризонтално с дълги подземни издънки, от които се развиват цветоносни стъбла. Стъблото (5-) 10-40 (-50) см високо, изправено или възходящо, неразклонено или по-рядко разклонено в горната част, гъсто влакнесто или почти голо. Листата с 1 до 4 см дълги дръжки, триъгълно яйцевидни, яйцевидни до почти кръгли и бъбрековидни, (1-) 3-5 (-7) см дълги и (1-) 2-3 (-4) см широки, в основата сърцевидни, на върха тъпо назъбени до напилени, гъсто влакнести до почти голи. Цветовете 3-4 см дълги, почти приседнали или с къси дръжки, по 3-4 в дихазии, образуващи 6- до 12-цветни лъжливи прешлени в пазвите на горните листа. Прицветниците много дребни или липсващи. Чашката 7,5-18 мм дълга, звънчевидна, гола или почти гола; зъбците триъгълни, към върха шиловидно заострени, много по-къси или дълги почти колкото тръбицата, след прецъфтяване звездовидно разперени. Венчето 25-40 мм дълго, розово до пурпурночервено, по-рядко бяло; венечната тръбица права, 15-25 мм дълга, много по-дълга от чашката, в основата стеснена, към отвора постепенно разширена, отвътре без пръстен от власинки; горната устна 10-15 мм дълга, цяла, неравномерно назъбена или 2-делна, отвън с власинки; долната устна 3-делна с редуцирани странични дялове с по 1 малко шиловидно зъбче и широк, обратно сърцевиден среден дял. Прашниците червеновиолетови с дълги бели власинки. Орехчетата тристенни, около 4 мм дълги, гладки, сивозелени с белезникав присеменник. Цъфти юни-юли2.
По влажни каменисти и скални тревисти места, из храсталаци и редки гори предимно в планините3.
В цялата страна от 700 до 2400 метра надморска височина4.
Южна Европа (Южна Франция, Италия, Балкански полуостров) и Мала Азия5.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Асенов, Ив. 1989. В: Флора на Народна Република България, том IX, Издателство на БАН, София.
3 Асенов, Ив. 1989. Пос. източник.
4 Асенов, Ив. 1989. Пос. източник.
5 Асенов, Ив. 1989. Пос. източник.