В нашата страна растат доста бодливи растения и постоянно възникват недоразумения сред любителите на диворастящи растения и билки кой от тях е магарешки бодил, кой е бял трън, кой паламида. Тук ще се опитаме да покажем разликите между бодливите растения от семейство Сложноцветни, към които и принадлежат изброените по-горе.
Обаче преди да продължим с белезите, по които се различават бодливите растения, да кажем няколко думи за какво са им нужни тези бодли и тръни на растенията? Отговорът, който дава биологията е лесен и очевиден: нужни са им за защита от едрите тревопасните животни. Наистина, убождането по езика или носа ще отрезви и най-лекомисленото говедо, което поиска да се нахрани с тези растения 😊. За защита от насекомите обаче, бодлите са напълно безполезни и често сме виждали бодливи растения опустошени от различни насекоми.
Но за нас е интересно да прочетем кога и как са се появили бодливите растения, според Словото Божие - Библията. Всъщност още в самото начало на Библията - в гл. 3 на първата библейска книга Битие, в която се разказва за грехопадението на човешкия род чрез непослушанието на Адам и Ева, е казано следното: "А на Адама (Бог) рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш" (Битие 3:17-19). Т. е. бодливите растения са се появили вследствие грехопаденито на първите хора и досега свидетелстват, че живеем в грехопаднал свят, от който можем да се измъкнем само чрез вяра в нашия Господ Иисус Христос. При все това, бодлите често са много красиви.
Повечето и най-често срещаните бодливи растения от сем. Сложноцветни в България принадлежат към три рода, които са външно близки и поради това най-често се бъркат. Това са родовете Паламида (Cirsium), Магарешки бодил (Carduus) и Гингер (Onopordum), които и първо ще разгледаме.
Тези три рода, като цяло са доста сходни бодливи растения - с бодливи перести листа, с бодливи стъбла и бодливи цветни кошнички, с лилави или розови цветове (по-рядко бели), плодовете на всички имат хвърчилки - това са снопчета от власинки разположени в горната им част, чрез които се разпространяват от вятъра.
На следната снимка може да видите общия изглед на един бодил от тази група:
Общ изглед на Наведен магарешки бодил (Carduus nutans)
А ето и устройството на плод. Забележете власинките в горната му част. Тези власинки образуват хвърчилката на плода, чрез която семената се разнасят от вятъра:
И така, основните белези, по които се различават тези три рода бодили са устройството на цветното легло и хвърчилката на плодовете им:
Основният отличителен белег на род Гингер (Onopordum) е, че цветното легло на растенията от този род е покрито от килийки (вдлъбнатини), в които са разположени плодовете му, както можете да видите на следната снимка:
Детайл от цветно легло на Илирийски гингер (Onopordum illyricum)
Цветното легло е, така да се каже, дъното на цветните кошнички. Върху него първоначално са разположени цветовете, а по-късно плодовете. На снимката на преден план се виждат белите ямки (донякъде приличат на пчелни килийки), от които са отстранени плодовете. На заден план се виждат плодни килийки, все още запълнени от плодовете на растението. При Паламидите и Магарешките бодили такива килийки по цветното легло липсват - при тях то е гладко.
Имайте предвид, че да разгледате цветното легло на тези бодливи растения не е лесна задача - трябва да отстраните част от цветовете или плодовете, но тъй като обвивните листчета на цветните кошнички също са бодливи, трябва да внимавате, ако не искате да бъдете убодени. Най-добре, при отварянето на цветните кошнички, да използвате нож или друг инструмент, както и ръкавици (които едва ли ще носите, когато срещнете някой трън, за който подозирате, че е Гингер 😊).
Отличителната особеност на род Паламида (Cirsium) е, че власинките на хвърчилката са пересто (подобно на перо) разклонени - т. е. имат странични разклонения:
Хвърчилка на Разновлакнеста паламида (Cirsium heterotrichum)
При видовете от род Магарешки бодил (Carduus) хвърчилката е образувана от власинки, които нямат странични разклонения, а имат само съвсем къси зъбчета:
Власинки от плодна хвърчилка на Дребноглав магарешки бодил (Carduus pycnocephalus)
Изследването на устройството на хвърчилката отново крие риск от убождане, а също така ще е добре да имате с вас лупа, за да можете да сте сигурни, че сте видели дали власинките на хвърчилката са пересто разклонени или не.
Не се притеснявайте, ако бодливите растения, на които искате да определите видовата принадлежност, са само с цветове - хвърчилките вече ги има и могат да се видят, ако се отвори цветната кошничка и се разгледа основата на цветовете.
След като отхвърлихме най-многочислените родове бодли, сега ще разгледаме и някои други бодливковци от семейство Сложноцветни. И първият такъв бодил е Белия трън (Silybum marianum):
Белият трън (Silybum marianum) има две отличителни особености - листата са с бяло мрежовидно жилкуване:
Листа на Бял трън (Silybum marianum)
Друг белег е, че обвивните листчета на цветната кошничка са с малки бодли по краищата си и с един по-едър бодил на върха:
Цветна кошничка с обвивни листчета на Бял трън (Silybum marianum)
Белият трън може да бъде сбъркан с един друг наш трън, особено ако не е цъфнал и това е Шарения тиримус (Tyrimnus leucographus). Шарения тиримус също е с бели петна по листата, но при него стъблото е крилато бодливо, а краищата на обвивните литчета на цветната кошничка са без бодли.
Ето че дойде ред и на Репея (Arctium lappa). При него бодливи са единствено цветните му кошнички и по-точно обвивните листчета на цветната кошничка на върха завършват с кукесто извит бодил:
Цветна кошничка на Репей (Arctium lappa)
Именно тези кукички (кукесто извити бодли) на обвивката на цветните кошнички е отличителната особеност на репеите. При Репея тези бодли не са за защита срещу изпасване от тревопасните растения, а служат за разпространяване на плодовете му. Когато плодовете узреят, при преминаване на животно или човек край растението, цялата цветна кошничка пълна със зрели плодове се откъсва и чрез кукичките се закачва за козината на животното или дрехите на човека. Така животното или човека стават неволни сеячи на Репея, разнасяйки плодовете му на далечни разстояния.
Шареният птилостемон (Ptilostemon afer) е с перести власинки на хвърчилката, по което прилича на паламидите (всъщност според някои автори този вид се отнася към род Паламида), но се отличава от тях по това, че стъблата и листата по жилките са бяловълнесто напластени:
Листа на Шарен птилостемон (Ptilostemon afer)
Има такава група наши бодливи растения, за които общ белег е, че външните обвивни лисчета на цветните кошнички са листовидни - приличат на стъблените листа, докато при останалите бодливи растения, са ясно различими от листата. От тази група най-известни са бодилите от род Решетка, а най-вече Безстъблената решетка (или само Решетка). При решетките вътрешните обвивни листчета на цветните кошнички са много по-дълги от външните, лъскави са, обагрени са и наподобяват на венчелистчета.
Цветна кошничка на Решетка (Carlina acanthifolia) - обърнете внимание на подобните на венчелистчета тесни лъскави листчетата, разположени в кръг около цветовете - отличителна особеност на род Решетка.
Имайте предвид, че другите два вида от род Решетка имат нормално развити стъбла и не приличат по общ изглед на Безстъблената решетка.
За сравнение ето и цветна кошничка на Обикновена решетка (Carlina vulgaris):
Цветна кошничка на Обикновена решетка (Carlina vulgaris).
При растенията от род Аспурт (Carthamus) хвърчилката на плодовете е съставена от люспички или четинки. Обвивните листчета на върха са с неразклонен бодил:
Цветна кошничка на Вълнест аспурт (Carthamus lanatus).
Пикномонът е с плодове, снабдени с хвърчилка от власинки, листата са низбягващи, стъблата бялонапластени, бодливокрилати. Обърнете внимание, как малкото на брой (5 или 6) розови цветове в средата на цветната главичка, са защитени от няколко реда бодли, насочили своите шипове във всички посоки - прилича на непревземаема крепост:
Общ изглед на Кичурест пикномон (Picnomon acarna).
От тази група е и Пресечката (Cnicus benedictus). При нея вътрешните обвивни листчета на върха са с разклонен бодил:
Цветна кошничка на Пресечка (Cnicus benedictus) - забележете, че бодлите, които обграждат цветовете имат странични разклонения, т. е. разклонени са.
От големия род Метличина (Centaurea) има няколко бодливи вида. За двата най-често срещани видове е характерно, че имат пересто разклонени бодли на върха на обвивните листчета на цветните кошнички. Единият вид бодлива метличина е с лилави цветове, а другата с жълти цветове:
Цветна кошничка на Бодлива метличина (Centaurea calcitrapa).
Цветна кошничка на Слънчева метличина (Centaurea solstitialis).
Казашкият бодил (Xanthium spinosum) е с триделен бодил, разположени върху стъблата, съцветията му са еднополови, тичинковите са събрани в кълбести съцветия, а те от своя страна са събрани във връхни класове.
Общ изглед на Казашки бодил (Xanthium spinosum).
Триделен бодил на Казашки бодил (Xanthium spinosum).
Бодилите от род Сколимус (Scolymus) се отличават от всички останали по типа на цветовете. Неговите цветни кошнички са съставени само от жълти езичести цветове (приличат на цветните кошнички на глухарчето), докато на другите са съставени само от тръбести.
Цветни кошнички на Испански сколимус (Scolymus hispanicus).
В случай, че не сте съвсем запознати кои са езичести и кои тръбести цветове при семейство Сложноцветни, можете да разгледате тази снимка.
Бодилите от род Челядник (Echinops) се отличават по едноцветните кошнички, които са събрани в кълбести съцветия.
Общ изглед на Кръглоглав челядник (Echinops sphaerocephalus).
Кълбести съцветия на Кръглоглав челядник (Echinops sphaerocephalus), съставени от едноцветни кошнички.
Едноцветна кошничка на Кръглоглав челядник (Echinops sphaerocephalus).
С Кръглоглавия челядник приключваме, засега, разглеждането на българските бидливи разстояния от семейство Сложноцветни.
© К. Методиев/Българската флора онлайн.
Високопланинските растения в България
Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?
Растенията подредени по окраската на цвета