Пресечка (произнася се пресе́чка1), Бенедиктински трън, Лечебна пресечка.
Cnicus benedictus L. - чете се "кни́кус бенеди́ктус"2. Видовото име benedictus означава "благословен"3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на основание на чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения и поради ограничените запаси с ежегодни заповеди на министъра на околната среда и водите се забранява събирането на растението като билка от естествени находища, освен за лични нужди4. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения "билки за лични нужди" са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден. За стръкове, каквито се събират от Пресечката, разрешеното количеството за лични нужди е до 2 кг.
Пресечката е едногодишно бодливо тревисто растение с вертикален, разклонен корен. Стъблото е цилиндрично, надлъжно набраздено, от основата разклонено, полегнало или възходящо, до 40 см високо. Листата са последователни, приседнали, продълговати до продълговато ланцетни, 5-20 см дълги и 2-5 см широки, дълбоко вълновидно пересто изрязани и едро назъбени, с бодли по ръба и ясно изпъкнали жилки по долната повърхност. Цветните кошнички са единични, разположени по върховете на клонките, обкръжени от сближените най-горни листа. Обвивката на цветните кошнички е в няколко реда; вътрешните обвивни листчета завършват с перест бодил; външните са по-едри, тревисти и бодливи. Цветовете са тръбести, жълти. Цветното легло е покрито с ципести прицветници. Плодовете са цилиндрични с хвърчилка от 8-10 назъбени четинки и многобройни къси власинки5. Цъфти май-август.
За разпознаване на Пресечката от другите бодливи растения, моля посетете нашата страница Разпознаване на видовете бодили от семейство Сложноцветни в България
Расте по сухи тревисти и храсталачни места6.
Средни и Източни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа, Черноморско крайбрежие (южно), Долината на Струма (южна); от 0 докъм 1500 м надм. височина7.
Карта на общото разпространението на Пресечката8 (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво местата, където е пренесена от човека):
Лечебно растение9. По наше наблюдение цветовете се посещаваха усилено от много диви пчели и други насекоми10.
Събира се сmpък от пресечка Herba Cnici benedicti (Herba Cardui benedicti)11.
Билката има възбуждащо апетита и улесняващо храносмилането действие, което е доказано чрез експериментални клинични изследвания. Това се дължи главно на кницина. Има слабо изразена противомикробна активност. Прилага се под форма на запарка, отвара или екстракт за подобряване на апетита и урегулиране функциите на стомашно-чревния тракт при стомашно-чревни, жлъчни и чернодробни заболявания. Задължително трябва да се пие преди ядене12.
През юни-юли по време на начален цъфтеж. Не се събират стръкове след масовото прецъфтяване и образуване на плодосемки13.
Извършва се в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на росата. С овощарска ножица или сърп се отрязват облистените цветоносни стъбла до 30 cm от върха. Стръковете се изтръскват от пръстта, полепнала по листата. Поставят се рехаво в кошници, кошове и други съдове и така се пренасят за сушене14.
Събраната билка се почиства от примеси от други растения, а също и от нападнати от болести и вредители стъбла, листа и кошнички. След почистването стръковете веднага се разстилат на тънък пласт (2-4 cm) върху рамки или постелки на сянка в проветриви помещения. През първите 1-2 дена да се обръщат по 1 път. Цветните кошнички съхнат по-бавно и за ускоряване на сушенето по-едрите могат да се разрязват надлъжно. Билката е добре изсушена, когато най-дебелата част от стъблото при огъване се чупи и съцветното легло е сухо. Стръковете могат да се сушат и в сушилня при температура не по-висока от 50°С. Сухите стръкове се почистват още веднъж от променени при сушенето листа, стъбла и кошнички. След това внимателно, без да се натрошават, се събират (сутрин рано или в по-влажно време) на по-дебел пласт на сухо място. Така престояват от 2 до 4 дни за уеднаквяване на влагата, след което са готови за балиране и опаковане. Съхранява се в сухи, чисти и проветриви помещения без миризма, защитени от преки слънчеви лъчи, влага, замърсявания, повреди, насекоми, гризачи, отделно от отровни и ароматни билки15.
От 4 kg свежи стръкове се получава 1 kg суха билка16.
Цели или начупени изсушени стъбла с листа и цветни кошнички. Стъблата са прости или разклонени, дълги до 30 cm, цилиндрични или слабо сплеснати, с изпъкнали надлъжни ребра, с тясна кухина, покрити с редки или по-гъсти бели власинки. Листата са последователни, приседнали почти обхващащи стъблото, рядко с къси крилати дръжки, продълговати до продълговато-ланцетни, дълги 5-20 см и широки 2-5 cm, дълбоко нарязани и с бодли по ръба, голи или с власинки, прегънати, набръчкани, със силно изпъкнали жилки по долната повърхност. Цветните кошнички са яйцевидни, около 2-3 cm широки, разположени единично по върховете на стъблата, обвити от горните листа. Външните обвивни листчета на кошничката са яйцевидно продълговати, бодливо назъбени и завършващи с остър бодил. Цветовете са тръбести. Кошничките са цели, понякога надлъжно нарязани. Стъблата са зелени до виолетовозелени, листата са еднакво зелени и от двете страни, обвивните листчета на кошничката са жълтозелени до светлокафяви, а цветовете са жълти. Билката е без миризма, вкусът е силно горчив.17.
Съдържа сесквитерпенови лактони, основният от които е кницин, лигнани (арктигенин), фитостероли (β-ситостерол), тритерепени, флавоноиди, слузни вещества, около 8% танини, никотинамид и др. Дрогата съдържа ензим, който предизвиква пресичане на млякото18.
В последно време в някои източници видът се включва в род Метличина (Centaurea) под името Centaurea benedicta19.
Разпознаване на видовете бодили от семейство Сложноцветни в България
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Пресечка - Речник на българския език.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
3 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
4 За 2022 г. заповедта е № РД-135 от 4 февруари 2022 г., ДВ бр. 13/2022 г.
5 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
6 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
7 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
8 Centaurea benedicta (L.) L. | Plants of the World online | Kew Science.
9 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
10 К. Методиев - наблюдение от 5 май 2022 г. край село Карабунар.
11 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
12 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
13 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
14 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
15 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
16 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
17 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
18 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
19 Centaurea benedicta (L.) L. | Plants of the World online | Kew Science.