Бял трън.
Silybum marianum (L.) Gaertn. - чете се "силибум марианум".
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но е с ограничено разпространение в България.
Едногодишно до двугодишно тревисто растение. Стъблото неразклонено или слабо разклонено, високо до 150 cm. Листата са последователно разположени, с бяло мрежовидно жилкуване, с едри, изрязани триъгълни дялове, завършващи с жълтеникави бодли, дълги до 8 mm. Приосновните листа са дълги от 25 до 50 cm, широки 12-25 cm, разположени на дълги дръжки. Цветните кошнички са едри, 2,5-4 cm в диаметър и са разположени единично по върховете на стъблото и разклоненията му. Обвивните листчета на кошничката са разположени в няколко реда, с малки бодли по краищата си и с един по-едър бодил на върха. Всички цветове в кошничката тръбести, пурпурни, рядко бели. Плодовете обратно овални, сплескани, дълги 6-8 mm, на върха си с хвърчилка. Цъфти през месеците от май до август.
Пустеещи места, край пътища и сгради.
Установен е в цялата страна 0 до 1000 m надморска височина.
Естествено разпространен е в страните около Средиземно море. Пренесен е от човека и на други места.
Лечебно растение.
Плодове от бял трън - Semen Silybi, Fructus Cardii Marianae.
Плодовете се събират при пълното им узряване (август-септември).
Кошничките с узрелите семена се очукват и отделените плодове се почисват чрез превяване и пресяване за отстраняване на останали части от кошничките и на хвръчилките.
Различни флавоноиди с общо наименование силимарин и др.
Семената от бял трън съдържат вещества, които имат хепатопротективно действие (предпазват клетките на черния дроб от увреждане). Препаратите съдържащи силимарин се използват при различни увреждания на черния дроб, предизвикани от алкохол, лекарства, вирусни хепатити, отрови и др.
Дрогата от бял трън не се използва пряко, а от нея се приготвят лекарствени препарати (Карсил и др.).
Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
Делипавлов & кол. 2003. Определител на растенията в България. Пловдив.