Наведен магарешки бодил - това име се използва в ботаническата литература, като името "наведен" е превод от латинското име на вида - nutans - означаващо именно "наведен", което идва от това, че често цветните кошнички на растението са наведени надолу. Иначе същият вид е (бил) известен сред народа от различни краища на България със следните имена: Главоч; Глушило; Магарешки бодил (Ловеч); Магарешки трън (с. Пищигово, Пазарджишко, Крушево, Прилеп - Македония); Магарешко тръне; Миризлив главоч1.
Carduus nutans L. (s. l.) - чете се "ка́рдуус ну́танс"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Двугодишно тревисто растение достигащо височина до 1.5 m. Средните обвивни листчета в обвивката на цветната кошничка при основата си овални и по средата прищъпнати. Кошничките са едри, сплеснато-кълбести, 4-8 cm диаметър. Цъфти юни-октомври3.
Рудерален вид4 - т. е. растението расте най-вече в територии, повлияни от човешката дейност.
Наведеният магарешки бодил е двугодишно растение, т. е. необходими са му две години, за да се развие и да остави семена, след което растението умира (при по-топъл климат е възможно цялото развитите на растението да протече за една година). През първата година се развива листна розетка, чрез която растението натрупва запаси и презимува, а втората се развива цветоносно стъбло с цветове и съответно семена. При благоприятни условия растението образува от около 20 до 56 цветни кошнички, а при неблагоприятни условия може и само 1. Една единствена кошничка може да произведе до 1200 семена, а едно растение общо до 120 000 семена. Семената са снабдени с хвърчилки и могат да бъдат пренесени от вятъра на километри от майчиното растение; могат да запазят кълняемостта си в почвата за повече от 10 години5.
Установен е в цялата страна от 0 до 1500 метра надморска височина6.
Естествено разпространен в Европа и Азия, пренесен от човека в Северна Америка, както и на други континенти, където се разглежда като силно инвазивен и нежелан вид, тъй като води до влошаване на качествата на пасищата7.
[1] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
3 Стоянов Н. & Б. Стефанов. 1948. Флора на България. София; Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
4 Делипавлов & кол., 2003. пос. съч.
5 Musk thistle (Carduus nutans) - In: APWG.
6 Делипавлов & кол., 2003. пос. съч.
7 Musk thistle (Carduus nutans) - In: APWG.