БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Решетка

Carlina acanthifolia

Снимки на Решетка (Carlina acanthifolia)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Решетка, Безстъблена решетка.

Латинско име

Carlina acanthifolia All. - чете се "карлина акантифолиа".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на основание на чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения и поради ограничените запаси, през последните години, със заповед на министъра на околната среда и водите, се налагат ограничения на събираните количества от растението, извън тези за лични нужди. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения: "билки за лични нужди" за корени и коренища са до 1 kg билка в свежо състояние, събрана от едно лице в рамките на един ден^[1][2].

Не трябва да се събират млади растения, които не са цъфтели през лятото. Те имат тънки корени и изваждането им води до унищожаване на находището. Да се оставят 1/2 от растенията с добре развити кошнички за естествено размножаване. Следващото събиране от използвано вече находище се допуска най-малко след 3 години в зависимост от степента на възстановяване. Не трябва да се изваждат корени от Решетка в райони, където видът се среща рядко или е представен с единични екземпляри^[3].

Описание и разпознаване

Двугодишно, по-рядко многогодишно, безстъблено, тревисто растение с дебел, месест, цилиндричен, вертикален, до 1 метър дълъг, жълтокафяв корен. Листата са дълги 10-30 cm, широки 6-15 cm, дълбоко пересто нарязани, бодливо назъбени, разположени в приземна розетка около цветната кошничка (Снимка 1) Цветната кошничка е единична, едра, от 5 до 12 cm в диаметър, приседнала в средата на листната решетка. Външните ѝ обвивни листчета са листовидни, ланцетни, с къс бодил; средните дълги 3-5 cm жълтеникави, линейни, а вътрешните - дълги, разперени и заострени, лимоненожълти; съцветното легло е плоско, покрито с четинки. Цветовете са многобройни, двуполови, търбести, бледожълти в началото, а по-късно червеновиолетови. Плодосемките са продълговати, влакнести, с хвърчилка от перести власинки. Цъфти юни-септември^[4].

Местообитание

Сухи тревисти места, каменливи поляни и склонове, предимно в планините от 800 докъм 2000 метра надморска височина^[5].

Разпространение в България

Установен е в цялата страна^[6].

Значение

Решетката е лечебно растение^[7].

Употребяема част за лечебни цели (билка)

Корен от решетка - Radix carlinae^[8].

Време и начин на бране на билката

Корените от решетка се събират в края на лятото и през есента (септември-октомври) след узряване на плодосемките. Изкопават се с копач или друг подходящ инструмент. Изтръскват се от пръстта, надземната част се изрязва с нож и се пренася в торби до преработвателния пункт^[9].

Първична обработка на билката

Събраните корени се измиват бързо в течаща вода и се оставят да се изцедят. Нарязват се на късове с дължина 10-15 cm. За по-бързо сушене, по-дебелите се нацепват на дължина. Поставят се за сушене на тънък (2-4 cm) пласт върху рамки или други постелки в силно проветриви помещения. При използване на сушилня, температурата не трябва да бъде по-висока от 35° C^[10].

Химичен състав

Корените от решетка съдържат до 2% етерично масло с кафяв цвят, дъбилни вещества, смоли, до 20% инулин, съсирващ ензим и др. Изолирано е вещество от групата на полиацетилените (полиини) - карлинаоксид с антибиотична активност^[11].

Лечебно действие и приложение

Билката от решетка притежава диуретично и противовъзпалително действие. Диуретичният ефект вероятно се дължи на високото съдържание на инулин и на етеричното масло. Експериментално е установено, че има и добре изразено хоптензивно действие. Под формата на отвара, водно-алкохолен извлек или на прах се прилага вътрешно при стомашно-чревни разстройства от различен произход и възпалени хемороиди, като средство за лечение на отоци, чрез увеличаване отделянето на течности и при възпалителни процеси на пикочоотделителните пътища. Външно и вътрешно се използва също при кожни обриви, инфектирани рани и фурункулоза^[12].

Народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Бутрак (Троян); Бутраче (Ловчанско); Вилино сито; Голия; Дива зелка; Див кучан (Широка лъка, Девинско); Голяма решетка; Лугачка; Мереметка (Трън); Ръ̀шетка (Благоевград); Ръшѐтка; (Панагюрище, с. Бобища, Костурско); Шереметка (Трънско, Кюстендилско, Искрецко); Ябълки (с. Буново, Софийско); Тръ̀нова гулѝя (Копривщица)^[13].

Имената "решетка" и "вилино сито" произлизат от това, че в миналото от цветните главички на растението, след като премахвали покривните листенца, овчарите правели сито за прецеждане на вода за пиене (в миналото на ситото са казвали още и решетка)^[14].

Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България

Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] К. Методиев.

[3] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[4] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[5] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[6] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[7] Делипавлов & кол., 2003. пос. източник.

[8] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[9] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[10] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[11] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[12] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.

[13] Б. Давидов, А. Явашев, Б. Ахтаров, 1939. Материали за български ботанически речник, София.

[14] Б. Давидов, А. Явашев, Б. Ахтаров, 1939. Материали за български ботанически речник, София.

Еволюционната теория е лъжа!

Абортът е убийство!