БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Репей

Arctium lappa

Снимки на Репей (Arctium lappa)

Arctium lappa Arctium lappa Arctium lappa Arctium lappa Arctium lappa Arctium lappa Arctium lappa

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Репей, Голям репей.


Латинско име

Arctium lappa L. - чете се "а́ркциум ла́па"[1]. Видовото име "lappa" означава "трън", "репей"[2].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Препоръчва се при брането за билка да се оставят най-малко 1/3 от добре развитите растения, за да се осигури семенното размножаване на вида и възстановяване на находището[3].


Описание и разпознаване

Репеят е двугодишно тревисто растение с дебел вретеновиден, разклонен корен. Стъблото е високо от 90 до 150 cm, изправено, сребристо, в горната част силно разклонено, покрито с власинки. Листата са последователни, долните на дълги дръжки, яйцевидни, до широко яйцевидни, дълги до 50 cm, в основата сърцевидни, отгоре голи или с редки власинки, отдолу сивовлакнести до наплъстени. Цветните кошнички са едри, до 3-4 см в диаметър, кълбовидни до полусферични, събрани в щитовидни съцветия на върха на стъблото и главните разклонения. Обвивните листчета на кошничката са голи, зелени, шиловидни, на върха кукесто извити. Цветовете са тръбести, двуполови, виолетови, дълги колкото обвивните листчета. Плодовете са продълговати голи, петнисти, слабо сплеснати плодосемки, дълги 6-7 mm, с хвърчилка от жълтеникави, дълги 1-3,5 mm власинки[4]. Цъфти юни - септември


Местообитание

Расте по изоставени необработваеми и буренливи места, край огради, пътища, жп линии, из дворове и градини в селищата[5].


Разпространение в България

В цялата страна от низинитe докъм 1500 м надморска[6].


Значение

Лечебно[7] и хранително растение[8].


Употребяема част за лечебни цели (билка)

Корен от Репей - Radix Arctii[9].


Време за бране на билката

Корените на едногодишните растения се изваждат през есента (септември — октомври), а тези на двугодишните рано на пролет (април) при появата на първите листа[10].


Начин на бране на билката

Най-добре корените се събират след дъжд, напоил почвата. С копач се разкопава около корена, след което се изважда, като се внимава да не се нарани. Не бива да се събират корени от двугодишни растения, след като са цъфнали и плодоносили. Техните корени са вдървенели, кухи и некачествени. През първата година репеят развива само листа, а през втората Стъбло, като цъфти и плодоноси, така че берачът лесно може да различи растението в коя година е. Набраните корени се изтръскват от пръстта и се изрязват с нож надземните части и тънките коренчета. Поставят се в торби, касети и се пренасят до преработвателния пункт[11].


Първична преработка на билката

Билката се почиства от примеси от други растения, надземни, вдървенели, кухи, тънки, загнили и нападнати от вредители части. Корените се измиват бързо с течаща вода и се отцеждат. Нарязват се на късове с дължина 10 cm, като по-дебелите се нацепват на две или четири части. Разстилат се на тънък пласт (3-5 cm) върху рамки, стелажи или постелки в проветриви помещения, под навеси или на открито. Не се допуска използването на Постелки от изкуствена материя (найлон, полиетилен и др.), които възпрепятстват бързото отделяне на влагата. Билката е суха, когато корените при огъване се чупят. Недостатъчно изсушените корени при опаковане и съхранение лесно мухлясват. Изсушената билка се почиства още веднъж от примеси и повредени при сушенето корени. Събира се в сухо помещение, престоява от 5 до 7 дни за уеднаквяване на влагата, след което е готова за опаковане. Най-добре корените се изсушават в сушилня, при добра вентилация и температура не по висока от 45°-50° С[12].


Съдържание на билката

Съдържа сесквитерпенови лактони с горчив вкус, фитостероли (ситостерол и стигмастерол), етерично масло (до 0,18 %), слузни вещества, до 45% полизахарида инулин, танини, смоли, органични киселини, полиацетиленови производни с бактериостатично и фунгицидно действие, малко тлъсто масло[13].


Лечебно действие и приложение

Билката има диуретично, потогонно и противоязвено действие. Диуретичното действие се обяснява с високото съдържание на инулин и на етеричното масло. Под формата на отвара вътрешно се прилага при камъни в бъбреците и пикочния мехур, както и възпаления на стомаха и червата - гастрити, язви, колити, хемороиди. Външно се прилага като компреси или лапи при ревматизъм, подагра, хемороиди, кожни заболявания (фурункулоза, акне и други). Отвара от репей и маслен извлек със слънчогледово или маслиново масло са популярно средство за укрепване и подобряване на растежа на косата при пърхот и косопад[14].


Репеят като храна

Корените на Репея са се използвали широко за храна в Европа през Средновековието, но в наши дни по-рядко (в Италия и Португалия). На Британските острови и досега се използва за производството на безалкохолната напитка Dandelion and burdock (на бълг. "Глухарче и репей"), което се произвежда от ферментирали корени на Глухарче и Репей. В Япония, Китай и Южна Корея и досега корените му често са използвани за приготвяне на ястия. В японската кухня се използва за приготвянето на ястието kinpira gobō (gobō е името на Репея на японски), а също и за японската супа мисо[15].


Други български имена на растението

В различните краища на България растението е (било) известно и със следните народни имена: бутрак (Омуртаг); глутеран; голем репей; горчива лабода (Омуртаг); еднолистен репей; кущрява; лепка (Сливен, Ловеч, Дреново, Търново); лепкач; логачка; лопуй - (с. Колибито - Троянско); лопош; лопуш; льопка - (с. Шир. лъка - Смолянско); репей (с. Габровица - Пазардж., Ловеч, Дряново, Търново); репа (с. Хвойна - Асеновградско); репошина; ръпа (с. Хвойна - Асеновградско); чичек (Драгоман - Соф.); чичка; чичок (с. Костснец - Ихтиманско, с. Брезе - Соф.); чичък (Трън); чичьок (с. Каменица - Пещер.); аврат-оту (тур.); дул-аврат (тур.)[16].

Интересно е, че английското име на растението - Burdock (произнася се "бърдок") е много близко с българското име на хранително растение Бърдоква - т. е. има почти пълно съвпадение на английско и българско народно име на растение[17]. Според цитирания речник, през 20-ти век името Бърдоква се използва за зеленчука маруля[18]. С името Бърдоква презрително са наричали българския бунтовник Ивайло (1277 - 1280 г.).



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Еволюционната теория е лъжа!


Източници на информация

[1] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

[2] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

[3] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

[4] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

[5] Асенов и кол. 1998. Пос. източник.

[6] Асенов и кол. 1998. Пос. източник.

[7] Асенов и кол. 1998. Пос. източник.

[8] Arctium lappa - Wikipedia.

[9] Асенов и кол. 1998. Пос. източник.

[10] Асенов и кол. 1998. Пос. източник.

[11] Асенов и кол. 1998. Пос. източник.

[12] Асенов и кол. 1998. Пос. източник.

[13] Асенов и кол. 1998. Пос. източник.

[14] Асенов и кол. 1998. Пос. източник.

[15] Arctium lappa - Wikipedia.

[16] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.

[17] К. Методиев.

[18] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Пос. източник.


Arctium lappa in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2021 BGflora.net